„Заради алкохола забравих да родя. Заради алкохола с мъжа ми се разделихме.“ В тези две изречения се побира най-болезнената равносметка в живота на една 54-годишна жена, която ще наречем Ива.
В продължение на 20 години алкохолът постепенно превзема ежедневието ѝ. От вечерно питие след тежък работен ден се превръща в постоянна необходимост, която диктува решенията ѝ, разрушава отношенията ѝ с близките и измества мечтите ѝ.
Днес Ива е трезва. Последната дата, на която е употребила алкохол, е 28 декември 2021 година. Оттогава посещава групата на Анонимните алкохолици „Нови 24 часа“ в Русе, която тази година отбелязва пет години от създаването си.
Пред БТА тя разказва откровено за зависимостта, за многократните опити да спре да пие и за онзи момент, в който най-после разбира, че сама не може да се справи.
„Алкохолизмът не е срамно нещо, а е болест, която трябва да се лекува“, казва Ива.
Всичко започнало в Америка
Годината е 2000-а. Ива заминава за Съединените щати, за да работи и да търси по-добро бъдеще. Първоначално е сервитьорка, а по-късно става стюардеса на яхти и кораби.
Работата е тежка не само физически, но и психически. По думите ѝ ръководители и мениджъри я подлагали на постоянен натиск, възползвайки се от това, че идва от Източна Европа.
Вечер започва да ходи в бар, за да се отпусне.
„Мислех си, че няма нищо лошо жена да разпуска вечер в бара – по американски, като по филмите, да седнеш на стола, да си поръчаш питие и да се почувстваш човек“, спомня си тя.
Не забелязва кога удоволствието се превръща в потребност.
По-късно лекар ѝ обяснява, че алкохолът потиска напрежението и тревожността. Но привидното успокоение постепенно се превръща в капан.
Когато вече работи като стюардеса, Ива винаги държи скрита бутилка в шкафа до леглото си.
При всяко напрежение на работа слиза в каютата и отпива.
По време на плаванията корабите спират в различни градове, но тя почти не се интересува от забележителностите. Има една-единствена цел – да си осигури достатъчно алкохол до следващото пристанище.
„Това беше най-важно за мен, единствената ми цел. Да си купя алкохол, за да имам по време на плаването.“
Приятелките първи забелязали промяната
Когато се прибира в България за ваканциите, близките ѝ приятелки започват да забелязват, че нещо не е наред.
Ива забравя, губи концентрация, държи се неадекватно и се напива по начин, който преди не бил характерен за нея.
Веднъж с приятелка сядат да изпият по една бира. За другата жена това е първата напитка за деня. За Ива обаче тя се оказва последната капка след вече изпитото вкъщи.
През 2007 година приятелките ѝ я убеждават да потърси лекарска помощ.
Специалистката ѝ назначава лечение с успокоителни лекарства и я съветва да спре алкохола. Докато приема медикаментите, Ива се чувства по-добре.
След края на лечението обаче решава, че вече може да си позволи по чаша вино.
Започва с бяло вино, но скоро отново преминава към концентрат и редовна употреба.
С времето пиенето вече не е само вечерно занимание.
„Но едно е да пиеш вечер и сутрин да си махмурлия, а друго е да се събудиш с желанието за още алкохол, който да приемеш покрай кафето. Ей така, да глътнеш малко, за да започнеш деня“, разказва тя.
„Сякаш бяхме две жени и се борихме една с друга“
Ива има съпруг, но крие от него колко пие. Купува алкохол и го прелива в други бутилки, за да не личи съдържанието.
Вече няма значение дали е ракия, водка или уиски. Важно е напитката да е достатъчно силна, за да замъгли съзнанието ѝ.
След време отново се свързва с лекарката, при която е ходила, и я пита направо дали страда от алкохолизъм. Получава положителен отговор.
Със съпруга ѝ решават да се борят заедно. Изхвърлят всички бутилки от дома. И двамата спират да пият.
Но Ива не успява да удържи обещанието си.
Започва да се крие. След всяко поредно пиене си казва, че никога повече няма да посегне към бутилката. После всичко се повтаря.
„Не исках да пия, бях в борба със себе си, но алкохолът всеки път побеждаваше“, признава тя.
Най-точно описва преживяването си като битка между две различни личности.
„Все едно бяхме две жени и се борихме една с друга – едната казваше „върви и надигни бутилката“, а другата – „не, не искам“. Е, първата все побеждаваше.“
През следващите шест-седем години има и продължителни периоди, в които почти не пие. Но желанието се завръща, а с него и поредните сривове.
По-късно в групата на Анонимните алкохолици научава израза „сух алкохолизъм“, с който описва състоянието си през онези години – периоди без пиене, но без трайно преодоляване на проблемите, свързани със зависимостта.
След всеки нов епизод изпитва вина и срам. Понякога мъжът ѝ я хваща, друг път сама му признава.
Страхът да не изгуби семейството си
В един момент Ива усеща, че търпението на съпруга ѝ се изчерпва.
Той продължава да я подкрепя, но поредните обещания и разочарования започват да тежат на отношенията им.
Страхът, че може да го изгуби, я кара да предприеме решителна стъпка.
Научава, че в Русе има група на Анонимните алкохолици, и решава да отиде.
Първата ѝ сбирка е на 28 декември 2021 година.
Този ден променя живота ѝ.
За първи път среща хора, които са преминали през същите изпитания. Чува историите им, вижда, че успяват да живеят без алкохол, и разбира, че и за нея има надежда.
„В тази група можех да споделям всичко, което ме тревожеше и което ме притесняваше, да го кажа на мъжа ми или на приятели. В тази група ние си споделяме най-съкровените тайни, най-големите страхове и емоции, които имаме“, обяснява тя.
Започва да посещава редовно срещите. Чете предоставената ѝ литература, включва се в онлайн групи, понякога по няколко пъти дневно, и получава подкрепата на наставничка.
Преминава през програмата на Анонимните алкохолици, известна като „12-те стъпки“.
Първата стъпка е да признае пред себе си, че е безсилна пред алкохола и животът ѝ е станал неуправляем.
Последната е да протегне ръка към друг човек, който има нужда от помощ.
„Забравих да родя“
Въпреки положените усилия бракът на Ива не издържа. Двамата със съпруга ѝ се разделят.
Тя не го обвинява.
Но има една друга загуба, за която говори с особена болка – детето, което така и не се е родило.
„Алкохолът беше проблем и да имам деца. Забравих да родя. Алкохолизмът изяжда майчиния инстинкт“, казва Ива, описвайки собственото си преживяване.
Мечтала е за семейство. Представяла си е как ще изглежда детската стая, как ще подреди дома си и какъв ще бъде животът ѝ като майка.
Имала е и човек до себе си, с когото можела да осъществи тази мечта.
Но решението за дете непрекъснато оставало някъде в бъдещето. Първо трябвало да се справи с едно, после с друго. Междувременно годините минавали.
„Така моята мечта да родя остана в бутилката“, признава тя.
Да се научиш отново да живееш
Днес Ива не употребява алкохол вече близо пет години.
Но за нея трезвостта не означава единствено да не посяга към чашата.
Тя говори за промяна в начина, по който мисли, общува с хората и поема отговорност за собствения си живот.
„Вече с други очи гледам на живота. Ако развитието ми бе спряло през 2000-та година, то сега започнах да уча живота отново, започнах да се уча да бъда отговорен човек.“
Според Ива срещите с други хора, преживели зависимостта, имат особено значение. В групата намира разбиране, което трудно е получавала другаде.
Затова насърчава всеки, който разпознава проблем с алкохола в собствения си живот, да потърси помощ.
Групата „Нови 24 часа“ в Русе се събира всеки вторник от 19:00 часа в помещение в двора на католическата църква „Свети Павел от Кръста“. Участието е безплатно, а дейността се издържа от доброволни дарения.
Ива е убедена, че най-трудната стъпка е и най-важната – човек да бъде честен пред себе си.
„Ключът към успеха е, когато си поставиш сам диагнозата, когато си кажеш, че имаш проблем и нужда от помощ“, казва тя.
