Международното изследване на грамотността PISA показа срив при деветокласниците ни по четене, математика и природни науки. А за близо 30% от нашите ученици училището е скучно - те не виждат никакъв смисъл да ходят на училище.
„Стигнахме дотук, защото прекалено много формализирахме образователния процес. Прекалено много обраснахме с куха фразеология, с програми без последващо действие, с проекти, които приключват с тяхното отчитане. Всъщност резултатите тази година показаха, че ние повече не можем да продължаваме така. Ако не започнем да променяме образователната си система, те ще стават все по-лоши и по-лоши“, коментира в предаването „Защо“ по bTV министърът на образованието и науката професор Георги Вълчев.
“Ето защо тръгнахме да набелязваме мерки, като нека да бъдем ясни - за да ги набележим, започнахме да изговаряме проблемите на глас. Ако не можем да формулираме проблемите си, няма как да намерим решението”, посочи той.
Дисциплината
„Всички са убедени, че дисциплината в българското училище в днешно време не е на необходимото ниво, за да има нормален образователен процес. Самите резултати от PISA показаха, че 41% от децата, учениците, признават, че имат проблем с дисциплината на своите съученици, за да могат да учат пълноценно. Около 45% казват, че в предходните седмици са отсъствали от час. Тоест, ние имаме фундаментален проблем с дисциплината и затова тръгваме в тази посока - не се изискват и дълбоки законови промени и това може да бъде постигнато с мерки, които след кратко обсъждане можем бързо да въведем в българското училище“, коментира министърът на образованието.
Карти за личностно развитие
В петък беше обявена нова система от поощрения и санкции за поведението на децата в клас. Предвижда се създаване на карта за личностно развитие на ученика, в която ще има данни за дисциплината, социалните умения и постиженията на децата.
Ще бъде създадена и чисто нова длъжност – учител по възпитание, или специалист по личностно развитие, който ще отговаря за „скъсаната връзка“: учител – ученик – родител.
„В електронната система, която е свързана с управлението на предучилищното и училищното образование, и сега съществуват такива възможности. Просто с бърза доработка това нещо може да бъде събрано на едно място, така че всеки един ученик да получи един индивидуален профил“, коментира Георги Вълчев.
По думите му в изработването на картата участва „всеки, съобразно своите експертни нива“.
“Участва и класният ръководител, и учителите, ако има проблеми детето в определени предмети. Участват, разбира се, и психолозите, и педагогическите специалисти, ако детето има такива проблеми. Всеки попълва това, което забелязва в развитието на детето“, коментира министърът на образованието.
Той заяви, че не се връща нито „инквизицията“, нито „Макаренковщината“.
Четири основни стълба
„Това, което предлагаме, са четири основни стълба. Единият е свързан с ранното обхващане на децата в образователната система, тъй като това е отговорност, която е споделена между различни институции и различни министерства. Ще се опитаме да създадем една много по-добра координация, така че институциите да започнат да работят в една посока.
Вторият голям стълб е действително този, който е свързан с дисциплината, социалните умения и позитивните умения на децата – всеки има някакъв талант“, посочи Георги Вълчев.
По думите му това трябва да върви с много извънкласни форми на работа, с много общоучилищни изяви.
Третият стълб е да има „училищен омбудсман“.
Министърът уточни, че специалистът по личностно развитие ще бъде с педагогически профил.
„Там - където има малък брой деца, това ще бъде възложено от съответния директор като функция на съществуващ член на съответния педагогически колектив. Там, където броят на децата е по-голям - трябва да бъде назначен такъв човек“, обясни той.
Вълчев припомни, че през изминалите няколко години вече сме има над 1800 психолози в училищата и над 800 педагогически специалисти.
Министърът уточни, че специалистите ще имат задачата да видят проблемните деца, така че превенцията да изпревари поведението, което ще прекрачи границите.
По думите му това ще бъде въведено от началото на втория срок.
Един учебник по предметите български език и литература, история и география
„Много мога да говоря на тема учебници. Знам и тъмната страна на свободата на избора, който трябва да направи всеки един учител. Конкуренцията между издателствата всъщност донякъде загуби своя първоначален смисъл. Ние няма да премахнем конкурсното начало, МОН няма да пише учебника. Напротив, искаме да върнем конкурсното начало, така че най-добрият учебник, да бъде преценен от голяма комисия, в която ще има учители, университетски преподаватели - тези, които не са част от авторски колективи, представители на МОН. Комисията ще реши кой е най-добрият учебник“, коментира Георги Вълчев.
