След десетилетия застой в данъчната политика за недвижимите имоти, правителството на Румен Радев подготвя най-мащабната реформа в сектора от началото на века. В центъра ѝ стои идеята за повишаване на данъчните оценки на имотите, които не са актуализирани от две десетилетия. Това ще промени начина, по който се изчисляват данък сгради, такса смет и местният данък при сделки с недвижими имоти.
Според правителствената програма 2026–2030 г. данъчните оценки ще се увеличават поетапно. Първите информации, които излязоха сочат, че през 2027 г. данъчните оценки ще се повишат с 30%. През 2028 година - с 35%, през 2029 година - още 35 процента. Така до края на десетилетието стойността им ще се удвои спрямо сегашните нива. Промяната ще бъде част от пакет за изменение на данъчното законодателство, който трябва да бъде внесен преди бюджета за 2027 г.
Целта, според управляващите, е да се осъвременят остарелите оценки, които в много случаи са десетократно по-ниски от реалните пазарни цени. Това ще позволи на държавата и общините да увеличат приходите си, без да променят основните данъчни ставки.
Какво означава това за хората
За собствениците на жилища реформата ще се усети пряко. Данъкът върху имотите ще се изчислява върху новите, по-високи оценки, което ще доведе до по-големи годишни плащания. При сделки с имоти местният данък също ще се увеличи, тъй като се изчислява върху данъчната оценка, а не върху пазарната цена.
Кредитният консултант Тихомир Тошев дава конкретен пример: ако данъчната оценка на двустаен апартамент в София е 100 000 евро, при увеличение с 30% тя ще стане 130 000 евро. Така местният данък при сделка ще се повиши от 3000 на 3900 евро.
Икономистите обаче предупреждават, че ефектът няма да е само върху сделките. По-високите оценки ще увеличат данъка сгради и такса смет, което ще натовари семейните бюджети. „Когато това се случи, трябва да се види как ще нарастват самите данъци на хората и какъв ще е ефектът върху бюджетите на общините“, коментират експерти.
Какво казва правителствената програма 2026–2030
В програмата е записано, че реформата в данъчните оценки е част от по-широката стратегия за модернизация на данъчната система и повишаване на приходите на местните власти.
Предвижда се нова методика за определяне на оценките, която ще отчита реалните пазарни цени, местоположението, годината на строителство, характеристиките на района и енергийната ефективност на сградите.
Работна група към Министерството на финансите вече разработва модела, който ще замени остарялата формула, използвана от над 20 години. Според анализите това ще бъде най-голямата промяна в облагането на имотите от началото на 2000-те.
Повече приходи, но и повече напрежение
Според икономистите плавното увеличение с 30% през първата година е разумна стъпка, която ще позволи на домакинствата да се адаптират. Но ако тенденцията продължи до 100% ръст, ефектът може да бъде сериозен – особено за хората с повече от един имот.
„Данъчните оценки не са променяни от години, а пазарът се е развил многократно. Вдигането им е неизбежно, но трябва да бъде поетапно, за да не се стигне до шоков ефект“, коментират експерти от сектора.
В същото време общините очакват по-високи приходи, които да бъдат насочени към инфраструктура, почистване, озеленяване и достъпност на сградите. „Ако плащаме повече местен данък, очакваме повече от институциите – по-добри пътища, повече градинки, по-добра инфраструктура“, казва Румяна Стоянова, собственик на апартамент в София.
България в контекста на европейските практики
В повечето европейски държави данъчните оценки се актуализират ежегодно, за да отразяват реалните пазарни стойности. В България това не се е случвало от десетилетия, което е довело до сериозно разминаване между данъчната и пазарната цена.
Новата реформа цели да доближи страната до европейските стандарти, като въведе динамична система за актуализация и по-справедливо разпределение на данъчната тежест.
Реформа, която ще промени начина, по който мислим за имота
Жилищната реформа на кабинета „Радев“ е повече от техническа промяна. Тя е опит да се изравни реалността с данъчната система, да се осъвремени моделът на облагане и да се създаде по-устойчива финансова рамка за общините.
Но за хората това означава едно – по-високи данъци, по-скъпи сделки и нова ера в управлението на собствеността.
А когато данъчната оценка стане реална, ще се види колко струва наистина домът ни – не само на пазара, но и пред държавата.
