Обединеното кралство е изправено пред безпрецедентен политически натиск от три от своите четири съставни нации. В понеделник лидерите на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия ще се съберат в Кардиф и според „Дейли телеграф“ ще подпишат декларация, настояваща Лондон да признае правото им да проведат референдуми за своето конституционно бъдеще. На масата ще бъдат самоопределението, отношенията с Европа, икономиката и енергетиката, а британското издание описва срещата с драматичната формулировка за план, който може да доведе до разпадане на Обединеното кралство.
Събитието идва в момент, когато за първи път Шотландия, Уелс и Северна Ирландия едновременно са ръководени от политически лидери, които подкрепят независимостта или националното самоопределение.
Срещата в Кардиф
В срещата ще участват първият министър на Шотландия и лидер на Шотландската национална партия Джон Суини, първият министър на Уелс и лидер на „Плайд Къмри“ Рун ап Йорверт и първият министър на Северна Ирландия Мишел О'Нийл от „Шин Фейн“. Очаква се към тях да се присъедини и лидерът на „Шин Фейн“ Мери Лу Макдоналд.
Самият факт, че тримата застават заедно, носи мощен политически символизъм. След изборите през май Суини запази властта в Шотландия, „Плайд Къмри“ постигна исторически успех в Уелс, а О'Нийл вече беше първият националист, оглавил правителството на Северна Ирландия. Още тогава тя определи ситуацията като „сеизмична промяна“ и заяви, че желанието за независимост и самоопределение вече не може да бъде пренебрегвано.
Бърнам може да е последният премиер на Великобритания
Най-силната реплика преди срещата дойде от Джон Суини. Пред „Дейли телеграф“ той подчерта, че „за първи път в историята Шотландия, Уелс и Северна Ирландия се управляват от първи министри, които се застъпват за независимост“.
Според британското издание Суини дори допуска, че сегашният премиер Анди Бърнам може да остане в историята като последния министър-председател на Обединеното кралство. Подобно твърдение естествено е политическа прогноза, а не неизбежен сценарий, но то показва колко високо са вдигнати залозите преди срещата в Кардиф.
Шотландският парламент вече официално поиска от британското правителство издаването на т.нар. заповед по раздел 30, която да предостави правомощия за нов референдум за независимост. Това следва голямото пронезависимо мнозинство, избрано в Холируд през май.
Четири теми в документа, една от тях взривоопасна
Според „Дейли телеграф“ меморандумът за взаимно разбирателство, който се подготвя за подписване, обхваща четири големи области - икономиката, енергетиката, отношенията с Европа и международната общност и правото на самоопределение.
Тъкмо последната точка прави документа толкова чувствителен за Лондон. Зад формулировката стои общият принцип, че решенията за бъдещето на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия трябва да принадлежат на хората, които живеят там, а не окончателно да се блокират от централната власт.
Такова сътрудничество не се появява изведнъж. Още след изборите през май лидерите на трите националистически формации започнаха да говорят за по-тясна координация. Суини заяви тогава, че „посоката и търсенето на независимост са ясни“, докато О'Нийл обяви, че алтернативата на управлението от Уестминстър е националното самоопределение.
След Обединеното кралство - обратно към ЕС
Още по-силен е европейският елемент. Според информацията за подготвяния документ визията е Шотландия и Уелс в перспектива да се присъединят към Европейския съюз като независими държави, докато Северна Ирландия би се върнала изцяло в ЕС чрез евентуално обединение с Република Ирландия.
Това директно свързва дебата за бъдещето на британския съюз с последиците от Брекзит. И в трите националистически партии отношението към Европа е съществена част от аргумента, че собственото политическо бъдеще може да изглежда различно извън сегашната британска конструкция.
На практика обаче трите случая са юридически различни. При Северна Ирландия Белфасткото споразумение от 1998 г. предвижда специален механизъм за референдум за обединение, като решението за свикването му в момента е в ръцете на британския министър за Северна Ирландия, ако прецени, че мнозинство вероятно би подкрепило обединението.
Тръмп хвърли истинска политическа граната
Срещата в Кардиф идва само два дни след едно изключително необичайно изявление на американския президент Доналд Тръмп. При посещението си в Дъблин той заяви, че „би искал да види“ обединена Ирландия и дори прогнозира, че това „така или иначе ще се случи“.
„Ще се случи някога. Може и да стане сега“, каза Тръмп, застанал до ирландския премиер Михол Мартин. Американският президент добави, че подобно развитие би било „фантастично“, макар да призна, че Обединеното кралство очевидно ще има какво да каже по въпроса.
Репликите предизвикаха остри реакции сред британските юнионисти, защото американските президенти традиционно избягват да застават открито на едната страна в конституционния спор. Лидерът на Демократичната юнионистка партия Гавин Робинсън подчерта, че бъдещето на Северна Ирландия ще бъде решено от хората там, а не от външни политически лидери. Правителството в Лондон също повтори, че към момента не вижда основания за подобен референдум.
Бърнам вече каза „не“ на референдум за Северна Ирландия
Премиерът Анди Бърнам още през август обяви, че референдум за ирландско обединение в момента е „извън дневния ред“. След думите на Тръмп „Даунинг стрийт“ потвърди, че позицията му не е променена.
Това превръща предстоящата среща в директен политически тест за новото британско правителство. От едната страна ще бъдат три администрации, чиито лидери поставят самоопределението все по-високо в дневния си ред, а от другата - Уестминстър, който държи ключовите конституционни правомощия.
Уелският лидер отхвърли обвинението, че „крои разпад“
Има обаче важна разлика между гръмкото описание на „Дейли телеграф“ и позицията поне на един от участниците. Самият Рун ап Йорверт днес отхвърли определението, че отива на среща, за да „разбива Обединеното кралство“.
„Не тръгвам от позицията да работя, сам или с други партньори, за разбиването на Обединеното кралство. Искам да изградя моята нация“, каза той пред „Гардиън“. В същото време потвърди, че вижда крайната посока на конституционното развитие на Уелс в независимостта, макар без фиксиран срок - решението според него принадлежи на уелския народ.
Тъкмо това прави срещата в Кардиф толкова необичайна. Участниците не вървят непременно по еднакъв път и не разполагат с еднакви правни механизми, но за първи път трите автономни администрации се ръководят от лидери, които открито поставят под въпрос вечността на сегашния съюз.
