На 1 септември православната църква отбелязва началото на новата църковна година и почита паметта на свети Симеон Стълпник – един от най-известните подвижници в християнската история.
По хилядолетна традиция в храмовете на този ден се отслужва молебен и се отправя молитва за Божия благослов през новата църковна година. Вярващите се молят за „благоприятна Господня година“ – израз, свързан с проповедта на Иисус Христос в синагогата в Назарет.
А докато гражданската Нова година идва на 1 януари, църковният календар започва своя нов цикъл още през септември.
Кой е свети Симеон Стълпник
На този ден се почита и паметта на свети Симеон Стълпник, получил необичайното си име заради начина, по който избрал да прекара живота си – върху висока кула, наричана на старобългарски „стълп“.
Според предоставения разказ свети Симеон е роден в Кападокия и още от ранна възраст се посветил на християнската вяра. Думите на Христос за чистото сърце и хората, които скърбят за греховете си, силно го впечатлили.
Той постъпил в манастир, където прекарал десет години и се подготвил за монашески живот. След това, търсейки още по-голямо уединение, се оттеглил в пещера.
Там прекарал три години в пост и молитва. Слухът за духовния му живот обаче бързо се разпространил и при него започнали да идват хора за съвет и помощ.
Впоследствие Симеон решил да се откъсне напълно от светския живот. Изградил си висока каменна кула и прекарал десетилетия в уединение и молитва. Именно от този начин на живот идва прозвището му „Стълпник“.
В текста са посочени различни данни за годината на раждането и височината на стълпа, затова те не могат да бъдат еднозначно уточнени само по предоставения материал.
Симеон орач и първата бразда
В българската народна традиция 1 септември има и силно земеделско значение. Празникът е познат с различни имена – Симеон орач, Симеон сърп, Симеон брульо и Летен полазник.
Това е денят, свързан с началото на есенната селскостопанска работа и първата бразда.
Рано сутрин домакините приготвят обредни питки от пшенично брашно за воловете и биволите, които ще бъдат впрегнати за работа на нивата. Правят се и малки кравайчета, които се окачват на рогата на животните.
Орачите и сеячите обличат празнични дрехи и се отправят към нивите. Жените ги съпровождат и пръскат жарава около тях – обичай, за който се вярва, че носи плодородие.
След прокарването на първата бразда обредната пита се разделя на четири части. Едната се оставя на изток, втората е предназначена за добитъка, третата се заравя в земята, а четвъртата остава за стопанина.
Какво не се прави на Симеоновден
Народните вярвания са категорични, че на този ден не трябва да се дава нищо назаем и не бива да се изнася предмет от дома. Според поверието така може да „избяга берекетът“.
В някои традиции се избягва и домакинската работа – готвене, пране и простиране.
Особено значение има и първият човек, който прекрачи прага. Вярва се, че ако той е добър и благополучен, годината ще бъде плодородна и успешна.
Добър знак се смята и ако орачът срещне по пътя човек с пълни ръце – според народното поверие това предвещава богата житна реколта.
Кой празнува имен ден
На Симеоновден имен ден отбелязват Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона и Марта.
