Има нощи, в които човек не ляга да спи, защото в тях небето е по-близо до земята, звездите са по-ярки, а присъствието на Бог - наистина осезаемо. Такава е нощта срещу Кръстовден.
В сърцето на Родопите хиляди хора пристигат с една-единствена надежда – да се помолят. Някои носят болката си, други благодарността си, трети идват за здраве на близък човек. Разстилат одеяла направо върху земята, подреждат се край параклисите и храмовете, а мнозина остават будни до първите лъчи на слънцето.
Когато камбаните ударят, започва шествието.
Когато кръстът бъде въздигнат, поклонниците падат на колене.
А когато утрото докосне върха на Кръстова гора, за мнозина започва нов ден – не просто календарен, а духовен.
На 14 септември Българската православна църква празнува Въздвижението на Честния и Животворящ Кръст Господен, познат на народа като Кръстовден. Църковният календар определя деня като строг постен празник.
Денят, в който Кръстът е издигнат пред народа
Историята отвежда към IV век – времето на император Константин Велики и неговата майка Елена.
Според църковното предание именно света Елена предприема търсенето на Кръста, на който е бил разпнат Иисус Христос. В Йерусалим са открити три кръста. За да бъде разпознат Христовият, според преданието те са допирани до болна жена и именно при допира до единия от тях тя оздравява. Така Кръстът е познат като Животворящ.
Самото намиране на Кръста се свързва с 326 г.
Но празникът, който честваме днес, има друга ключова дата. На 14 септември 335 г. в Йерусалим е осветен храмът „Възкресение Христово“, а намереният Кръст е издигнат тържествено пред вярващите от патриарх Макарий.
Оттам идва и името Въздвижение – издигане, въздигане на Светия Кръст.
Именно този жест – Кръстът да бъде издигнат високо пред народа и да осени всички посоки на света – се повтаря и днес в православното богослужение.
На Кръстова гора чинът на въздвижението е сред най-вълнуващите моменти от нощното богослужение. Пловдивският митрополит Николай издига кръста, в който е вградена частица, почитана като част от Господния Кръст, а духовници и поклонници се покланят до земята и многократно произнасят „Господи, помилуй“.
Кръстова гора – планината на тайната
В Родопите обаче Кръстът има и своя българска история. На високо плато край Кръстов връх от векове се пази предание за древна монашеска обител, в която се съхранявала частица от Животворящия Кръст.
Историческите сведения за най-стария манастир са оскъдни, а Българската патриаршия изрично отбелязва, че мястото не е било подложено на достатъчно задълбочени археологически проучвания. Затова голяма част от разказа е достигнала до нас чрез преданието.
Според него старият манастир „Света Троица“ бил свързан с Бачковската обител. Преданието го поставя в голямо стопанско средище, което обслужвало манастирските стада и земи.
Именно там се пазела светинята.
После дошло най-тъмното време.
При османското нашествие манастирът бил нападнат и разрушен, монасите били избити, а преданието разказва, че преди това успели да скрият частицата от Светия Кръст в тайно подземно скривалище.
То и до днес не е открито.
Така Кръстова гора останала не просто географско място, а място на паметта.
Един човек, едно видение и царският кръст
Възраждането на светинята в съвременната история започва с разказа за родопчанина Йордан Стойчев Дрянков.
Според преданието той имал видение, че на върха трябва да бъде издигнат огромен метален кръст – знак, че мястото е свято и че под него се крие частица от Христовия Кръст.
Разказът стигнал и до цар Борис III.
През 30-те години на ХХ век бил изработен голям метален кръст със средства, предоставени от царя и подполковник Величков. На 1 май 1939 г. той бил издигнат на Кръстов връх. Българската патриаршия посочва именно 1939 г. като годината на поставянето му.
Около това събитие се раждат още легенди.
Разказва се, че след освещаването на кръста бял гълъб отвел хората към място, където бликнал извор. Оттогава водата е почитана като лековита, а мястото получава особено значение за поклонниците. В народната памет се пази и историята, че царската сестра княгиня Евдокия била излекувана след престой на Кръстова гора.
Историята се преплита с преданието.
А преданието – с вярата.
Кръстът, който изчезна и се върна
Сред най-необикновените разкази на Кръстова гора е този за царския кръст.
През 1994 г. той бил откраднат. След това обаче бил открит в гората – разрязан на две. Намерил го овчар, който видял стадото си да се втурва към определено място и го последвал. Там животните ровели в шумата.
Под нея бил кръстът. По-късно бил заварен и върнат на мястото си. Историята е описана и в материали на Българската патриаршия.
За вярващите това не е просто криминална случка. Това е знак. Още една от онези истории, с които Кръстова гора е обвила себе си през годините.
Манастирите се връщат в планината
Днес Кръстова гора вече не е само самотен връх с кръст.
Там се издига манастирският комплекс „Света Троица“, има храмове и параклиси, а пътят към големия кръст се превръща в своеобразен поклоннически маршрут.
По алеята поклонниците минават покрай параклисите, спират, палят свещ, кръстят се и се молят.
Някои вървят мълчаливо.
Други произнасят молитва на всяка стъпка.
Трети носят със себе си снимка на болен близък.
Това не е туристическа разходка. За човека, дошъл на поклонение, пътят нагоре е част от молитвата. И колкото по-бавно върви, толкова повече време има да остане насаме със себе си.
Нощта под звездите
Най-силният момент на Кръстова гора обаче идва, когато денят свърши.
В нощта срещу 14 септември мястото се изпълва с хора. Едни намират място около храмовете. Други се настаняват край параклисите. Трети разстилат одеала направо на земята. И спят под звездите. Защото старото вярване гласи, че човек трябва да прекара нощта на святото място с молитва и вяра.
Но мнозина не спят. Бдението продължава. В храмовете се отслужват вечерня и утреня, а преди полунощ започва празничното богослужение. След него идва един от най-тържествените моменти – въздвижението на Светия Кръст.
Хиляди гласове се сливат в едно: „Господи, помилуй.“
Тогава Кръстова гора сякаш притихва. И само камбаните, молитвите и стъпките на хората нарушават нощта.
Шествието към Кръста
Има нещо особено в шествието към големия кръст. То не е шумно. Хората вървят бавно. Някои са боси. Други носят цветя. Трети стискат иконка или броеница. Всеки има своя причина да бъде там. Един моли за дете. Друг – за здраве. Трети – за човек, когото вече го няма. А четвърти просто благодари.
Пътят към кръста е превърнат в личен разговор с Бога. А когато поклонникът стигне върха, той се прекръства, докосва кръста и остава за миг без думи.
Когато небето се отваря
Най-силното народно поверие за Кръстовден е свързано с нощта срещу празника. Хората вярват, че тогава небето се отваря. Според народното предание това е нощта, в която Бог слиза по-близо до хората и чува най-съкровените им желания. Затова на Кръстова гора мнозина не просто спят на открито. Те чакат. Чакат молитвата им да стигне до небето.
И чакат първия лъч. За вярващия той е повече от изгрев. Той е знак за надежда.
Кръстовден – границата между лято и есен
В народния календар 14 септември има и съвсем земен смисъл. Това е денят, в който лятото започва да отстъпва. Денят и нощта се „кръстосват“ – така народът обяснява името на празника.
Затова Кръстовден е граничен ден. След него започва есента. Приключва един земеделски цикъл и започва друг.
В много райони празникът е известен и като Гроздоберник, защото около Кръстовден започва гроздоберът. В някои краища тогава започва и есенната сеитба.
Първият грозд не се приема просто като плод. Той е благодарност за реколтата. Затова стопанинът го прекръства и благославя за здраве и плодородие.
Кръстова пита и даровете на есента
На много места най-възрастната жена в дома приготвя специален постен хляб – Кръстова пита. Брашното се пресява, омесва се постно тесто, а отгоре се поставя кръст. На трапезата идват даровете на сезона – грозде, жито, тиква, вариво, постни ястия. В някои райони се приготвят зелник с праз и други постни гозби. Кръстът върху хляба не е украса.
Той е благословия.
Най-строгият пост
Кръстовден е един от дните, в които православната традиция изисква строг пост. Той се спазва независимо от това на кой ден от седмицата се пада празникът. Затова на трапезата няма месо, мляко, сирене, яйца.
Но народната традиция е още по-строга. На места се вярва, че в този ден не трябва да се яде нищо червено – като напомняне за пролятата кръв на Христос. Това вече е народно поверие, а не общоцърковно правило.
Какво не се прави на Кръстовден
Кръстовден е от онези празници, при които народната памет е събрала цял списък от забрани.
Не се шие. Не се плете. Не се крои. Не се пере. Не се върши тежка домашна работа. Не се копае.
Не се цепят дърва. Не се започва нова работа. Особено силно е вярването, че жените не трябва да хващат игла, ножица или кука. Народът казвал, че иначе човек може да си „убоде“ здравето.
Затова в някои краища се вярва, че който работи на Кръстовден, ще има „бодливо“ здраве – неспокойно, болезнено и несигурно.
Има и още едно старо правило – да не се върши полска работа, защото денят трябва да бъде посветен на Бога, а не на труда.
Всички тези забрани са част от народната обредност и не бива да се смесват с официалните църковни канони. Но именно те показват колко дълбоко празникът е влязъл в българския бит.
Не започвай ново начинание
Сред старите поверия има и друго. На Кръстовден не се започва ново дело. Не се слага начало на строеж. Не се прави голяма промяна. Не се предприема важна работа.
Защото това е ден за завършване, благодарност и смирение, а не за надпревара със съдбата.
В народното разбиране човек трябва да спре, да се прекръсти и да погледне какво е направил дотук. После да продължи.
Празникът, който събира земята и небето
Може би затова Кръстовден е толкова български.
В него се срещат две вселени.
Едната е църковната – Кръстът като символ на Христовата жертва, спасението и победата над смъртта.
Другата е народната – Кръстът като знак, който бележи границата между сезоните, между старата и новата реколта, между труда и почивката, между земята и небето.
И над всичко стои надеждата.
Онази надежда, която кара човек да тръгне през нощта към Родопите.
Да се качи на върха.
Да преспи на студената земя.
Да чака до сутринта.
И когато слънцето изгрее над Кръста, да прошепне своята молитва.
Защото може би най-старото чудо на Кръстовден не е дали небето действително се отваря.
А че в тази нощ сърцето на човека се отваря.
Кои празнуват имен ден на Кръстовден?
На 14 септември имен ден празнуват хората с имена, свързани с Кръста и неговото значение – Кръстьо, Кръстю, Кръстина, Кръстана, Кръстан, Кръстил, Кръстена, както и производни на тях.
В различни български традиции към празнуващите се причисляват и Ставри и Ставрула, чиито имена идват от гръцкото stavros – „кръст“.
