Почина Николай Ламбрев-Михайловски – режисьорът, чието име стои зад едни от най-запомнящите се спектакли на българската сцена през последните десетилетия. За кончината му съобщиха от Театър „Българска армия“, с който беше свързан повече от 20 години.
Той принадлежеше към онези театрални творци, които не се задоволяват с изпитаните решения. Търсеше различни сценични форми, провокираше актьорите и зрителите, посягаше към сложни текстове и смело ги превръщаше в театър със собствен характер.
В творческата му биография има повече от 130 драматични, оперни и музикални постановки, телевизионни и документални филми, радиопиеси, книги и години преподавателска работа.
„Секс, наркотици и рокендрол“, спектакълът, който надживя времето
Ако има заглавие, с което публиката неизменно ще свързва Николай Ламбрев-Михайловски, това е „Секс, наркотици и рокендрол“ по Ерик Богосян.
Поставен през 1993 г. в Театър „Българска армия“, спектакълът се превърна в истински феномен. Повече от три десетилетия той продължава да привлича зрители, да провокира, да разсмива и да поставя неудобни въпроси.
През годините постановката се утвърди като едно от най-дълголетните представления в съвременната история на българския театър. Нейният успех се дължи и на необикновената сценична енергия, която режисьорът успява да създаде и съхрани.
Това е театър, който отказва да остарее заедно с времето, в което е създаден.
Над 20 години с Театър „Българска армия“
На сцената на Армията Ламбрев-Михайловски оставя внушителна поредица от постановки, които разкриват широките му интереси – от класическата драматургия до най-предизвикателните съвременни текстове.
Сред тях са „Четирите посоки на света“ от Петър Анастасов, „Лицева опора“ от Тибор Дюркович, „Щастлив случай“ от Славомир Мрожек, „Сватбата на Кречински“ от Александър Сухово-Кобилин, „Реквием за една монахиня“ по Уилям Фокнър, „Двубой“ от Иван Вазов и „Романс за един идиот (Топаз)“ от Марсел Паньол.
Режисира още „Луна за несретници“ от Юджийн О'Нийл, „Величието и падението на Стефан Стамболов“ от Стефан Цанев, „Красива птичка с цвят зелен“ от Карло Гоци, „Хамлет“ и „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир.
В богатия му репертоар присъстват „Състояние на ума“ от Сам Шепърд, „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс, „Женитба“ от Николай Гогол, „Пикльото“ от Калин Илиев, „Едмънд“ от Дейвид Мамет, „Предградие“ от Ерик Богосян и „Евридика“ от Жан Ануй.
Сред останалите му постановки са „Метеор“ от Фридрих Дюренмат, „Огнено лице“ от Мариус фон Майенбург, „Без контрол“ от Дьорд Шпиро, „По-големият син“ от Александър Вампилов, „Тя – без любов и смърт“ от Едвард Радзински, „След дъжда“ от Ерджи Белбел, „Бандитска опера“ по „Просешка опера“ от Джон Гей и „Стреляйте по артиста“ по „Лес“ на Александър Островски.
Зад тези заглавия стоят десетки срещи с актьори, драматурзи и различни поколения зрители.
От Шекспир и Фокнър до Моцарт и Верди
Николай Ламбрев-Михайловски завършва театрална режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Професионалният му път преминава през редица театри в страната, сред които сцените в Пловдив, Добрич, Стара Загора и София.
Работи в Народния театър „Иван Вазов“, Малък градски театър „Зад канала“, Сатиричния театър и други театрални институции.
Любопитството му към сцената не свършва с драматичния театър. Той се посвещава и на операта и музикалните спектакли, като работи с Българската държавна филхармония, Старозагорската народна опера и Пловдивската опера.
Сред значимите му режисьорски работи са „Риголето“ от Джузепе Верди, „Вграденият ангел“ от Родион Шчедрин, „Вълшебната флейта“ от Волфганг Амадеус Моцарт и „Жана д'Арк на кладата“ по Пол Клодел и Артур Онегер.
Остави следа и в киното, телевизията и радиото
За телевизионните зрители Николай Ламбрев-Михайловски остава свързан със сериала „Църква за вълци“, на който е сценарист и режисьор.
Режисира и документалните филми на Българската национална телевизия „Между горната и долната земя“ и „Щом нищо не е ново“.
Особено плодотворна е работата му в Българското национално радио. За програма „Христо Ботев“ създава повече от двадесет радиоспектакъла, доказвайки, че умее да изгражда въздействащи истории и единствено чрез силата на гласа и звука.
Като актьор участва в българските филми „Момчето си отива“, „Петрол“ и „Мъжки истории“.
Поезията – другото му творческо лице
Освен режисьор Николай Ламбрев-Михайловски е и автор с изострена чувствителност към словото.
Издава поетичните книги „Пясък“ и „Сенки на ангели“, публикува в периодичния печат и търси връзките между литературата, музиката и сцената.
През годините преподава актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, където споделя опита си с младите хора, избрали театъра за свое призвание.
Професионалният му път е отличен с награди на Съюза на артистите в България за режисура, признания от национални театрални прегледи, награда на град Пловдив за театрално творчество и първа награда на Министерството на отбраната за спектакъла „Законодателят“.
„Благодарим ти, Ники“
В прощалното си послание колегите му от Театър „Българска армия“ говорят за загубата не просто на режисьор, а на човек, с когото са споделили значителна част от творческата си история.
Те припомнят неговата смелост, постоянните художествени търсения и следата, която е оставил в сценичния живот на театъра.
„Благодарим ти, Ники, за годините, за смелите търсения, за спектаклите и за всичко, което остави на нашата сцена.“






















