Според нови данни на европейската статистическа служба Евростат до края на века населението на България ще намалее с 1 800 000 души и трайно ще падне под границата от пет милиона. Въпреки стряскащия демографски срив, дългосрочната прогноза чертае своеобразен парадокс – от една от най-застаряващите нации в момента, в края на века българите ще се превърнат в най-младите граждани на Европейския съюз.
Европейската статистика прави опит да очертае демографската карта на континента през следващите десетилетия до 2100 година. Данните сочат, че само след десет години българите ще бъдат под шест милиона души, при малко под шест милиона и половина към днешна дата. След още тридесет години броят на населението ще се свие до под пет милиона. Процесът на стопяване ще продължи до края на века, макар и с по-бавни темпове.
Тази тенденция обаче не е изолирана само за нашата страна. Съдбата на целия Европейски съюз е сходна – общото население ще намалее с една десета. Очаква се през 2099 година европейските граждани да паднат под бариерата от 400 милиона души, спрямо настоящите 452 милиона.
Изключения от правилото за топене на нациите правят едва девет държави. Най-голям процентен ръст на населението се прогнозира за микродържавите Люксембург и Малта. След тях се нареждат Ирландия с ръст от 15 процента и Швеция с 10 процента увеличение. При останалите растящи нации прогнозите са за скромни покачвания от по няколко процента.
На обратния полюс са държавите, които ще претърпят най-тежки демографски загуби. Латвия и Литва ще изгубят около една трета от днешното си население. Полша също е близо до тези стойности, а Гърция ще отчете спад от 30 процента. България се нарежда на пето място по негативен ръст, като в края на века българите ще бъдат с 28 процента по-малко.
Към момента България се намира на дъното в класацията по средна възраст в Европа. Страната ни дели предпоследното място с Португалия, като средната възраст на населението е 47,3 години. Единствената държава с по-застаряващо население е Италия, където средната възраст надхвърля 49 години.
Прогнозата на Евростат за 2100 година обаче преобръща тази статистика. От предпоследни, българите ще станат първи. Очертава се страната ни да има най-младото население в целия Европейски съюз, следвана от Нидерландия и Германия.
Причината за този феномен се крие в различните темпове на застаряване. Докато средната възраст на българина ще се повиши само с една година до края на века, средностатистическият европеец ще остарее с близо седем години, пише dunavmost.com.
Върху дългосрочната картина влияят и други ключови фактори. Според данните, след леко покачване, което ще се задържи през следващите петнадесет години, смъртността в България най-после ще започне да спада. Очаква се през 2100 година тя да бъде намалена почти наполовина – от сегашните около 100 хиляди души годишно до близо 55 хиляди.
Раждаемостта също ще върви надолу, макар и много бавно. При население под пет милиона души се предвижда у нас да се раждат около 41 хиляди деца годишно, на фона на настоящите 51 хиляди.
Важен коректив в прогнозата е нетната миграция – разликата между напусналите страната и чужденците, които се заселват у нас. През последните няколко години тази статистика за България е положителна. Очакванията са, че след кратък спад през следващите четири до пет години, миграцията отново ще започне да расте, допринасяйки за общия брой и за поддържането на по-ниска средна възраст на българското население до края на века.
