Канадският премиер Марк Карни проучва възможността за безпрецедентно сближаване с Европейския съюз, което може да стигне до създаването на специален статут на „асоцииран член“ за Канада. Идеята е част от стратегическия завой на Отава към Европа след рязкото влошаване на отношенията със САЩ и разрастването на търговската война с администрацията на Доналд Тръмп. Според „Уолстрийт джърнъл“ европейската страна проявява готовност да обсъди модел, който досега практически не е съществувал в този вид.
Не пълноправно членство, а нов модел
Идеята не означава Канада да премине през традиционната процедура за присъединяване към ЕС. Разговорите са за специално изработени отношения, които да свържат страната много по-тясно с европейския единен пазар на стойност около 21 трилиона долара, посочва „Уолстрийт джърнъл“.
Обсъжда се по-свободно движение на канадски стоки, услуги и специалисти в стратегически области като енергетика, изкуствен интелект, отбранителна индустрия и критични минерали. Идеята е компаниите от двете страни на Атлантика да могат много по-лесно да изграждат общи производствени и технологични вериги.
Това би било огромна промяна в досегашния подход на ЕС, който традиционно е много предпазлив към предоставянето на части от предимствата на членството на държави извън блока. Според „Уолстрийт джърнъл“ в Брюксел има и притеснение да не бъде създаден модел, който впоследствие да бъде сравняван с отношенията с Великобритания след Брекзит.
Канадци да живеят и работят в Европа
Една от най-интересните идеи засяга движението на хора. Карни често разговаря с европейски лидери, сред които особено активно с френския президент Еманюел Макрон, за възможността канадски граждани да получат много по-лесен достъп до живот и работа в ЕС.
Това би отишло значително по-далеч от традиционното търговско споразумение. Според „Уолстрийт джърнъл“ става дума за изграждане на трансатлантическо пространство, в което специалисти в ключови индустрии могат да се движат много по-свободно между Канада и Европа.
Кабели под Атлантика, облаци и сателити
Разговорите не се ограничават до митата и работните разрешения. Канада и ЕС разглеждат възможности за общи инфраструктурни проекти - нови подводни комуникационни кабели през Атлантика, центрове за данни, системи за облачно съхранение и сателитни мрежи.
Обсъжда се и инфраструктура, която да улесни доставките на канадска енергия към Европа. Има и възможности за сътрудничество по арктически транспортни маршрути, както и по-тесни връзки в науката и образованието.
Военното сближаване вече започна
Най-интересното е, че част от този стратегически завой вече не е само идея. През февруари Канада стана първата държава извън Европа, допусната до европейския инструмент за отбранителни поръчки SAFE. Споразумението беше окончателно одобрено от Съвета на ЕС през юни.
Канадското правителство определя това като възможност за достъп на местните отбранителни компании до европейски поръчки за милиарди долари. Отава и Брюксел вече развиват отделно сътрудничество в критичните минерали, енергетиката, цифровите технологии и сигурните вериги за доставки.
Така идеята за „асоциирано членство“ всъщност би надградила процес, който вече е започнал.
Търговската война с Вашингтон ускори всичко
Основният двигател зад промяната е все по-трудната връзка със Съединените щати. След завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом през 2025 г. отношенията между двете съседни държави рязко се влошиха, а последвалата търговска конфронтация засегна стоки за десетки милиарди долари.
За Канада това е особено болезнено заради огромната зависимост на икономиката й от американския пазар. Стратегията на Карни все по-ясно е насочена към диверсификация - не непременно отказ от САЩ, а изграждане на достатъчно силни алтернативи, за да не зависи страната почти изцяло от един партньор.
Европейският съюз вече е вторият по големина търговски партньор на Канада. През 2025 г. двустранната търговия със стоки и услуги е достигнала 178,6 млрд. канадски долара, а ЕС е и вторият най-голям източник на преки чуждестранни инвестиции в страната след САЩ.
Има и една важна пречка
Канада и ЕС вече имат всеобхватното търговско споразумение CETA, което се прилага временно още от 2017 г. Но почти десетилетие по-късно то все още не е окончателно ратифицирано от всички държави членки.
Точно това показва колко сложен би бил новият проект. Ако дори по-ограничено търговско споразумение среща политически трудности, предоставянето на Канада на част от преимуществата, близки до членството, ще изисква много по-сериозен политически консенсус.
Но самият факт, че подобна идея вече се обсъжда между Отава и европейски столици, е показателен. Само допреди няколко години сценарий, при който Канада търси почти институционално обвързване с ЕС, би изглеждал екзотично. След разрива с Вашингтон той вече се обсъжда като реална стратегическа възможност.
