Изложба, посветена на 115 години от рождението на Петър Василев ще бъде открита на 19 октомври от 17 часа във фоайето на първи балкон в Народния театър. Слово за живота и кариерата на един от най-емблематичните актьори на академичната трупа, ще произнесе Анелия Янева- Кулекова. Експозицията ще открие Михаил Петров.
Петър Василев се появява на белия свят на 9 октомври 1911 г. в село Сладък кладенец, днес квартал на Стара Загора. Детство му е белязано от глад и мизерия. Баща му е военнопленник, а майка му, с две невръстни момченца на ръце, е по нивите до своя свекър. Малкият Петър е изключително любознателен и тръгва на училище година, преди да навърши необходимата възраст. Завършва гимназия в Казанлък, където разпалено декламира стихове по ученически утра и вечеринки. Съвсем млад попада в театралния кръжок на именитата актриса и режисьорка Роза Попова, която му възлага отговорни роли - Макс в „Родина" на Зудерман и Освалд в „Призраци" на Ибсен. Силно впечатлена от таланта му, го праща при Стефан Киров - председател на Съюза на артистите.
Петър Василев извървява над 300 километра, за да се добере до гастролиращия в Лъджене (днешен Велинград) Пловдивски общински театър с единственото желание да бъде приет в неговия състав. Но, уви, местата в трупата вече са попълнени и добросърдечният Стефан Киров го подпомага парично, за да се върне до София и да потърси място в някой от пътуващите театри. Отчаяният Петър споделя неволите си със своя верен приятел - писателя Вичо, който му помага да замине за Варна, където именитият актьор Стоян Бъчваров го назначава в трупата на морската столица.
Петте сезона във Варненския театър са академия за Петър Василев. Бързо става любимец на малки и големи. Партнира си със Стоян Бъчваров, Кръстю Сарафов, Георги Стаматов, Цено Кандов, Юрий Яковлев… Неповторима школа за него. Творческият път на Петър Василев минава през сцените на Пловдивския и Русенския театър докато през 1944 г., съвсем заслужено, великият Стоян Бъчваров отново благородно се намесва в съдбата на младия артист като го препоръчва на директора на Народния театър - поета Трифон Кунев. Дебютът на Петър Василев е в ролята на Немеца в „Часовникар и кокошка" на Иван Кочерга, постановка на Стефан Сърчаджиев. На академичната сцена играе точно шест десетилетия. Създава огромна галерия от образи, доказвайки по безспорен начин, че и от малката роля може да се прави голямо изкуство. Сред паметните му образи са Исак от „Иванко”, Ален в „Училище за жени” на Молиер, Гица Пристанда от „Изгубеното писмо” на Лука Йон Караджале, Абдилда от „Трета патетична” на Николай Погодин, Гаврило Тръбача в „Егор Буличов” от Максим Горки (в забележително партньорство с Кръстьо Сарафов!), Мравката и Мавроди в „Хъшове” от Иван Вазов, Цървенака в „Снаха” на Георги Карасловов, Златил и Васил Ваклин в „Боряна” и Кокичков в „Милионерът” на Йордан Йовков, Свистиков в „Сенки” от Салтиков-Щедрин… Над 300, разкриващи яркото му сценично майсторство.
„Задълбочените му познания за нашата и световна литература, изкуство и култура бе стабилната основа, върху която той градеше уникалните за един актьор приятелства със Симеон Радев, акад. Михаил Арнаудов, акад. Иван Дуйчев, акад. Николай Лилиев....И всички те го приемаха като равностоен и желан събеседник, респектирани от богатата му ерудиция!“, споделя дъщеря му Румяна Василева.
Петър Василев е от малкото актьори, притежаващи огромна библиотека от над шест хиляди тома. Непрекъснатото му общуване, до последния ден от неговия 98 годишен живот, с велики автори от българската, руската класическа и европейска литература допринася изключително за изграждането на една голяма духовна култура, въз основа на която се оформят безкомпромисните му критерии за голямо театрално изкуство. Две години след смъртта му на 6 август 2009 г. издателство „Сиела” пусна от печат луксозната книга албум „Със сърце и душа”, придружена от DVD диск. Книга, чието ядро са спомените на Петър Василев за някои от най-крупните представители на българската култура от ХХ век, близки негови приятели – Симеон Радев, Михаил Арнаудов, Николай Лилиев, както и за знаменити артисти на Народния театър. Книга, достоен завършек на достойно изминат творчески път и достойно изживян живот.
