Съединените щати работят за възстановяване на преките тристранни преговори с Русия и Украйна и се надяват това да стане скоро, но признават, че между Москва и Киев все още няма обща представа как трябва да изглежда крайният мир. Това заяви американският пратеник Джаред Къшнър по време на годишната среща на Ялтенската европейска стратегия YES 2026 в Киев.
Най-трудният и нерешен въпрос остава териториалният, като Русия продължава да настоява Украйна да се оттегли от части на Донбас, които все още контролира. Киев не приема подобно условие.
Само ден по-рано високопоставен украински представител потвърди пред Ройтерс, че подготовката вече е насочена към възможно възобновяване на тристранните разговори през октомври.
След Москва и Киев Вашингтон вижда движение
Къшнър даде положителна оценка на последната дипломатическа мисия, която той и Стив Уиткоф проведоха последователно в Москва и Киев. На 5 септември двамата разговаряха повече от три часа с Владимир Путин в Кремъл, а ден по-късно пристигнаха в украинската столица за среща със Зеленски и неговия екип. Конкретен пробив не беше обявен, но американските представители заявиха, че са окуражени от разговорите и виждат възможност процесът отново да бъде придвижен напред.
„Надяваме се скоро да можем да обсъдим това в рамките на тристранни разговори. Работим по организирането им“, заяви Къшнър на форума.
Той подчерта, че опитът на американската страна показва предимството на преговори, в които Русия и Украйна говорят директно една с друга. Още при посещението си в Киев Къшнър обясни, че предишният тристранен формат е бил много по-продуктивен, защото Вашингтон не е трябвало постоянно да пренася руските позиции до украинците и украинските - до руснаците.
Големият проблем остава територията
Оптимизмът на Вашингтон обаче има ясна граница. Според Къшнър страните все още не споделят една и съща визия за крайния резултат от войната. „Най-трудният въпрос, както и преди, си остава териториалният“, заяви той и свърза развитието му и със ситуацията на бойното поле.
Именно Донбас остава централният възел на преговорите. Москва претендира за територии, които руската армия не е успяла да превземе след години на тежки сражения, а Киев категорично отказва доброволно да ги предаде. Ройтерс потвърждава, че съдбата на оставащите под украински контрол части от Донбас е основният нерешен въпрос в преговорите.
Къшнър заяви, че Путин вече е очертал линията, която Русия иска да бъде постигната в евентуално споразумение. По думите му, ако Украйна се съгласи да се изтегли до тази линия, значителна част от останалите елементи на бъдещата договореност вече са разработени. Той обаче веднага призна най-съществения факт - Киев не желае подобно изтегляне.
Работата ни е да намерим друго решение
Американският пратеник представи ролята на Вашингтон като опит да бъде намерена формула, която да не принуждава Украйна просто да приеме руското териториално искане, но същевременно да даде възможност Русия да бъде убедена да прекрати войната. „Нашата работа като медиатори е да разберем как можем да намерим креативно решение“, заяви Къшнър.
Това е съществен нюанс в американската позиция. От думите му не следва, че САЩ приемат руското искане като предварително договорен резултат. Напротив - Къшнър описва именно отказа на Украйна да се изтегли като оставащото препятствие, за което посредниците търсят друга формула.
Тази седмица Зеленски също заяви, че американските пратеници са представили нови идеи, които той определи като заслужаващи внимание, но отказа да ги разкрие публично, докато Киев не ги проучи в подробности. Украинският президент настоява териториалният въпрос да бъде решаван на равнище лидери и продължава да отхвърля едностранно предаване на украинска земя.
Бойното поле продължава да диктува дипломацията
Къшнър обърна специално внимание и на военната динамика. Според него технологичното развитие и промените в начина на водене на войната се случват с темп, който надхвърля предварителните очаквания и на Москва, и на Киев.
Това има пряко отражение върху дипломатическите позиции. Русия продължава настъплението в Донецка област, но напредъкът й остава бавен, а ключови украински укрепени райони продължават да бъдат под контрола на Киев.
Източник, близък до Кремъл, заяви пред Ройтерс преди последната американска мисия, че Путин продължава да разчита Русия да превземе останалата част от Донецка област. Западни военни анализатори обаче поставят под съмнение подобен сценарий заради бавния темп на руското настъпление.
Киев вече се готви за разговори през октомври
Най-същественият нов сигнал дойде от украинска страна. Началникът на президентската администрация Кирило Буданов заяви пред Ройтерс, че Киев се подготвя за възобновяване на тристранните преговори през октомври. Последният подобен кръг беше през февруари в Женева, но процесът впоследствие замря, включително заради пренасочването на вниманието на Вашингтон към войната с Иран.
Кремъл също не изключва връщането към формата Русия - Украйна - САЩ, но засега отказва да потвърди конкретна дата или място. Говорителят Дмитрий Песков заяви, че е твърде рано да се говори за детайлите на следващата среща.
Сред потенциалните домакини вече се обсъждат Турция, Обединените арабски емирства и Швейцария. Освен териториалния въпрос в бъдещи разговори могат да бъдат включени ударите по енергийна инфраструктура, корабоплаването и износа на зърно, както и ускоряване на размяната на военнопленници.
Следващите седмици може да бъдат решаващи
Къшнър очаква през следващите няколко седмици да могат да бъдат обявени конкретни следващи стъпки. Това все още не означава, че мирно споразумение е близо. Позициите по най-трудния въпрос остават далеч една от друга, а военните действия продължават с висока интензивност.
Новото е, че след месеци на застой Вашингтон отново се опитва да постави Москва и Киев на една маса, вместо да води отделни разговори с всяка страна. За Къшнър именно там може да се появи шансът за реален пробив. Но границата между възстановяването на преговорите и постигането на мир остава огромна. И към момента тя минава най-вече през една дума - територия.
