Цар Самуил е един от малкото владетели в световната история, чието сърце не издържа от състрадание към собствените му войници. Тази изключителна човешка черта открои археологът проф. Людмил Вагалински от Националния археологически институт с музей към БАН в предаването „Денят започва“ по БНТ.
В навечерието на завръщането на тленните останки на българския цар от Гърция той и историкът доц. Наум Кайчев припомниха величието на Самуиловото дело и огромната му заслуга за съхраняването на българската държавност. Разговорът засегна и продължаващите исторически разногласия със Северна Македония, въпреки постигнатото преди години официално съгласие за общото почитане на владетеля.
Сърцето на Самуил не издържало при вида на ослепените войници
Според проф. Вагалински един от най-впечатляващите моменти в живота на Самуил е именно неговият трагичен край. Археологът припомни известния исторически разказ за събитията след битката при Ключ през 1014 г., когато по заповед на византийския император Василий II пленените български войници са ослепени. При вида на завърналите се бойци Самуил получава тежък пристъп и скоро след това умира.
„Самуил приключва живота си от състрадание към своите хора. И това е удивително. Това прави най-силно впечатление. Може би това е един от най-известните моменти от неговия живот - от края на живота му“, заяви Вагалински.
Според професора реакцията на владетеля разкрива много повече от обикновено съчувствие към претърпелите поражение войници.
„Не познавам друг такъв случай - владетел, който при вида на ослепените си войници да не му издържи сърцето. Това не е просто емпатия. Ти обичаш своите хора, обичаш своя народ, както обичаш своето семейство. И това е силно впечатляващо“, подчерта археологът.
Близо 40 години срещу могъщата Византия
Другата забележителна черта на Самуил според проф. Вагалински е неговата изключителна издръжливост. В продължение на десетилетия той успява да се противопоставя на могъщата Византийска империя и на един от най-способните й владетели - Василий II, останал в историята като Българоубиец.
„Другото е, че е много издръжлив и много енергичен. Успява почти 40 години да противостои на една много силна Византия по това време. Византийският император Василий II, наречен Българоубиец, е изключителен военачалник и стратег“, посочи професорът.
Той припомни и тежкото положение, в което се намира българската държава, когато Самуил поема съпротивата. Българският цар е пленен и публично развенчан в Константинопол, а голяма част от държавата вече е попаднала под византийска власт.
Повече подробности за този период даде доц. Наум Кайчев, преподавател в Софийския университет и заместник-председател на Съвместната историческа комисия между България и Северна Македония. Той обясни, че след завладяването на източните части на Първото българско царство западните предели остават свободни. Там управлението продължава комит Никола, а след него и неговите синове.
„Неговите синове, комитопулите - Самуил и братята му Арон, Моисей и Давид - са продължили всъщност живота на българската държава почти с половин столетие“, припомни Кайчев.
След смъртта на останалите братя основната тежест на съпротивата пада върху Самуил, който продължава борбата срещу Византия до 1014 г.
Заветът на Самуил оживява и при цар Калоян
Според проф. Вагалински огромното историческо значение на Самуил не се изчерпва с военните му действия. Той успява да възстанови достойнството на унизената българска държава и оставя на следващите поколения самочувствие и чувство за принадлежност към славна традиция.
„Макар че сме загубили битката, но сме я загубили с достойнство, с чест. И това е много важно“, подчерта археологът.
Като доказателство за силата на този исторически спомен Вагалински посочи цар Калоян, който векове по-късно противопоставя себе си на Василий II с думите: „Василий е Българоубиец, аз съм Ромеоубиец“.
„Не става въпрос просто само за кланетата, а за идеята, че ти принадлежиш към тази славна традиция. И това е направил Самуил“, обобщи професорът.
Какво показват историческите извори за Самуиловата държава
В разговора беше засегнат и въпросът за историческата принадлежност на Самуил, който продължава да поражда различни интерпретации в България и Северна Македония.
Доц. Кайчев обясни, че действително основните центрове на Самуиловата държава се изместват дълбоко на югозапад. Сред тях са Охрид, Битоля и Струмица, които днес се намират на територията на Република Северна Македония. Според историка обаче съвременното географско разположение не може да бъде основание за промяна на средновековната държавна принадлежност.
„Оттам не само днес, но и в миналото идваха едни по-различни виждания, бих казал, неосновани на историческите извори - тълкувания, че всъщност той бил владетел не на българска, а на някаква друга държава, евентуално македонска държава“, заяви Кайчев.
Той припомни и още една историческа особеност - през епохата на Самуил географското понятие Македония не съответства на днешните представи за областта. По думите му с това название тогава се обозначава приблизително районът между Одрин и Пловдив.
Скопие се е съгласило за общото честване, но решението остава на хартия
Особено интересна подробност разкри Кайчев за работата на Съвместната историческа комисия между България и Северна Македония. Оказва се, че двете страни са постигнали съгласие за общото почитане на Самуил още през 2019 г., а решението е публикувано и утвърдено от правителствата през 2022 г.
Според договорения текст Самуил трябва да бъде разглеждан като символ на голяма средновековна държава, която основната част от съвременната историография счита за Българска държава, с център на територията на днешна Северна Македония.
„Той трябва да ни обединява и препоръчваме да се чества като символ на нашата обща история“, посочи историкът.
Проблемът е, че четири години след официалното утвърждаване на тази договореност тя все още не е намерила практическо приложение.
„Но за съжаление това решение не е само на нашата комисия, а и на двете правителства от 2022 година, и практически не се прилага. Тоест не се изпълнява и Договорът за добросъседство, от който ние сме част“, заяви доц. Наум Кайчев.
Думите му идват броени дни преди историческото завръщане на тленните останки на Самуил от Гърция - събитие, което отново поставя във фокуса както изключителната личност на българския владетел, така и отношението към общото средновековно наследство на Балканите.
