Когато Карол Феър се качва за първи път на борда като стюардеса през 1963 г., самолетите са съвсем различни, въздушните пътувания все още са привилегия за сравнително малко хора, а тя е едва 19-годишно момиче от Тенеси. Няма висше образование, израснала е в бедно семейство и търси работа, която да ѝ осигури добър доход.
Едва ли тогава си е представяла, че ще прекара следващите 63 години и половина в небето.
На 26 октомври 2026 г. 83-годишната американка извърши последния си полет като член на кабинния екипаж на American Airlines. Самолетът пристигна в Шарлът, Северна Каролина, от лондонското летище „Хийтроу“, където я очакваше посрещане, каквото рядко се организира за стюардеса.
Имаше балони, цветя, корона, поздравления от колеги и близки, а самолетът премина през традиционния воден салют, изпълнен от противопожарните автомобили на летището – чест, която обикновено се оказва на пилоти при последния им полет.
Първо я отхвърлили. После станала номер едно.
В историята на Карол има и немалка доза ирония.
Като млада кандидатка тя опитала да започне работа в American Airlines, но получила отказ. Обяснили ѝ, че не е подходяща за компанията.
Вместо да се откаже от мечтата си да лети, през 1963 г. започнала работа в Piedmont Airlines – сравнително малка американска авиокомпания, която по-късно, след поредица от сливания, станала част от American Airlines.
Така Карол все пак се озовала в компанията, която някога не я пожелала. И не просто останала там – достигнала първото място по стаж сред близо 30 000 стюардеси и стюарди.
„Ако обичаш това, което правиш, не искаш да спираш“, казва тя пред местната телевизия WSOC-TV.
От малките самолети до големите презокеански полети
През десетилетията Карол става свидетел на огромните промени в авиацията.
Започнала е на борда на малки самолети като Douglas DC-3, а по-късно обслужва пътници в големи машини, пресичащи Атлантическия океан.
Особено скъп за нея остава 15 юни 1987 г., когато участва в първия полет на Piedmont Airlines от Шарлът до Лондон.
Спомня си, че предната нощ била толкова развълнувана, че не могла да заспи. Преходът от малкия DC-3 към широкофюзелажния Boeing 767 ѝ се сторил невероятен.
Затова и последният ѝ полет не е избран случайно. Тя се връща от Лондон в Шарлът, затваряйки една глава от живота си по почти същия маршрут, с който е свързан един от най-щастливите ѝ професионални спомени.
Работата, която трябвало да продължи само шест месеца
Любопитното е, че в началото Карол изобщо не планирала да превърне летенето в професия за цял живот.
По думите ѝ възнамерявала да остане само шест месеца. Харесали ѝ обаче срещите с хора, пътуванията и самата работа.
Годините минавали, авиокомпаниите се променяли, самолетите ставали по-бързи и по-големи, но тя продължавала да посреща пътниците.
Дългата ѝ кариера е получила и официално признание. Карол е включена в залите на славата на авиацията в Северна Каролина и Тенеси, а историята ѝ е представена и в експозиция на авиационния музей „Сълънбъргър“ в Шарлът.
Последният полет и новите планове
За последното си пътуване Карол получава специално внимание не само от колегите си, но и от хора, които следят авиацията по света.
Сайтът за проследяване на полети Flightradar24 обозначава полет AA733 като последния полет на стюардесата Карол Феър.
При пристигането в Шарлът тя е посрещната с аплодисменти и празнична церемония.
„Дойде време. Наслаждавах се на всяка минута“, казва Карол, обяснявайки решението си да се пенсионира.
А какво ще прави сега жената, прекарала почти целия си съзнателен живот в самолет?
Няма намерение да бездейства. Планира да отделя повече време на доброволческите си занимания, на благотворителни инициативи и на организации, които подпомагат американските ветерани.
След повече от шест десетилетия, прекарани в грижа за пътниците, Карол Феър най-после ще има повече време за себе си и за хората, на които иска да помага.
