На пръв поглед картината не изглеждала особено забележителна. Млада светлокожа жена, облечена в синьозелени и червени одежди, държала в ръцете си частично разгънат пергаментов свитък. Творбата била изложена сред стотици старинни предмети на панаир за антики в италианския град Парма, разказва BBC.
Никой от посетителите не подозирал, че зад този привидно обикновен портрет се крие една отдавна издирвана светица.
Но изкуственият интелект забелязал нещо, което човешкото око лесно можело да пропусне.
Снимка на панаир разплита 20-годишна загадка
През октомври 2024 г. служители на италианската полиция посещават традиционния панаир за антики в Парма. Те се разхождат между щандовете, разговарят с търговците и снимат изложените произведения.
Сред бронзови статуетки, старинни чаши, пожълтели глобуси и маслени картини полицаите събират изображения, които впоследствие качват в специална база данни.
Това не е обикновена проверка. Снимките се анализират от нова система с изкуствен интелект, обучена да открива прилики между предлаганите произведения и културните ценности, обявени за откраднати.
Само няколко часа по-късно системата подава сигнал.
Една от картините подозрително прилича на произведение, изчезнало преди две десетилетия.
На следващия ден полицаите се връщат на панаира и изземват платното за експертно изследване.
Подполковник Салваторе Рапикаволи от италианското звено за защита на културното наследство си спомня, че нещо в изображението на пергаментовия свитък изглеждало необичайно.
Разследването скоро разкрива причината.
Света Агнес била превърната в езическа девойка
Оказва се, че картината е създадена през XVII век и изобразява света Агнес-раннохристиянска мъченица, почитана в Католическата църква.
Оригиналното произведение е високо около един метър. На него светицата държи бяло агне и палмова клонка, а около главата ѝ има ореол.
Картината е била открадната през нощта на 11 август 2004 г. от малката църква „Virgo Potens“ в Сулмона, на повече от 500 километра от Парма.
След кражбата някой очевидно се е постарал да заличи религиозната ѝ самоличност.
Бялото агне е прерисувано като пергаментов свитък, палмовата клонка е премахната, а ореолът е заличен.
Така християнската светица се превърнала в портрет на млада жена с езически облик.
Промяната била достатъчно убедителна, за да затрудни разпознаването на творбата при обикновена проверка. Но алгоритъмът не търсел агне, ореол или палмова клонка. Той анализирал цветовете, композицията, формите и характерните визуални особености на изображението. И открил приликата.
Машината, която не се уморява да търси
Италианската полиция има дългогодишен опит в издирването на откраднати произведения на изкуството.
Още през 1969 г. страната започва да изгражда национална база данни за незаконно отнети културни ценности.
Днес тя съдържа информация за повече от един милион предмета-от огромни олтарни картини до древноримски и етруски артефакти, извадени незаконно от археологически обекти.
Десетилетия наред разследващите сравнявали изображенията ръчно.
Първоначално използвали хартиени архиви, а по-късно-дигитална база данни, в която търсели по ключови думи и описания.
Например „жена със свитък“ или „картина с религиозна сцена“.
Но този подход имал сериозни недостатъци.
Много от старите фотографии били черно-бели, размазани или направени при лошо осветление. Някои показвали произведенията отдалеч, окачени върху стената на нечий дом.
Ако крадците били променили част от изображението, издирването ставало още по-трудно.
„Запитах се как технологията може да реши този проблем“, разказва Рапикаволи, който е инженер по информационни технологии и се присъединява към специализираното полицейско звено през 2013 г.
През 2020 г. неговият екип започва разработването на система, наречена Swoads — съкращение от Stolen Works of Art Detection System, или система за откриване на откраднати произведения на изкуството.
„Машината не се отегчава“, обяснява той.
Разпознава дори разрязани и прерисувани картини
Най-голямото предимство на новата технология е, че не се нуждае от точно описание на произведението.
Алгоритъмът може да открива характерни визуални прилики между изображенията, независимо от различното качество на снимките.
Той разпознава и фрагменти от картини, които са били разрязани на части и продавани поотделно.
Подобна практика се среща при големи олтарни композиции, разделяни на по-малки изображения, за да бъдат пласирани по-лесно на пазара.
Системата може да засече и произведения, чиито детайли са били умишлено променени след кражбата.
Точно това се случва със света Агнес.
„Разпознава го, защото е част от едно цяло, което е било откраднато“, обяснява Рапикаволи.
Алгоритъмът не е необходимо да разбира религиозния смисъл на изображението, за да установи визуалната връзка с оригинала.
Над 200 милиона евро в спасени съкровища
От въвеждането на системата през ноември 2023 г. италианските разследващи отчитат значително увеличение на откритите съвпадения.
Според данните, цитирани от BBC, технологията е помогнала за възстановяването на повече от 300 големи откраднати картини и скулптури.
Към тях се прибавят над 165 000 по-малки културни ценности-монети, медали, писма, ръкописи, религиозни предмети, марки и картички.
Общата им стойност надхвърля 203 милиона евро.
Тези резултати показват колко сериозно изкуственият интелект може да промени борбата срещу незаконната търговия с произведения на изкуството.
Картина, изчезнала през 1972 г., изплува в интернет
Един от най-впечатляващите случаи е свързан с италианския художник Филипо Палици.
Неговата творба „Почивката на пастирката“ (Riposo della Pastorella) е открадната през юни 1972 г. от галерия за модерно изкуство.
Обирът е толкова тежък удар за институцията, че тя остава затворена повече от 30 години.
В продължение на десетилетия следите на картината се губят сред търговци, колекционери и антикварни пазари.
Но през 2026 г. системата Swoads я открива.
Алгоритъмът засича изображението в интернет каталога на аукционна къща.
Така произведение, изчезнало преди повече от половин век, отново попада в полезрението на разследващите.
Алгоритъмът намира картината, но не и крадеца
Карина Попович, съосновател на компанията Art Recognition, която използва изкуствен интелект за установяване на автентичността на произведения, подчертава ограниченията на подобни системи.
Те могат да отговорят на въпроса дали дадено изображение прилича на произведение, обявено за откраднато.
Но не могат сами да установят кой е извършил кражбата.
Освен това алгоритъмът няма как да открие предмет, който никога не е бил регистриран в съответната база данни.
Връщането на културните ценности продължава да зависи от работата на разследващите, експертните оценки и международното правно сътрудничество.
Попович определя изкуствения интелект като технология, която многократно увеличава възможностите на специалистите, а не като техен заместител.
Случаят със света Агнес е особено показателен.
В продължение на 20 години картината е била скрита зад чужда самоличност — без агне, без ореол и без палмова клонка.
Но цветовете, формите и композицията ѝ са запазили следи от оригинала.
Достатъчни, за да може една машина да разпознае светицата, която крадците са се опитали да заличат.
