Днес, точно преди 130 г., в гр Щип, в махалата Ново село, се ражда едно момче и родителите му му дават името на светеца, покровител на българите, Св. Иван Рилски.
Трите имена на момчето са Иван Михайлов Гаврилов, а животът и делото му припомни лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов.
Никой не подозира, че съдбата е определила това слабичко и болнаво дете, подобно на своя небесен покровител, да се превърне в яростен защитник на българщината в Македония, поробена отново след 1913 г. от сърбите.
Иван Михайлов учи в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, войник е в българската войска, учи право в Софийския университет.
Той е от учредителите на студентско дружество „Вардар“ в София. Близък съратник на Тодор Александров.
Като ученик и продължител на делото на Тодор Александров Иван Михайлов се превръща в страшилище за сръбските тирани, които дават за главата му награда от 1 млн. динара.
Нищо не може да го спре, нито дори убийството на баща му и брат му - мирни жители на гр. Щип.
Възмездието му застига ренегати, сръбски генерали, шефа на сръбската кралска държавна сигурност, та дори и самия крал Александър Караджорджевич.
След налагането на комунизма в България и масовия терор във Вардарска Македония след 1944 г. Иван Михайлов и неколцината му оцелели съратници остават единствения глас на българщината.
Страхът от него е толкова силен, че в продължение на десетилетия, та и до днес, югославските и днешните северномакедонски власти преследват жестоко идейните последователи на Иван Михайлов.
Дори властите в Скопие преди 3 години издадоха специален закон, с който се забранява дори споменаване на името му и четене на трудовете му. Но... кой от каквото се страхува, от това умира.
Нека се запитаме колко от днешните политици в София и Скопие ще заслужат място в престижни издания като енциклопедя „Британика“.
Но за Иван Михайлов тя е намерила място на своите страници и през 1932 г. го определя като човека, от когото зависи мира или войната на Балканите.
Духът и името на Иван Михайлов победиха кралския сръбски режим, победиха Югославия, надживяха и комунизма в България.
Напразни са усилията на днешните тирани в Скопие да смажат българщината в Македония, защото не се гаси туй, що не гасне и е безсмъртен духът на свободата.
