Джуди Денч на 91: Все още си представям как съпругът ми влиза през вратата

На 91 години Джуди Денч помни с невероятна яснота пакостите, които е вършила като ученичка, но понякога не може да си спомни какво е правила предишния ден. Смее се на собственото си минало, признава, че все още има мечтана роля, която така и не е изиграла, и пази един спомен, пред който дори прочутото ѝ чувство за хумор отстъпва.

Понякога си представя как съпругът ѝ Майкъл Уилямс отново прекрачва прага на дома им.

Той е мъртъв от 25 години.

В ново, изключително лично интервю за списание People британската актриса се връща към живота, любовта и кариерата си по повод предстоящата премиера на мемоарната ѝ книга „Не е ли твърде късно да побягна?“ (Is It Too Late to Make a Run for It?).

Книгата е написана заедно с дългогодишния ѝ сътрудник Брендън О'Хий и излиза на 3 ноември. В нея има разкази за театъра, за холивудските звезди, за детството, за семейните спомени и за всичко, което продължава да кара Денч да се смее.

Но има и една голяма липса.

Любовта, която не си отива

Майкъл Уилямс е човекът, с когото Джуди Денч споделя 30 години от живота си. Двамата актьори се женят през 1971 г. и остават заедно до смъртта му през 2001 г.

За нея връщането към тези спомени се оказва най-трудната част от работата по книгата.

„Все още ми липсва. Дори сега, 25 години по-късно, си представям как влиза през входната врата“, признава Денч.

Когато журналистите я питат как би прекарала още един-единствен ден със съпруга си, тя се затруднява да отговори. Самата мисъл, че отново ще трябва да се раздели с него след тези няколко часа, ѝ се струва непоносима.

После си представя нещо съвсем обикновено.

Би искала просто да бъде с Майкъл, да гледа как се смее до сълзи. А ако можеше да събере на едно място всички, които обича, там щяха да бъдат и дъщеря им Финти, и внукът им.

Може би отново щяха да са на къмпинг в Шотландия, както в едни от най-щастливите си семейни години.

И ако Майкъл наистина се появеше, тя признава, че едва ли би намерила сили да го пусне да си отиде още веднъж.

Робин Уилямс и една незабравена вечер в Шотландия

Сред спомените, които Денч пази с особена нежност, е и една среща с Робин Уилямс.

Актрисата и съпругът ѝ гостували на комика Били Конъли в Шотландия. Майкъл вече бил сериозно болен.

Една вечер домакините организирали голямо празненство сред дърветата, с музика, традиционни шотландски танци и огън на открито.

По някое време Джуди забелязала, че съпругът ѝ се изморява. Двамата решили да се приберат, но трябвало да изкачат стръмен хълм.

Тогава до тях се появил Робин Уилямс.

Предложил да помогне на Майкъл, който учтиво отказал, уверявайки го, че ще се справи сам.

Робин обаче останал до тях. С присъщото си чувство за хумор казал, че все пак ще ги придружи, за всеки случай.

Денч никога не забравила този жест.

В него имало деликатност и разбиране, които тя помни и до днес. Уилямс усетил, че приятелят му има нужда от подкрепа, но съумял да я предложи, без да накърни достойнството му.

Двамата актьори се познавали и от работата си по екранизацията на „Хамлет“ на Кенет Брана от 1996 г. А през 1999 г. именно Робин Уилямс връчва на Джуди Денч „Оскар“ за поддържаща женска роля за превъплъщението ѝ в кралица Елизабет I в „Шекспир влюбен“.

Момичето, което връзвало съучениците си за столовете

Когато разговорът се отклони от голямата любов към ранните години, Джуди Денч отново се превръща в познатата остроумна и неудържима разказвачка.

Изненадана е колко отчетливо помни детството си.

В паметта ѝ продължават да живеят училищните приятелства, ваканциите и всички безобразия, които някога е извършвала.

А те никак не били малко.

Като ученичка тя включвала пожарогасители и връзвала съучениците си за столовете.

Днес се чуди как изобщо не са я изключили от училище.

В откъс от новата книга актрисата разказва и за завръщането си в родния Йорк след десетилетия отсъствие. Разхожда се по познатите улици и посещава къщата, в която е израснала.

Спомените нахлуват един след друг.

Припомня си семейните вечери около пианото, препирните с братята си и една смешна история с банан, който бил истинска ценност в годините на недоимък.

Разказва дори как майка ѝ веднъж хвърлила прахосмукачката по човек, дошъл да я поправя, защото искала обратно стария си модел.

Зад прочутата британска сдържаност на Джуди Денч винаги е живял един доста непокорен дух.

От мечтата за балета до кралицата на британския театър

Още като дете Денч знаела, че иска да бъде на сцена.

Първоначално мечтаела да стане балерина. Баща ѝ обаче я предупредил, че професионалните танцьорки обикновено се пенсионират сравнително рано – около 40-годишна възраст.

Тази перспектива никак не ѝ допаднала.

За известно време се увличала и по сценографията. Имало дори кратък период, в който се занимавала с продажба на риба.

Съдбата обаче я отвела там, където ѝ било мястото – в театъра.

Следват десетилетия на сцена, роли в Кралската шекспирова компания, лондонския Уест Енд и Бродуей, а по-късно и международна филмова слава.

Денч се превръща в една от емблемите на британското актьорско изкуство.

Милиони зрители я познават като строгата и безкомпромисна М в поредицата за Джеймс Бонд. Други я помнят като Елизабет I в „Шекспир влюбен“, роля, която ѝ носи наградата на Американската филмова академия.

През кариерата си печели още театралната награда „Тони“, „Златен глобус“, БАФТА и редица отличия „Лорънс Оливие“.

Но дори толкова необикновен професионален път не е достатъчен, за да заличи всички несбъднати мечти.

Ролята, която така и не изиграла

На въпроса има ли образ, за който съжалява, че не е успяла да пресъздаде, Денч отговаря без колебание.

Това е Кресида от Шекспировата пиеса „Троил и Кресида“.

Драмата, чието действие се развива по време на Троянската война, съчетава любов, ревност, предателство, политически интриги и болезнено разочарование.

Кресида е сложна и противоречива героиня, която отдавна вълнува актрисата.

Именно нея Денч би искала да добави към забележителната си галерия от шекспирови образи.

Любопитното е, че ролята е била изиграна и от друга голяма британска актриса – Хелън Мирън, в постановка на Кралската шекспирова компания през 1968 г.

Дори звездите се смущават пред своите идоли

Джуди Денч е работила с някои от най-големите имена в световното кино, но признава, че славата никога не я е направила напълно невъзмутима.

Особено силно впечатление ѝ оставила срещата със София Лорен.

Денч си спомня и за Сидни Поатие, когото обожавала много преди да го срещне лично.

Когато най-сетне го видяла, той бил висок, строен и облечен в дъждобран с мъхестозелен цвят.

Самото му присъствие я развълнувало до сълзи, още преди да е произнесъл и дума.

Тези срещи напомнят, че зад световноизвестната актриса продължава да стои момичето, което някога е гледало с възхищение към сцената.

Когато очите вече не виждат, но спомените остават

Днес животът на Джуди Денч е белязан и от сериозно изпитание.

От 2012 г. тя живее с възрастово обусловена макулна дегенерация – заболяване, което постепенно уврежда централното зрение.

През октомври 2026 г. актрисата призна пред Би Би Си, че вече не може да чете, да играе на сцена или да се снима във филми.

Случва ѝ се дори да не разпознава хората, които стоят непосредствено пред нея.

Особено болезнен за нея е фактът, че вече не успява да различи някои от цветовете в природата.

И въпреки това Джуди Денч не е изгубила умението си да разказва, да се шегува и да превръща спомените в истории.

В работата по новата си книга тя отново е заедно с Брендън О'Хий, с когото създават и изданието „Шекспир: Човекът, който плаща наема“ през 2024 г.

Двамата се познават достатъчно добре, за да разговарят свободно и без задръжки. А Джуди очевидно продължава да има какво да разкаже.