На 17 септември Българската православна църква почита светите мъченици Вяра, Надежда и Любов и тяхната майка София. Това е един от най-светлите и богати на именици дни в църковния календар - празнуват не само хората, които носят четирите имена, но и множество техни производни. Денят е посветен и на четири основни духовни ценности - мъдростта, вярата, надеждата и любовта. На същата дата своя празник отбелязва и столицата София.
Майка и три деца пред император Адриан
Според църковното житие света София живяла в Рим през първите десетилетия на II век. Името й означава „мъдрост“, а трите си дъщери нарекла на основните християнски добродетели - Вяра, Надежда и Любов. След смъртта на съпруга си тя сама ги възпитала в християнската вяра, молитвата и милосърдието.
Вестта за семейството достигнала до властите по времето на император Адриан. Майката и децата били призовани да се откажат от Христос и да се поклонят на езическите богове, но отказали. Според житието Вяра била едва на 12 години, Надежда - на 10, а Любов - на 9. Трите били подложени на мъчения и убити една след друга, но не се отрекли от вярата си.
София присъствала на страданията на дъщерите си и след това погребала телата им. Три дни останала до гроба им в молитва, където починала. Църквата почита и нея като мъченица заради огромното духовно страдание, което понесла като майка.
Така имената на четирите светици се превръщат в едно от най-силните християнски послания - човек да пази мъдростта, да не губи вярата и надеждата си и да поставя любовта над всичко.
Трапезата събира семейството
В българската народна традиция празникът постепенно придобива и силно семейно значение. На много места денят се свързва с домашния хляб, гроздето и събирането на близките около една трапеза.
Популярно е вярването, че на масата трябва да има прясно омесена питка, от която да опита всеки член на семейството. Хлябът се възприема като знак за благополучие, здраве и съгласие в дома. В някои календарни традиции питката се раздава за здраве заедно с грозде или други плодове.
Денят е подходящ и за молитва за здравето на децата и семейството, за мир между близките и за укрепване на вярата. В църковния смисъл акцентът не пада върху сложни обреди, а върху самите добродетели, чиито имена носят светиците. Българската патриаршия ги определя като основополагащи за духовния живот на човека.
Какво не трябва да се прави
Около 17 септември са се натрупали и редица народни поверия, но те не бива да се бъркат с църковни забрани. В някои популярни славянски календари например се среща вярването, че жените не трябва да вършат тежка домакинска работа. Българската православна традиция не налага подобна официална забрана - дори източници, които описват народните обичаи на празника, отбелязват, че няма специално предписани забрани.
Много по-близко до смисъла на деня е да се избягват кавгите, обидите и озлоблението. Празникът на Вярата, Надеждата и Любовта е естествен повод за помирение, прошка и повече внимание към семейството.
В народните календари могат да се срещнат и метеорологични поличби - обилната утринна роса се приема като знак за по-топла есен, мъглата като предвестник на спокойно време, а северният вятър като предупреждение за застудяване. Това са фолклорни наблюдения, а не част от православното честване.
Именниците са наистина много
На 17 септември най-големият празник е за Вяра, Надежда, Любов и София, но именният ден обхваща много сродни имена.
Сред празнуващите са София, Софи, Софка, Соня, Вяра, Вера, Верка, Надежда, Надя, Нада, Надка, Надин, Любов, Люба, Любка, Любен, Любомир, Любо, Любослав и Любчо. В някои именни календари към тях се добавят и Севда и сродни имена по смислова връзка с любовта.
Затова 17 септември е сред най-масовите имени дни през месеца - според един от специализираните календари празнуват поне 22 разпространени имена и техни форми.
И София има празник
Датата има особено значение и за българската столица. 17 септември е официалният празник на град София, а в старинната базилика „Света София - Премъдрост Божия“ традиционно се отслужва тържествена света Литургия.
Любопитната подробност е, че името на града идва от древния храм „Света София“, а самият храм е посветен на Божията премъдрост. Именно от него през Средновековието постепенно идва и днешното име на столицата.
Така 17 септември събира в един празник християнската памет, народната традиция, семейната обич и един от най-масовите имени дни в календара.
