На 13 години Стилияна Николова взема решение, което би уплашило мнозина възрастни - да остави семейството си на 3000 километра и да тръгне сама за България, за да преследва мечтата си в художествената гимнастика. Години по-късно тя вече е световна шампионка, вицешампионка в многобоя и една от най-силните състезателки в света. Но когато говори за успеха, Николова поставя на първо място не медалите, а човека, когото иска да остане.
„Искам да остана добър човек на първо място“
„Определено много наблягам на личностното развитие и много искам да остана добър човек на първо място. Затова, когато направя нещо нередно, веднага се извинявам и се опитвам да си поправя грешката“, сподели Стилияна Николова пред Нова телевизия.
Точно тази вътрешна дисциплина според нея върви редом с тренировките. Тя признава, че тежките моменти са неизбежни, а понякога дори не вижда веднага изход от дадена ситуация. Тогава разчита на хората около себе си.
„Има много тежки моменти, има моменти, в които не знам как да се измъкна от дадена ситуация, но пък затова имам хора, на които мога да разчитам. Определено личната ми треньорка Валентина Иванова много ми помага в тежките ситуации. Целият екип е много позитивно настроен и много си помагаме едни на други“, разказа тя.
На 13 години избира България без колебание
Една от най-силните истории в пътя на Николова е решението й да замине за България съвсем сама, когато е едва на 13 години. Тогава предстои селекция за националния отбор и тя вече знае какво иска.
„Знаеше се, че в тази година има селекция за национален отбор и аз отивам да си лягам, обаче оставям вратата отворена, за да слушам какво се говори. И те коментираха как ще я пуснем, дали ще я пуснем, и аз си казвам: „Как няма да ме пуснете? Искам да отида!“
Решението идва мигновено, когато майка й задава въпроса. „Всъщност, денят, в който мама ме пита: „Искаш ли да ходиш в България?“, аз категорично, веднага отговорих „да“. Тя беше изненадана, че толкова категорично й отговорих, и баща ми също помогна аз да бъда пусната да живея сама в България“, спомня си Николова.
За самото момиче това тогава е приключение. За родителите й изпитанието е много по-тежко. „На тях им е било по-трудно, защото независимо от технологиите днес аз съм на 3 хил. километра от тях и те не знаят какво се случва. Докато за мен беше нещо ново, приключение, интересно“, каза тя.
Свободата да сгрешиш
Николова отдава голямо значение и на начина, по който семейството й е позволило сама да взема решенията си. Майка й, която също е свързана с художествената гимнастика, не се е опитвала да управлява кариерата на дъщеря си.
„Майка ми никога не се е месила, освен ако аз не я питам за някой съвет, за което съм много благодарна, защото така имам свободата да взимам решения. Даже и да не са верните решения, аз ще се науча от това“, обясни шампионката.
Гимнастиката за нея всъщност никога не е била нещо чуждо, към което тепърва да намира път.
„Аз съм родена в залата, така да го кажа. Винаги съм си играла с уредите и съм гледала големите как хвърлят ленти и играят с музика и то си дойде, че и аз започнах да тренирам. С времето, с тренировките напреднах и стигнах дотук“, каза Николова.
Затова малцина стават шампиони
Въпреки умората, напрежението и моментите, в които изходът изглежда труден, Стилияна Николова казва, че не е стигала до решение да захвърли гимнастиката и да се върне назад.
За нея най-тежкият съперник невинаги стои от другата страна на килима. „Неведнъж съм казвала, че битката е по-скоро сам със себе си. Учи се и с опита това нещо. Със сигурност не е лесно, но затова малцина стават шампиони“, каза тя.
И може би именно в тези думи е най-краткото обяснение за пътя на Стилияна Николова - от 13-годишното момиче, което категорично решава да замине само за България, до състезателката, която вече е сред най-големите имена в световната художествена гимнастика.
