„Евровизия“ е преди всичко културна сцена, която дава възможност България да покаже пред европейска и световна публика не само културното си наследство, но и съвременното си изкуство. Това каза министърът на културата Евтим Милошев в предаването „Защо“ по bTV. По думите му подготовката за домакинството на конкурса вече е започнала, а правителството и БНТ действат активно по организацията.
БНТ е основният организатор, а още през първата седмица с решение на Министерския съвет е създаден организационен комитет на ниво министри, в който участват всички ведомства и министерства, имащи отношение към организацията.
„Към днешна дата мога да ви кажа, че комитетът работи. Господин Христов ни събира постоянно, дава задачи. Аз мисля, че вървим по изключително добър начин“, посочи Милошев.
Поскъпването
Според него фокусът около домакинството на конкурса не трябва да бъде върху възможното поскъпване и свръхтуризма.
„Аз не виждам защо трябва да поставяме фокуса върху това. Това са естествени процеси, които се случват и в Австрия, и във Виена, и в Ливърпул, или където и да е било. Това е нормален, естествен процес“, каза министърът.
Той определи „Евровизия“ преди всичко като културна сцена, която дава възможност България да бъде представена пред европейска и световна публика.
„Не само културното ни наследство, но и живото ни изкуство, съвременното ни изкуство, днешното изкуство“, каза Милошев.
По думите му интересът към възможността за представяне на българската култура вече е голям.
Проблемите в НДК
Милошев коментира и ситуацията в НДК и мерките за оздравяване на дружеството, като по думите му в момента то е в състояние на временно управление до назначаването на конкурс.
„Основната задача на това управление е да направи финансов и правен анализ на всичко, което са заварили“, обясни министърът.
Той беше попитан и дали старото ръководство е върнало заплатите, за които Министерството на културата настояваше, че са прекомерни.
„Не. Обратното – получихме писмо в Министерството на културата, с което те продължават да твърдят, че документът, който обявих, е унищожен. На базата на него тези заплати са им редовни“, каза Милошев.
Събедният път за средствата
По думите му това означава, че ще трябва по съдебен път да бъде потърсено връщането на тези средства.
За настоящото временно ръководство министърът беше категоричен:
„Абсолютно прилични. Въобще и дума не може да става за сравнение.“
Година и половина след пожара Националната гимназия по приложни изкуства в Трявна отново е без покрив. Според Милошев основната причина за забавянето е обжалването на обществената поръчка.
„Има едно голямо забавяне от около шест месеца, половин година, което е свързано с обжалването на процедурата“, обясни той.
Министърът посочи, че средствата са били отпуснати от Министерския съвет в края на годината, но са се върнали в бюджета, тъй като не са могли да бъдат усвоени. Обществената поръчка е била обжалвана през февруари от втората фирма, загубила процедурата.
„Тоест пари има, проблемът е в административната процедура. Те са в централния бюджет“, каза Милошев.
В началото на юли Върховният административен съд се е произнесъл в полза на спечелилата процедурата фирма.
Правото на обжалване
„Правото на обжалване е законово право и ние трябва да го спазваме и да го поддържаме. Но когато се злоупотребява с това право, когато има данни за злоупотреба с право, това не трябва да го допускаме“, заяви министърът.
По думите му Министерството на културата изготвя анализ и търси основания да обжалва действията, които са спрели процедурата.
След решението на съда министерството е разговаряло с фирмата, спечелила обществената поръчка, дали тя би изпълнила проекта при същите параметри година и половина по-късно.
След това документите са били подадени към Министерството на образованието и науката.
„Всеки момент през септември месец очакваме да мине решение или постановление на Министерския съвет, с което да се отпуснат тези средства. Смятам и се надявам, че през септември месец средства ще бъдат отпуснати, за да може да започне да се изпълнява обществената поръчка“, посочи той.
Александровската гробница край Хасково
Министърът коментира и състоянието на Александровската гробница край Хасково.
Той призна, че преди да поеме поста, не е бил запознат с проблема, който съществува от повече от 10 години.
„От 2023-а година има експертна оценка, която до ден днешен се следва“, каза Милошев.
По думите му има разговори за противопоставяне на експертни мнения и за административни противопоставяния.
Министърът отхвърли твърдението, че Министерството на културата не финансира нито гробницата, нито музея, в който се съхраняват реплики от стенописите.
„Не мога да кажа да потвърдя такова твърдение. Защото музеят се управлява от Регионалния исторически музей – Хасково, който е общински, и през делегираните функции на държавата Министерството на културата определената сума я превежда на общината, през която парите достигат. Процедурата е точно такава“, обясни той.
Според Милошев обаче проблемът е свързан с аварийното състояние на обекта.
Като първи важен проблем министърът посочи микроклимата, влагата и необходимостта от наблюдение на средата.
„Закупени са уреди, които да измерват, да оценяват, да дават оценка на аварийността по отношение на микросредата“, посочи Милошев.
На въпрос дали би допуснал по време на неговия мандат да загине уникалната тракийска гробница, той беше категоричен:
„Не би имало който и да е човек, който да иска или да си позволи подобно нещо, още повече в административна позиция. Уверявам ви в това нещо.“
Дворецът
Милошев коментира и състоянието на Царския дворец в центъра на София.
Той заяви, че е гледал репортажа за сградата и определи темата като чувствителна. По думите му Министерството на културата вече работи по административния въпрос, свързан със собствеността.
На въпрос кога дворецът ще получи нов акт за собственост, Милошев не посочи конкретен срок.
„Не мога да кажа, защото решението не е само в Министерството на културата. То е свързано с много междуведомствени институции“, обясни той.
Министърът обаче заяви:
„Мога да кажа обаче, че имам съзнанието това нещо да се случи. Това вече е ангажимент.“
Киноцентър „Бояна“
Във връзка с предстоящия протест на представители на българската киноиндустрия и независими културни дейци пред Киноцентър „Бояна“ министърът беше попитан дали има опасения, че след изтичането на 20-годишния срок от приватизацията предназначението на комплекса може да бъде променено.
„Целият съм в притеснение. От всичко това, което говорим, става ясно. Това са унаследени проблеми от десетилетия“, каза Милошев. Той обаче посочи два документа, които според него са важни по казуса.
Първият е писмо от Агенцията за приватизационен контрол или Агенцията за публични предприятия, в което е описано, че няма регистрирани нарушения при изпълнението на приватизационния договор.
Вторият е публичното изявление на собствениците на Киноцентър „Бояна“.
„Нямат намерение да го продават. Нямат и намерение да променят предназначението му, а обратно – искат да го развиват“, заяви министърът.
„Да не забравяме, че за тези процеси има големи търговски интереси“, каза той.
Повече средства за културата през 2027 г.
Министърът коментира и бюджета за култура за 2027 г., като заяви, че вярва, че ще има увеличение на средствата.
„Няма министър, който не се бори за бюджетни средства, категорично. Второ, това е ангажимент, който е и на управляващата партия, и на нас като кабинет по отношение на етапно увеличаване на парите за култура“, каза Милошев.
Той обаче подчерта, че увеличаването на средствата само по себе си не е достатъчно, ако системата не работи добре.
„Когато има система, която не работи добре, когато има механизми, по които може да изтичат средства, увеличаването на средствата не винаги реформира системата“, посочи министърът.
По думите му първо трябва да бъдат отстранени проблемите в системата, а след това да се увеличават средствата.
„Трябва да има конкретни промени в административната работа, в сроковете, в бюджета, в начина, по който се разходва, в измеримите показатели, според които се изразходва бюджетът“, заяви той.
Като най-важна задача Милошев посочи създаването на стратегия за развитието на българската култура.
„Най-важното нещо е да имаме стратегия за развитието на българската култура. Ще се видим отново и ще говорим за тази стратегия, която ни липсва вече седем години“, каза министърът.
