Пазарът на имоти в България навлиза в етап на стабилизация след периода на засилен интерес и рекорден брой сделки през изминалата година. Спекулативните купувачи постепенно се оттеглят, а цените се нормализират. Въпреки това качествените имоти на добри локации ще запазят стойността си. Това коментира в предаването „Квадратни метри“ на Дарик имотният експерт и строителен предприемач Иван Горанов.
Според Горанов еуфорията около покупката на имоти, наблюдавана през последната година и отчасти свързана с очаквания за поскъпване след приемането на еврото, вече отшумява.
„След година с върхови продажби е нормално да има момент на охлаждане“, обясни той. По думите му пазарът през 2026 г. се връща към нормални нива както по отношение на броя сделки, така и при цените.
„Може да се каже, че спекулантите се оттеглят от пазара и това е нормално“.
Той отбеляза, че предлагането на нови сгради започва да се изравнява с търсенето, което създава баланс. Много инвеститори дори са разколебани дали да започват нови строежи, или да изчакат пазарната обстановка да се изясни.
Въпреки успокояването на пазара, Горанов не очаква драстичен спад в цените на новото строителство. Като основна причина той изтъкна значителния ръст на разходите в строителния процес.
„Строителството е свързано с различни компоненти, като цена на строителните материали и цена на труда. През последните години наблюдаваме значителен ръст. Войните и кризите поскъпват транспорта на материали, които обикновено са вносни“.
Като пример Горанов посочи някои изолационни материали, произвеждани от петролни продукти, чиято цена е нараснала със 100%. Поскъпват също алуминият и работната ръка.
Допълнителен фактор, който ще повлияе на пазара, е очакваното повишение на лихвените проценти по ипотечните кредити през следващата година.
„Евтините пари свършиха. България беше запазила един оазис в Европа с атрактивни кредити, но очаквам корекция“.
Днешните купувачи, които търсят жилище предимно за собствени нужди, са много по-взискателни и информирани. Те вече не гледат само цената на квадратен метър, а оценяват имота в по-широк контекст. Сред водещите фактори при избор са:
Локация и инфраструктура: Добра транспортна обезпеченост, достъп до централни булеварди, близост до хранителни вериги и учебни заведения.
Околна среда: Наличие на паркове, градинки, добре асфалтирани улици и тротоари.
Качество на сградата: Енергийна ефективност, качествени материали, добри изложения (юг, запад) и гледка.
Допълнителни удобства: Наличие на детски и спортни площадки, съоръжения за отдих и сигурност, особено в комплексите от затворен тип.
Тази промяна в мисленето на клиентите кара и все повече инвеститори да се фокусират не само върху самата сграда, но и върху облагородяването на околното пространство.
Иван Горанов коментира и натрупаните предразсъдъци към високото строителство, които често се използват за политически спекулации. Според него високите сгради не са непременно синоним на презастрояване.
„Моята логика е, че е по-добре да строим нависоко и да правим едно околосградно пространство за отдих и спорт, отколкото да строим плътни „китайски стени“ с ниски сгради, които уплътняват парцелите до максимум“.
