На 20 септември Българската православна църква почита св. великомъченик Евстатий Плакида и семейството му - съпругата му Теопистия и синовете Агапий и Теопист. През 2026 г. денят се пада и Неделя след Въздвижение на Честния Кръст Господен. В народния календар датата е обвита и с редица стари поверия - за парите, започването на нови дела, отношението към децата и предстоящото време.
Най-важната забрана е свързана с парите
Едно от най-разпространените поверия за 20 септември гласи, че на този ден не бива нито да се дават, нито да се вземат пари назаем. Старите хора вярвали, че заедно с дадените пари човек може символично да „изнесе“ благополучието от дома си и да привлече период на недоимък.
Същото предупреждение важало и за човека, който взема заем - смятало се, че ако започне деня с дълг, финансовите затруднения могат да го следват дълго. Именно затова в народната традиция денят се свързва повече с пазене на вече придобитото, отколкото с големи финансови начинания. Подобно поверие е запазено в различни славянски народни календари и се среща и в съвременни български публикации за датата.
Важно е да се прави ясно разграничение - Православната църква не забранява даването или вземането на пари на 20 септември. Това е народно вярване, предавано през поколенията.
Не започвайте голямо начинание
Друго старо поверие съветва на 20 септември да не се поставя начало на важна работа, голяма покупка или рисковано начинание. Смятало се, че започнатото в този ден трудно ще върви по план или ще изисква прекалено много усилия.
И тази забрана няма църковен характер. Християнският смисъл на празника е съвсем различен - той напомня за постоянството във вярата и за силата човек да остане верен на доброто дори когато преминава през тежки изпитания.
Особено строго народната традиция осъжда грубото отношение към децата. Вярвало се, че човек, който на този ден унижи, обиди или несправедливо накаже дете, сам привлича неприятности в дома си. Затова денят се приемал като подходящ за повече търпение, спокойствие и внимание към семейството.
Лукът носи здраве на трапезата
Любопитна част от народните обичаи е свързана с прибирането на лука. В някои славянски традиции около 20 септември започвало събирането му от градините и подготовката на запасите за зимата. Самият ден дори е известен на места като „Луков ден“.
Луковите люспи не се изгаряли, защото се вярвало, че това може да навреди на реколтата или съхранението на луковиците. Приготвяли се различни ястия с лук, а зеленчукът се възприемал като символ на сила и здраве през идващите студени месеци.
В това старо поверие има и чисто практичен смисъл - именно през есента семействата са подготвяли хранителните си запаси за зимата, а лукът е бил сред най-ценните продукти за дълго съхранение.
Какво предсказва времето на 20 септември
Хората наблюдавали внимателно и природата. Ако жеравите летели много високо, това се приемало като знак за студена и влажна есен. Източният вятър се свързвал с наближаваща буря, а тъмните облаци - с дъжд.
Имало и любопитна поличба за зимата. Ако шишарките по иглолистните дървета били разположени по-високо по клоните, старите хора очаквали зимата да настъпи по-късно.
Тези наблюдения са част от народната метеорология и не могат да се приемат като научна прогноза, но показват колко внимателно хората в миналото са следели природата, когато от времето е зависела реколтата и прехраната им.
Св. Евстатий бил велик римски пълководец
Истинският църковен център на деня е житието на св. великомъченик Евстатий Плакида. Преди да стане християнин, той носел името Плакида и бил прочут римски военачалник по времето на императорите Тит и Траян. Макар езичник, бил известен с милосърдието си и с помощта, която оказвал на бедни и страдащи.
Според църковното предание по време на лов Плакида видял между рогата на елен сияещ кръст с образа на Христос. След това небесно откровение той приел християнството. Заедно с него били кръстени съпругата му и двамата им синове. Плакида получил името Евстатий, съпругата му - Теопистия, а синовете - Агапий и Теопист.
Изгубил всичко, но не изгубил вярата си
След кръщението животът на Евстатий се преобърнал. Той изгубил богатството си, бил изоставен от хората, които преди това го уважавали, а след напускането на родината си бил разделен и със семейството си.
Години наред живял в бедност и тежък труд, но според житието не изгубил вярата си. По-късно императорът отново го повикал като способен военачалник, а след успешен поход Евстатий по чуден начин намерил жена си и синовете си.
Последното изпитание дошло при император Адриан. След военна победа Евстатий отказал да участва в жертвоприношение на езическите богове и открито заявил, че е християнин. Бил лишен от званието си и заедно със семейството си бил хвърлен на диви зверове. Животните не ги докоснали, след което мъчениците били хвърлени в нагорещена пещ, където приели мъченическата си смърт.
Затова Църквата вижда в св. Евстатий образ на човек, който може да изгуби богатство, положение и земно спокойствие, но да съхрани най-важното - вярата и верността към Бога.
Кой празнува имен ден
На 20 септември имен ден празнуват Евстати, Евстатий, Евстатия и производните на името. Официалният календар на Българската православна църква отбелязва датата като празник на св. великомъченик Евстатий Плакида и семейството му.
И една важна календарна подробност - св. Евстратий и неговите сподвижници, споменати в някои популярни публикации за 20 септември, всъщност се честват от Българската православна църква на 13 декември. На 20 септември празникът е на св. Евстатий Плакида.
Така денят събира две различни линии - църковната памет за непоколебима вяра и семейна вярност и старите народни поверия за дома, парите, реколтата и времето. А посланието, което ги свързва, е простичко - да пазим онова, което има истинска стойност, и да посрещаме идващото с разум, търпение и надежда.
