Той нямаше скрупули да каже всичко на всеки право в очите. Дори думите му да звучаха нахално или обидно. Адреналинът бе неговият наркотик, а таекуондото – кръвта му. Влизаше в битките на живота със същата спортна злоба, с която на младини печелеше европейски и балкански титли. Чувстваше се еднакво удобно и в добока, и в костюма на Бриони. В кварталните кръчми говореше на езика на улицата. На помпозните приеми - използваше изкуството на дипломацията. Но където и да се появеше, присъствието му никога не оставаше незабелязано.
Това беше Слави Бинев, най- колоритният представител на прехода, оцелял десетилетия наред на покрива на парите, властта и мръсотията в България.
Аз съм възрастен, на мен вече никой не ми иска кръвта. Животът готви страхотни препятствия, но и страхотни клопки и лошото е, че понякога те идват от най-близките хора, каза той с типичното си самодоволство в едно интервю при Сашо Диков. Пет години по-късно, по ирония на съдбата, първото се оказа лъжа, а второто – чиста истина. На 24 октомври 2026 г., един куршум, изстрелян в лицето от най-близкия му кръг, затвори завинаги очите му. А смъртта му отнесе куп тайни от зората на най-новата ни история, но и върна страховете, че тези времена може да не са си отишли безвъзвратно.
За своите 60 години Бинев показа, че спортът не ражда само мутри, а политиката не приема само безгръбначни. Ще го запомним не с чалгата, а с усмивката, която не слизаше от лицето му, с комбинативността, с която решаваше сложните проблеми и с безмерната му любов към семейството. Но и с още нещо. Заплени хиляди деца по спорта, отказа ги от наркотиците и върна смелостта им с десетки медали от международни първенства.
Бруталното убийство
Независимо че МВР бодряшки обяви разкриването на бруталния разстрел още на първия час, след като бе извършен, независимо от тримата заловени, един от които обвинен за физическия убиец на бизнесмена, около Слави Бинев никога нищо не бе еднозначно. Най-вероятно и в смъртта му е така. Тя породи повече въпроси, отколкото отговори, които дадоха разследващите.
Софийският градски съд остави Еюп Темиз за постоянно в ареста. Турският гражданин е единственият, на когото до момента е повдигнато обвинение за убийството. Другите двама мъже, които са били с него в дома на Бинев – Ибрям Ибрям и Йосуф Ведат – са свидетели по делото. И точно тези свидетели са сред най-силните доказателства на прокуратурата.
Единият разказал, че е видял как след изстрела тялото на Бинев пада. Другият твърди, че непосредствено след убийството Темиз му е признал, че именно той е стрелял. Съдът определя случая като изключително рядък – престъпление, извършено пред очевидци, чиито показания се подкрепят от материални доказателства. Какво повече да искат разследващите за присъда. Доказателствата са като нарисувани.
Намерен е и пистолет „Зиг Зауер“. По него и по гилзата се извършват експертизи, а частици, открити по пръстите на Темиз, съответстват на тези по гилзата от фаталния изстрел. Според съдебните мотиви именно съвкупността от свидетелски показания и веществени доказателства прави подозрението срещу Темиз достатъчно обосновано на този етап. Но един въпрос остава без окончателен отговор – защо?
Мишена за 500 000 евро
Най-горещата следа води към бизнес отношения, в които Бинев се оказал посредник между съпругата на Еюп Темиз – Ния и известния архитект Калин Тихолов.
По данни, публикувани след съдебното заседание, става дума за сериозен спор между съдружници около имущество и имоти. Ния Темиз е дъщеря на покойния бивш главен архитект на София Стоян Янев. След смъртта му между наследницата и Тихолов възникнали спорове за активи на общи дружества. И тук се появява Слави Бинев.
Той познавал и двете страни. С Темиз пък го свързвали години приятелство и общата страст към таекуондото. Познавал и Тихолов. Затова семейството на Темиз му се доверило като посредник. Еюп дал на Слави 500 000 евро, за да реши спора между Ния и Тихолов. Самият архитект Тихолов е потвърдил, че Бинев е помагал за решаването на бизнес спора.
Именно тук историята започва да придобива друг сюжет. Според една от версиите Бинев не успял да изпълни ангажимента си по начина, по който семейство Темиз очаквало. В петък вечерта в дома му в „Павлово“ Темиз, негов приятел и преводач обсъждали подялбата на фирменото имущество. Бинев обяснил, че нещата не вървят по план и има проблеми. На следващата сутрин Бинев разговарял с Ния. По една от версиите я обвинил, че е провалила делбата и че заради нея семейството може да загуби всичко. Ния се разстроила и насъскала съпруга си срещу Бинев. Темиз видял състоянието на жена си и избухнал. Тримата мъже тръгнали към дома на Бинев. Камера ги е заснела да влизат. След минути един от най-известните герои на българския преход вече бил мъртъв.
Но точно тук никой няма отговор на въпроса защо извършителят и двамата му авери излизат от дома на Бинев изключително спокойни, сякаш нищо фатално не се е случило. Суетят се около джипа си, не бързат. А след като потеглят видео от близки камери, разпространено от сайтовете Афера и Медиамол показват наличието на втора кола – джип близнак.
Ния Темиз – Cherchez la femme
Името на Ния Темиз се превърна в ключово в разследването, макар самата тя да не е обвиняема. Жената е напуснала България и се намира в Турция. Защитата на Еюп Темиз поиска тя да бъде разпитана чрез видео връзка. Съдът разреши това. Адвокатите твърдят, че Ния е била подложена на натиск и че Бинев я е заплашвал и обиждал. Именно това, според тях, е довело до силното раздразнение на Еюп Темиз.
Прокуратурата обаче не приема тази версия като доказан мотив. Прокурор Мариан Александров посочи, че има данни за индиректни заплахи в рамките на бизнес отношенията, но няма доказателства Бинев лично да е отправял тежки заплахи или обиди към Темиз. За защитата убийството е резултат от афект. За обвинението – от умисъл. А съдът остави въпроса отворен – дали Темиз е бил провокиран, предстои да бъде установено в хода на разследването.
Има обаче още едно име, което внезапно се появи в тази сложна мозайка – Пламен Дишков-Кела. По данни, станали известни в съдебната зала, Дишков се е появил в историята около Ния Темиз и е заявил, че тя му дължи пари. Твърдението е било свързано с имотния спор и е притеснило семейството. Според защитата именно намесата на Кела е засилила страховете на Темиз за живота и сигурността на близките му.
БИАД, нощна София и големият бизнес
За да се разбере защо смъртта на Бинев предизвика толкова силен обществен отзвук, трябва да се върнем много години назад.
Бинев бе от младите надежди на социализма, който се изгуби в прехода както повечето негови връстници. Завършил френската гимназия, събрал десетки медали от таекуондото по време на обучението си в Националната спортна академия, животът го захвърли още на 25 години, когато базите затвориха, а държавната хазна фалира. Заедно с много от приятелите си той не издържа на изкушението и не само влезе в редиците на „каратистите“, а взе под наем лобното им място - спортният клуб „Дескрим“.
Именно там избухна т.нар. Гангстерска война, когато столичният развлекателен бизнес започна да се преразпределя. Пребиха го, отвлякоха го, но той оцеля и превърна БИАД в двореца на чалгата и суетата на 90-те, заедно с десетки други компании в сферата на услугите, развлеченията и инвестициите, обединени в R-System Holding.
„Каратистите“ винаги са гледали отвисоко борческите групировки. Слави казваше, че там са събрани дребни рекетьори от кол и въже. И добавяше: Дразня се, когато ми казваха, че съм мутра. Това бяха тези, които ги беше страх да скочат и да покажат слабостите на обществото.
Малко след това основа асоциацията „Защита“, като целта му беше да респектира точно респектиращите улицата с бухалки. Отношенията му с ВИС и СИК са минавали през различни емоционални периоди, но е факт, че след прословутия му бой с Георги Илиев, той бе единственият, който наруши омертата, като не постъпи по мутренски, а подаде съдебен иск.
Много хора тогава ми казваха – Ти си много добър. Не, ти просто ти не си добър, ти си страхливец, разказваше той след време историята от онези бурни години.
Истината е, че тогава прозвуча финалният акорд на разпадането на мутренския свят, след което дойде времето на белите якички. Всеки се опита да изтрие миналото си и да влезе в ново амплоа. А Слави реши да скочи в голямата политика.
Парламентарен лобизъм
Най-големият завой в живота му идва през 2007 г., когато става евродепутат от листата на „Атака“, а после бе преизбран. Никой не си спомня в какви комисии е участвал, но истината е, че за много кратко време се превърна в най-разпознаваемия българин в Брюксел. Припознаха го като ненадминат лобист, който знаеше как да реши проблема на всеки брюкселски чиновник. Успя да направи своя път между Азия, Европа и Америка и спечели много влиятелни партньорства.
После дойде раздялата с Волен Сидеров и прегръдката с Валери Симеонов, който го вкара в националния парламент и гафовете започнаха. Никой не разбра защо искаше да оглави Комисията за култура и медии, но скандалът там не закъсня. Бързо разбра, че неговата игра е в задкулисието, а не пред прожекторите . Както и че титлите носят повече проблеми, отколкото гордост. Горчиво съжаляваше за вратите, които си затвори, с лелеяното желание да стане архонт.
Откакто се отдаде на любимия си спорт и се впусна в президентския пост на федерацията по таекуондо, животът отново му се усмихна. Стана първи вицепрезидент на Европейския таекуондо съюз, влезе и в борда на директорите на световната организация Kukkiwon. Беше знатен гост в най-важните кабинетш на цяла Азия. Затова и няма друг българин, за когото толкова много да се изписа в медиите там след убийството му.
Така човекът, който през 90-те беше символ на една шумна и противоречива София, постепенно се превърна в международен спортен фактор, който правителствата у нас използваха като посредник. Случайно или не, убийството му стана часове преди първия тур на президентските избори. А поклонението му съвпада с деня на размисъл преди балотажа, в деня на размисъл, когато България отново е на своя кръстопът.
Кредото на Слави Бинев – няма само черно и бяло, става все по- актуално у нас и винаги ще ни напомня за човека, който обичаше да живее в полусенките. Дали това ще бъде първото светкавично разкрито знаково убийство у нас или над делото отново ще се спуснат тъмни облаци, предстои да видим. Факт обаче е, че Слави Бинев отнесе със себе си не само много тайни на прехода. Той отнесе със себе си цяла една епоха.
