„Съединението е един уникален акт в нашата история. Гигантски акт.“ С тези думи проф. Сергей Игнатов поставя 6 септември сред най-големите моменти на българската държавност. Според историка след Освобождението българският дух е намерил сили да се противопостави на решенията на Великите сили и да направи първата успешна крачка към национално обединение. В мащабния разговор той говори още за огромното историческо наследство на България, проблемите на образованието, изкуствения интелект и влиянието на социалните мрежи върху децата.
Българският дух е решил, че няма да се съгласи
Проф. Игнатов поставя Съединението редом до най-мащабните държавнически решения в българската история. „Аз бих го сравнил с времето на тази великанска държава, която създава писмеността по свое решение тук“, казва той пред бТВ.
Според него има значение и фактът, че през 1885 г. от Освобождението са минали само седем години. „И този български дух е решил, че няма да се съгласи с решението на великите сили. А ще направи първата крачка към обединението на България. И то твърде успешно“, посочва историкът.
„Ние абсолютно плуваме в този исторически океан“
Игнатов използва силния израз „жива старина“, за да опише връзката на българите с миналото. Според него в България историята не е затворена единствено зад витрините на музеите, защото паметници от различни епохи буквално са част от ежедневната среда.
„Ние я живеем, тази история. И това е много важно за нас, българите. От древността до наши дни ние абсолютно плуваме в този исторически океан“, казва той. Историкът отбелязва, че именно огромното количество наследство понякога прави опазването му трудно - на много места нови следи от миналото се появяват почти непрекъснато.
Той вижда тази приемственост дори в кирилицата, която използваме всеки ден. Игнатов проследява връзките между писмеността, античните култури по българските земи и вековното използване на различни графични традиции в региона.
България още се учи да продава историята си на света
Според Игнатов страната все още не осъзнава напълно колко ценни за чужденците могат да бъдат места, които за българите изглеждат почти ежедневни. Той свързва исторически туризма с поклонничеството и дава примери от Древен Египет, където свещени места постепенно са се превръщали в обекти, посещавани от хора от различни краища на света.
„Това, което за нас е ежедневие, би представлявало огромна туристическа рядкост и желание да бъде посетено от другите. Още се учим“, казва проф. Игнатов.
Искаме нашите деца да знаят всичко, всичко, всичко…
От историята разговорът преминава към образованието, където Игнатов е особено критичен към претрупването. По думите му учениците и учителите са натоварени прекомерно, но решението не е просто механично рязане на учебния материал, а цялостен преглед кое е основно и кое може да остане на втори план.
„Искаме нашите деца да знаят всичко, всичко, всичко. Няма как то да бъде погълнато от психиката на един млад човек“, заявява той. Според него учебното съдържание трябва да бъде съобразено с психологическото развитие на детето, а повече време да се отделя на практически занимания и осмисляне на наученото.
Кеймбридж показва друг модел
Игнатов дава пример с училища, в които паралелно се преподават българската и Кеймбриджката програма. По думите му деца, които срещат трудности по математика в българската система, понякога се представят много добре по Кеймбриджката.
Според него причината не е различна математика, а начинът на преподаване, подборът на материала и ясното разграничаване между важното и второстепенното. Подобна разлика вижда и в историята - вместо огромно количество факти, в Кеймбриджката система се избират няколко ключови събития, чрез които учениците трябва да разберат процесите.
Изпитваме по старовремски начин
За Игнатов един от най-големите проблеми не е непременно в учебните програми, а в начина, по който се измерват знанията. „Ние преподаваме в зависимост от това как изпитваме. Изпитваме по старовремски начин. Искаме наизустяване“, казва той.
Според него промяната може да започне именно от оценяването. „Ако променим начина на изпитване, ще променим начина на преподаване. Ето, много проста формула е всичко това“, заявява проф. Игнатов.
Изкуственият интелект няма да замени учителя
Историкът и бивш образователен министър е категоричен, че новите технологии трябва да влязат в училището и учителите трябва да бъдат подготвени за работа с изкуствен интелект. Той обаче не приема тезата, че машините могат да заменят преподавателя.
„Учителят е духовно същество, той не може да бъде заменен. Ролята на учителя не е да съобщава факти“, казва Игнатов. Според него именно човешката роля на преподавателя остава решаваща независимо от технологичните промени.
За социалните мрежи - контрол, а не сляпа забрана
Игнатов е предпазлив и към идеята за тотална забрана на социалните мрежи за деца. Той посочва, че подобни ограничения могат лесно да бъдат заобикаляни и смята, че трябва да се търси работещ механизъм за контрол и ограничаване на достъпа до опасно съдържание.
Според него обаче най-силният фактор остава семейството. „Могат да обвиняват училището колкото си искат... Семейството основно“, казва той. Към него Игнатов добавя още три важни стълба - директора на училището, полицейския началник и кмета.
Историкът предупреждава, че дори едно училище да създаде отлична среда, детето след края на часовете отново попада в обществото и неговите модели на поведение. „И както и да ги възпитаваш ти в рамките на тези 8, 10, 11 часа, той излиза навън и бива погълнат от тази агресия“, казва Игнатов. По думите му много деца прекарват и по 4-6 часа дневно в социалните мрежи, където възрастните трудно могат да проследят какво съдържание достига до тях.
Историята започва за него още от детските игри
Едва в края на разговора Игнатов се връща към собствената си биография. Роден е във Видин и като дете играе около крепостта „Баба Вида“, а голяма част от детството му преминава и в село Арчар край древната Рациария. След дъжд по стария римски път децата намирали монети и върхове на стрели, излезли на повърхността.
Още около четвърти клас той вече знаел, че иска да се занимава с Египет и Древния Изток. Така детските игри сред античните останки постепенно се превръщат в професионален път, а историята - в темата, през която Игнатов продължава да гледа и към съвременна България.
