Хиляди млади хора изпълниха улиците на Париж, Берлин, Франкфурт и други европейски градове в последния ден на октомври. Те носят различни плакати, говорят на различни езици, но недоволството им има общ корен — усещането, че животът става все по-скъп, а възможностите за собствено бъдеще се свиват.
На 31 октомври Франция преживя поредната вълна от масови демонстрации. По данни на френските власти в тях са участвали около 320 000 души. Протестите са част от по-продължителна мобилизация срещу високите разходи за живот и състоянието на обществените услуги.
Същия ден в Германия движението „Gen Z regelt“, чието име може да се преведе като „Поколението Z поема нещата в свои ръце“, организира протести в 34 града. Младите хора настояват за повече инвестиции в образованието, по-достъпни жилища и справедливо разпределение на икономическите тежести. Особено силно недоволство предизвикват и плановете за връщане на задължителната военна служба.
Училища без средства, жилища без достъпни наеми
В основата на германските демонстрации стои недоволството от условията, в които младите хора учат и започват самостоятелния си живот.
Протестиращите говорят за недостатъчно финансирани училища, за недостиг на средства за обществени услуги и за жилищен пазар, който прави напускането на родителския дом все по-трудно.
Организаторите настояват за по-големи инвестиции в образованието, здравеопазването и климатичните политики. В техните послания присъства и страхът, че младото поколение ще трябва да поеме едновременно финансовите последици от кризите и тежестта на новите военни задължения.
Преди демонстрациите над 160 000 души са заявили онлайн намерение да участват. Реалният брой на протестиращите в Германия обаче се оказва по-нисък от предварителните очаквания. Полицията във Франкфурт, Мюнхен и Берлин отчита общо до 18 000 участници, докато организаторите посочват приблизително двойно повече за тези градове.
Разминаването показва колко трудно е да се измери мащабът на новите движения, които се организират предимно чрез социалните мрежи.
Франкфурт се превърна в сцена на сблъсъци
През по-голямата част от деня германските демонстрации протичат мирно. С настъпването на вечерта обаче напрежението се покачва.
Във Франкфурт са разбити витрини и са разграбени магазини. Полицията съобщава за хвърлени коктейли „Молотов“ срещу служители на реда. В Хамбург са подпалени барикади, а в няколко града се стига до сблъсъци и използване на водни оръдия.
Германските власти предупреждават, че радикални групи могат да се възползват от масовите прояви. Организаторите на „Gen Z regelt“ от своя страна предварително са призовали участниците да не прибягват до насилие.
Случилото се поставя движението пред сериозно изпитание. То трябва да запази обществената подкрепа за исканията си, без действията на насилствени групи да изместят разговора от образованието, доходите и жилищата към сблъсъците с полицията.
Защо младите французи също са на улицата
Във Франция недоволството се развива на фона на продължителни спорове за покупателната способност, публичните услуги и социалното неравенство.
Ученици, студенти и млади работещи се включват в демонстрации, като настояват за промени в икономическите приоритети на държавата.
Много от тях виждат противоречие между очакванията да бъдат висококвалифицирани, мобилни и конкурентоспособни и реалността, в която жилището, транспортът и всекидневните разходи поглъщат все по-голяма част от доходите.
Протестите във Франция и Германия не са организирани от един общ европейски център. Но сходството между исканията им показва, че недоволството от условията за живот се превръща в обединяваща тема за младите хора в различни държави.
През последните седмици подобни демонстрации имаше и в Италия, Испания, Португалия и Албания.
Поколението, което отказва да чака
Поколението Z обикновено обхваща хората, родени от края на 90-те години на миналия век до началото на второто десетилетие на XXI век.
Това са млади хора, израснали с интернет, социалните мрежи и постоянния достъп до информация. За тях политическата мобилизация често започва с видео, публикация или онлайн група, преди да се пренесе на улицата.
Този начин на организиране позволява бързо разпространение на посланията, но създава и проблеми. Не всяка онлайн подкрепа се превръща в реално участие, а движенията без ясна структура трудно контролират поведението на всички, които излизат под техните лозунги.
След демонстрациите от 31 октомври европейските правителства са изправени пред въпрос, който не може да бъде решен само с полицейски мерки: как да убедят младите хора, че образованието, трудът и усилията им ще им позволят да живеят по-добре от предишните поколения.
