На 6 септември България отбелязва не само Деня на Съединението, но и годишнината от Тутраканската епопея - едно от най-значимите сражения на българската армия през Първата световна война. През 1916 г. българските войски започват настъпление в Добруджа и успяват да си върнат територии, отнети от страната през 1913 г. Историкът проф. Петър Стоянович вижда връзка между Съединението от 1885 г. и военните усилия три десетилетия по-късно. Според него това са различни глави от дългия български стремеж към национално обединение.
От 1885 до 1916 година
„От това, което е започнало през 1885 година с първата стъпка на българското съединение и обединение, има своя епилог или една от своите последни глави в периода 1916-1918 г., когато ние като държава и като армия опитваме да осъществим националното обединение в неговите пълноценни граници“, посочи проф. Стоянович в интервю за бТВ.
През 1916 г. българската армия започва настъпление в Добруджа, а битката за Тутракан се превръща в един от символите на българското военно усилие през Първата световна война. Сражението остава свързано с паметта за войниците, участвали в боевете за връщането на Южна Добруджа.
Епопея, която дълго остава в сянка
Според проф. Стоянович Добруджанската операция дълго време не е получавала мястото, което заслужава в българската историческа памет. Той свързва това както със сложните отношения с Румъния през различни периоди, така и с начина, по който темата е разглеждана по време на социализма.
Днес край Тутракан се намира едно от най-големите военни мемориални места в България. Там са събрани имената и паметта на военнослужещи, дошли от различни краища на страната, за да участват в боевете.
„Няма значение откъде ще дойде българинът“
„Когато имаме една обща цел, един общ идеал, няма значение откъде ще дойде българинът, за да остави своите кости в защита на националните интереси“, каза историкът.
Именно тази обща цел според него е свързващата линия между поколенията, които участват в Съединението, и онези, които десетилетия по-късно воюват в Добруджа.
Националният интерес днес изглежда различно
Проф. Стоянович прави и важно разграничение между представата за национален интерес през XIX и XX век и тази през 2026 г. Според него историческите цели не могат механично да бъдат пренасяни в съвременността.
„Националният интерес изглежда по друг начин, формулира се по друг начин и не би трябвало да бъде строго идентичен, копиран от XIX и XX век“, отбеляза той.
България трябва да пази своята особеност
По думите му това не прави съвременните национални цели по-малко значими. Усилията днес трябва да бъдат насочени към отстояване на българската идентичност, ценности и място в Европа.
„Ако България вече не е териториално обединена по начина, по който са си представяли това поколенията от XIX и XX век, тя трябва да продължава да свети по един особен начин сред своите съседи и в контекста на европейското семейство с онези неща, които могат да подчертаят нашата особеност и нашата ценност“, каза проф. Стоянович.
