Наред с прочутите си вина, френският регион Бургундия пази още един емблематичен продукт. Дижонската горчица. За местните производители съхраняването на традиционните методи е ключово за запазването на разпознаваемостта на продукта по света. Кръстена е на историческата столица на Бургундия, Дижон, тя отдавна е неизменна част от френската кухня. Пикантния сос се Използва в в разнообразни ястия – хотдози, бургери, месни ястия, сосове и салатни дресинги. Според готвачите дори малко количество е достатъчно, за да промени вкуса на едно ястие и да му придаде по-наситен аромат.
Корени в аристократичните пиршества
Историята на дижонската горчица започва преди векове. Според исторически сведения дюковете на Бургундия я предпочитали, защото вярвали, че подпомага храносмилането след пищните дворцови трапези. Някои от местните производители работят по рецепти, предавани още от средата на XIX век.
„Основните съставки са синапено семе, оцет, вода и малко сол, а понякога и бяло вино. Сместа се оставя да се накисне, след което се смила и пресява, докато се получи гладка, златистожълта паста“, обясняват производителите.
От Месопотамия до Бургундия
Днес дижонската горчица се изнася в десетки държави, като един от най-големите пазари са Съединените щати. Макар да се произвежда и извън Франция, защитеното географско наименование „Бургундска горчица“ се използва само за продукт, направен с местно синапено семе и бяло вино от региона.
Историята на самото синапено семе започва много по-рано. То се появява в Месопотамия и достига до Западна Европа благодарение на римляните, които го пренасят в Бургундия. Днес посетителите на региона могат да опитат различни разновидности на горчицата – от по-меки и сладки до по-пикантни, овкусени с шафран, грозде или местни вина.
