Трагичният случай около секта в Петрохан за пореден път извади наяве пълната липса на институционална превенция и механизми за справяне с тежките психологически зависимости и психични отклонения у нас. Това заяви пред БНР психологът Иван Игов.
По думите му трагедията на прохода Петрохан е ярък пример за прилагане на класически методи за психическо подчинение. „Там вече това е извършено по стандартния метод на създаване на психологически зависимости от типа на сектите. Този механизъм отдавна е известен“, категоричен е той.
Случаят „Петрохан“ – провал на контрола и институциите
Специалистът изрази остра съпротива срещу пълното бездействие на държавните органи, които са имали достатъчно сигнали, но не са предприели нищо. Случаят е можело да бъде предотвратен, „ако хората, които даваха лицензи, пари, оръжия или какво ли не на сектата в Петрохан, имаха най-малката идея какво означава една мистична секта, която освен това е създадена от педофил“.
Игов подчерта, че информация за случващото се е имало: „Всички тези неща се знаеха, чуваха се, много хора го знаят, но или се правят, че не го забелязват, или казват 'Това не може да бъде'“.
Липса на превенция и култура за психичното здраве
Психологът отбеляза, че у нас годишно се извършват между 10 и 15 убийства от лица с психични заболявания или под въздействието на алкохол и наркотици. Въпреки че във всяко общество има групи, склонни към насилие или развиващи психопатия, здравите държави изграждат работеща система за ранно откриване и лечение. У нас обаче липсват дори клинични пътеки за съчетаване на психиатрична помощ и психотерапия.
Паралелно с Петрохан той даде пример и с друг скорошен случай от Пловдив, при който младежи пребиха човек до смърт поради съмнения в педофилия – трагедия, която също е можело да се избегне при своевременна намеса на полицията.
Блокаж в държавните структури и остаряло законодателство
В България съществуват 11 различни държавни и общински организации, които се занимават с проблемното поведение при децата и младежите, но между тях липсва каквато и да е комуникация.
Основен препъникамък остава и нормативната уредба. Процедурите за работа с деца с проблемно поведение все още разчитат на Закона за противообществените прояви, създаден преди 70 години. Комисията за деца в риск и останалите органи работят абсолютно изолирано едни от други.
Според Игов са необходими пълна реорганизация на образователната система, нов модерен закон за работа с деца с проблемно поведение и активна търговия на професионална помощ от страна на родителите, вместо разчитане на форуми и социални мрежи.
