Нито Черната смърт през XIV век, нито испанският грип от 1918 г. - историкът и археолог от Харвард Майкъл Маккормик посочва 536 г. като началото на един от най-тежките периоди, в които човек е можел да живее. Мистериозна атмосферна пелена намалява слънчевата светлина над Европа, Близкия изток и части от Азия и според историческите сведения ефектът продължава около 18 месеца. Температурите през лятото рязко падат, реколтите се провалят, а гладът обхваща огромни територии. Именно тази година отново е във фокуса на публикация на „Футура“, която припомня научните изследвания за климатичния срив през VI век.
Научните данни днес свързват началото на кризата с голямо вулканично изригване през 536 г., последвано от нови мощни изригвания около 540 и 547 г. Изследване в „Нейчър джиосайънс“ определя периода от 536 г. до около 660 г. като Късноантична малка ледникова епоха. Точният вулкан, предизвикал първия удар, все още не е установен окончателно, макар изследванията да сочат мощно изригване във високите ширини на Северното полукълбо.
Слънцето светело като луната
За хората от онова време случилото се изглеждало като необяснимо природно бедствие. Византийският историк Прокопий Кесарийски оставя едно от най-силните свидетелства за необичайното небе. „Защото слънцето даваше светлината си без блясък, подобно на луната, през цялата година и беше много подобно на слънцето по време на затъмнение“, пише той.
Данните от дървесните пръстени потвърждават мащаба на застудяването. Според изследванията европейските летни температури през 536 г. са паднали с около 1,5 до 2,5 градуса, а последвалото десетилетие е сред най-студените за последните повече от две хилядолетия. В Китай има сведения дори за летен сняг, докато хроники от Ирландия описват тежък недостиг на хляб.
Новите изригвания задълбочават бедствието
След първоначалния удар климатът не успява да се възстанови. Ледени ядра от Гренландия и Антарктида показват нов силен вулканичен епизод около 540 г., последван от още едно изригване през 547 г. Комбинацията от вулканични аерозоли, охлаждане на океаните и увеличаване на морския лед вероятно е помогнала студеният период да се задържи десетилетия.
Ледено ядро от ледника Коле Гнифети в Швейцарските Алпи дава и друг поглед към катастрофата. Анализът му открива следи от вулканични частици около началото на кризата и по-късно позволява на учените да проследят икономическото възстановяване на Европа чрез замърсяването с олово, свързано с добива и топенето на сребро. Около 640 г. този сигнал отново се засилва - знак, че икономическата активност постепенно започва да се съживява.
След студа идва и чумата
Само пет години след началото на климатичната катастрофа идва нов удар. През 541 г. започва първата чумна пандемия, известна като Юстиниановата чума, която достига Константинопол през следващата година и се връща на последователни вълни в продължение на поколения.
Най-новият мащабен интердисциплинарен преглед, публикуван през декември 2025 г., определя периода на първата чумна пандемия приблизително между 541 и 750 г. Изследователите подчертават, че мащабът и последствията ѝ се различават значително по региони и че не бива автоматично да се приема, че именно болестта сама по себе си е причинила политическия и икономически упадък на Византия.
Така 536 г. остава не толкова доказано „най-лошата година“ в абсолютен смисъл, колкото отправната точка на изключително тежка поредица - мрачно небе, вулканични зими, провалени реколти, глад и накрая пандемия. Самият Маккормик я определя като „началото на един от най-лошите периоди, в които си жив, ако не и най-лошата година“.
