„Изкуственият интелект промени начина, по който се пише, строят се декорите, шият се костюмите и се продават билетите. Но това, което не може да направи, е да отваря и затваря вратата на театъра.“
С тези думи министърът на културата Евтим Милошев откри международната конференция на Европейската театрална конвенция (ETC), чийто домакин от 5 до 8 ноември е Народният театър „Иван Вазов“ в София.
Форумът събира над 100 театрални директори, режисьори, продуценти, творци и експерти от повече от 30 европейски държави. Под мотото „Пресечни точки: творческа свобода, изкуствен интелект и бъдещето на театралното сътрудничество“ участниците ще търсят отговори на въпросите как да бъде защитена независимостта на изкуството и как новите технологии променят сцената.
„Преди две години се опитаха да затворят вратата на театъра“
В приветствието си Милошев се върна към събитията от 7 ноември 2024 г., когато пред Народния театър избухнаха протести срещу премиерата на „Оръжията и човекът“ от Бърнард Шоу, поставена от Джон Малкович.
Тогава протестиращи се опитаха да попречат на публиката да влезе в сградата.
„Сега вие сте тук и вратата на театъра е отворена“, обърна се министърът към международните гости.
За него този спомен е най-краткото възможно определение за свободата на изкуството.
„Вратата трябва да е отворена и за тези, които харесват пиесата, и за тези, които предварително са решили да я мразят“, подчерта Милошев.
Той се спря и на основната тема на конференцията – навлизането на изкуствения интелект в сценичните изкуства.
По думите му технологиите вече са променили начина, по който се създават текстове, изграждат се декори, изработват се костюми и се продават билети.
„Но това, което не може да направи ИИ, е да отваря и да затваря вратата на театъра. Защото там е точката на пресичане между изкуството, хората и държавата.“
„Добре дошли в София, добре дошли в Народния театър. Днес вратата е отворена за всички, дори и за ИИ“, завърши министърът.
Васил Василев: Не знаем всички отговори, но можем да намерим пътя заедно
Директорът на Народния театър Васил Василев приветства гостите в една от най-старите и емблематични културни институции у нас.
„Добре дошли в една институция със 120-годишна история. Една от най-красивите сгради в България, театрална сграда, която е свързана със свободния дух“, каза той.
Василев подчерта, че предстоят дни, посветени на съпричастността, сътрудничеството и иновациите.
Според него театралната общност все още няма окончателни отговори на предизвикателствата, които я очакват. Но съвместните усилия могат да покажат посоката, в която изкуството трябва да продължи да се развива.
Европа е изправена пред политически натиск и заплахи за творческата свобода
От името на президента на Европейската театрална конвенция Клаудия Белхиор гостите приветства вицепрезидентът на организацията Том Лайк-Бърнс.
Той призна, че посещава София за първи път и трудно би могъл да си представи по-подходящ повод.
„Да се срещнем тук точно две години след бруталните сблъсъци пред тази сграда е с особено значение“, заяви Лайк-Бърнс.
По думите му случилото се пред Народния театър напомня, че творческата свобода не бива да се приема за даденост дори в демократична Европа.
Той подчерта способността на театъра да преодолява предизвикателствата и да събира хората въпреки различията им.
Лайк-Бърнс посочи България като вдъхновяващ пример за европейско културно сътрудничество. Благодарение на Народния театър и Младен Алексиев Европейската театрална конвенция е открила сцена с голяма творческа амбиция и отвореност към международния театрален свят.
В същото време театрите в Европа са изправени пред политически натиск, заплахи за независимостта си и несигурност в публичното финансиране.
„Тези предизвикателства не спират на границата и не може да спира там и нашият отговор. Чрез ETC изграждаме много повече от творчески партньорства – изграждаме общност на доверие и солидарност“, подчерта той.
Може ли изкуственият интелект да решава какво ще гледаме на сцената?
Лайк-Бърнс очерта и двата основни въпроса, които ще занимават участниците във форума.
Първият е свързан с изкуствения интелект и възможността той да започне да влияе върху избора на произведения, които се поставят на театралната сцена.
„Можем ли да си представим бъдеще, в което ИИ решава какво ще се появява на нашите сцени? И какво означава това за творческата визия и творческата свобода?“, попита той.
Вторият въпрос е за творческата смелост – как културните институции да останат верни на ценностите си, когато те са поставени под съмнение.
Темата ще бъде разгледана и в специалната лаборатория Leading with Artistic Courage („Да ръководим с творческа смелост“).
Според вицепрезидента на ETC творческата смелост се нуждае и от политическа подкрепа.
„Да инвестираш в култура означава да инвестираш в демократичната сила на Европа“, заяви той.
Лайк-Бърнс припомни необикновената способност на театъра да събира непознати хора в една зала и да ги изпраща навън с усещането, че се познават по-добре.
„В един разделен свят това е изумителна сила. Нека си тръгнем от София вдъхновени, свързани и отдадени на това да действаме заедно. Защото бъдещето на европейския театър е нещо, което трябва да създадем заедно.“
Хайди Уайли: Да събираш хора въпреки различията им е политически акт
Изпълнителният директор на Европейската театрална конвенция Хайди Уайли също постави акцент върху обществената роля на сценичните изкуства.
„Във време на разделение да събираш хората заедно, въпреки различията им, само по себе си е политически акт, политическо действие. И това е целта на нашата конференция“, заяви тя.
Уайли приветства новите членове на организацията, сред които са български театри от Стара Загора и Младежкият театър в София, както и културни институции от Чехия, Дания, Грузия, Италия, Португалия и Швеция.
Сред новите партньори е и знаменитият „Пиколо театро“ в Милано, чийто директор Клаудио Лонги също се обърна към присъстващите.
Антон Кутев: Ние сме от една партия – партията на българската култура
С чувство за хумор към международните гости се обърна и председателят на парламентарната Комисия по културата и медиите Антон Кутев.
„Много се радвам да видя тук толкова много хора на изкуството с пълни чаши. И по този повод ще се опитам да бъда наистина кратък, защото дълбоко в себе си считам, че да говориш дълго пред хора с пълни чаши е форма на неоправдан риск“, пошегува се той.
Кутев отбеляза, че с голяма част от официалните гости се познава от години, макар те да имат различни политически убеждения и културна биография.
„Като председател на Комисията по културата и медиите искам да ви уверя, че всъщност ние представляваме една-единствена политическа партия и това е партията на българската култура“, заяви той.
По думите му хората, работещи в културната сфера, често имат много повече общи позиции помежду си, отколкото с представителите на финансовите институции.
„Имаме много по-големи различия например с финансовия министър, отколкото помежду си“, отбеляза Кутев.
Той увери гостите, че независимо от политическите си различия представителите на културната общност работят заедно за развитието на българската култура в Европа и света.
Според него страната ни е дала много на европейската и световната култура през вековете и е важно международните гости да отнесат със себе си разказ за това богатство.
Ирина Дакова цитира Шилер: Само в театъра властимащите чуват истината
Заместник-кметът на София по култура и туризъм Ирина Дакова поздрави участниците от името на столичния кмет Васил Терзиев.
Тя припомни, че Народният театър има история от повече от 120 години, а София е столица от близо 140 години.
„Това е било едно от първите неща, които гражданите на София са съградили“, посочи Дакова.
В края на приветствието си тя се обърна към думите на Фридрих Шилер за силата на театъра:
„Театърът наказва хиляди пороци, оставени от съда без наказание, и препоръчва хиляди добродетели, за които законът мълчи.“
И продължи с мисълта, че само в театъра властимащите чуват нещо рядко срещано за тях – истината, и виждат онова, което рядко срещат около себе си – човека.
Шест български спектакъла пред европейската театрална общност
Международната конференция продължава до 8 ноември. Освен дискусии, професионални срещи и творчески лаборатории тя включва и специална театрална програма, чрез която чуждестранните гости ще могат да се запознаят с различни режисьорски почерци и с работата на българските театрални творци.
В програмата са включени спектаклите „Малката Англия“, „Физика на тъгата“, „Частици жена“, „Медея“, „Там“ и „Жената – конбини“.
Сред водещите теми е инициативата Resistance Now: Together, посветена на защитата на художествената свобода и солидарността между европейските културни организации.
Участниците ще обсъждат и начините, по които новите технологии могат да обогатят сценичните изкуства, без да изместват човека от центъра на творческия процес.
Европейската театрална конвенция е най-голямата и активна мрежа на публичните театри в Европа. Тя обединява водещи културни институции, насърчава международното сътрудничество и подкрепя съвместни продукции.
Организацията провежда две международни конференции годишно – пролетна и есенна, всеки път в различна европейска държава. Тази есен домакинството е поверено на Народния театър „Иван Вазов“.
