За да затворя за себе си страницата "Петрохан" се насилих да изчета частично „изтеклата” експертиза. Добре си давам сметка, че психологическа експертиза на мъртви хора е доста висока топка за постигане и вероятно има много допуски, грешки и неверни интерпретации.
Но… обърнах внимание на фактите, тези дето са потвърдени от лица ,живи и активни.
И тук срещнах най-най-най големия си ужас. От текстовете, потвърдени от ЖИВИЯ баща на момичето, дето са искали да го приобщят (разбирай смажат) в лапите си се разбира, че майката на убития Николай е участвала в кандърмата този баща да предостави 13-годишната си дъщеря на сектата, където е трябвало да бъде сексуално употребена от нейния син.
Звучи ви чудовищно ли? На мен ми звучи повече от чудовищно.
Да, става дума за жената в жълто, която обиколи телевизорите, която се поклони пред паметника на убиеца и която, както се разбира е била част от системата на „снабдяване на сектата със свежа кръв”. И също знам, че в човешките глави съществуват всякакви отклонения, патии или чисти лудости, което за съжаление често убягва от властите, докато тези с патиите не извършат тежки престъпления.
И това е болест, не можем да съдим болните, а обществата, които не са „хванали” техните болести на време и са ги оставили да се превърнат в престъпници
Но…. какво за тези носители на доброто, журналистите, които по един парадоксален начин застават срещу очеизваждащата истина и търсят убежище за своите хора в извънземните, мафията и какво ли не.
Това са хората, на които често и напълно невинно разчитаме за информация и я получаваме. И които, с приведени от мъка очи, дават думата на същата „пожълтяла” майка, която хем си е изоставила детето в лапите на сектата, хем е кандардисвала родителите на други деца да направят същото.
Болести, патии и какво ли не вилнеят в сърцата, за съжаление не само на пожълтялите майки. А сектата са били светци, макар поведението им „понякога да е било укоримо”, сиреч може би не съвсем правилно.
Иначе, не затварям страницата за политическата протекция, която сектата е получавала от от 2021 до почти 2026, за политическата апатия и дезинтересираност на редица управляващи и на факта, че има разлика между Радев , който не намира случилото се там за укоримо, а за престъпно /ура/ и думите и действията на неговия вътрешен министър по този въпрос.
Защото именно тази държавна протекция и отказът да бъде „укорена” показва, че обществото ни е болно.
Мнението е на Диана Дамянова,бивш пиар на Продължаваме промяната, имиджмейкър и настоящ анализатор
