Важно е да формираме учители с мисия, които са едновременно ментори и мотиватори, категоричен е министрът на образованието ПРОФ. ГЕОРГИ ВЪЛЧЕВ в специално интервю за СТАНДАРТ
Образователните неравенства много бързо се превръщат в социални и икономически
Много искам семейството да спре да се възприема като клиент на системата, а да се превърне в неин съюзник
Търсим правилния баланс – да олекотим учебното съдържание, без да правим компромис с основните знания
Залагаме на междупредметните връзки. Знанията по математика, природни науки, история, български език или останалите предмети не трябва да съществуват изолирани едно от друго
Въпросът вече не е дали изкуственият интелект ще присъства в образованието, а как да го използваме разумно и отговорно
Посоката е висше образование – едновременно силно в науката, ориентирано към студента и тясно свързано с потребностите на обществото и икономиката.
Нямахме 100 дни толеранс, от самото начало работим на пълни обороти
- Проф. Вълчев, изминаха 100 дни от управлението на „Прогресивна България“ – 100 дни, в които кабинетът не получи и един ден толеранс. Какво бе най-голямото предизвикателство за Вас през този период?
- Най-голямото предизвикателство беше, че се наложи да влезем в министерството в един от най-интензивните моменти от учебната година – във време, когато предстояха и се провеждаха държавните зрелостни изпити и националните външни оценявания. Това са процеси, които засягат десетки хиляди ученици, техните семейства и учители и при които системата трябва да работи спокойно, предвидимо и без сътресения.
Затова още от първия ден трябваше да влезем директно в оперативната работа, без време за толеранс или анализ. Така че от днешна гледна точка ми е странно да говоря за 100 дни от управлението – защото това е време, което обикновено се дава като толеранс и за предварителен анализ на институцията. Ние нямахме това време – от първия ден работим на пълни обороти, като паралелно решаваме оперативните въпроси, анализираме актуалната ситуация и подготвяме важните дългосрочни промени, които се надяваме да решат много от трупаните с десетилетия проблеми в системата.
- Кабинетът прие управленска програма до 2030 година. Разделът „Образование и наука“ е един от най-амбициозните. Като главна цел на реформата в средното образование поставяте промяна на модела за усвояване на знания – от наизустяването на материал чрез повторения до осмислянето на учебното съдържание и изграждането на умения. Кои са основните стъпки на тази промяна и кога ще видим първите резултати?
- Светът, за който подготвяме децата си, се променя изключително бързо. Днес достъпът до информация е практически неограничен и затова задачата на училището вече не може да бъде единствено да предава определен обем знания. Разбира се, знанията остават фундаментът на доброто образование, но върху този фундамент трябва да изградим уменията децата да анализират информация, да правят връзки, да аргументират позиция, да решават проблеми, да работят с други хора и да вземат самостоятелни решения.
Това е голямата цел, която стои пред българското образование – да преминем от образование, което в голяма степен проверява какво ученикът е запомнил, към образование, което развива способността му да мисли, да разбира, да прилага знанията си и да се справя в реални ситуации. И това е промяна, която засяга цялата образователна система.
Процесът вече е започнал. Част от него са промените в учебните програми, но паралелно с тях трябва да се развива и начинът, по който оценяваме знанията и уменията на учениците, включително чрез промяна във формата на изпитите. Не можем да искаме от училището да развива критично мислене и умения за прилагане на знанията, а след това да оценяваме предимно способността му да възпроизведе запомнена информация.
Друг важен елемент е засилването на практическото обучение. Децата трябва да имат повече възможности да видят как наученото в класната стая се прилага на практика – да експериментират, да работят по проекти, да решават конкретни задачи и да правят връзка между различните области на знанието. В тази посока са важни и заниманията по интереси, защото именно там учениците често откриват своите способности и развиват любопитството и мотивацията си да учат.
Особено важна остава ролята на учителя. Няма успешна образователна реформа, която да се случи без учителите. Затова трябва да ги подкрепяме, да инвестираме в тяхната квалификация и да им даваме необходимите умения, но и професионална свобода да намират най-добрия подход към своите ученици.
Образованието обаче е система, в която резултатите не идват за няколко месеца. Първите промени могат да се видят сравнително бързо – в средата, в начина на преподаване, в практическата работа и в участието на учениците. Но за да измерим устойчив резултат в знанията и уменията на едно поколение, са необходими време, последователност и устойчивост.
И точно затова хоризонтът до 2030 година е толкова важен. Той ни позволява да гледаме на тези действия не като на отделни мерки, а като на една обща и дългосрочна посока за развитие на българското образование.
На 6 август 2026 г. министър Георги Вълчев награди ученици, носители на отличия от международни олимпиади и състезания
- Новият модел на придобиване на знания изисква промяна в преподаването. Какви нови изисквания към учителите поставя МОН?
- Категорично е, че не може да има компромис с подготовката на бъдещите учители. Затова в системата постоянно се работи за по-тясна връзка с университетите, които подготвят бъдещи учители. В тази посока е направено много – повече практическо обучение в базови училища, повече практически умения. Студентите да знаят в каква среда ще работят, за да могат по-лесно да се адаптират. Важно е да формираме още от академичната аудитория учители с мисия. Защото учителят вече има нова роля, той е поставен пред предизвикателството да преподава по нов начин, на ново поколение, да го ангажира в творчество – да бъде едновременно ментор и мотиватор.
В последните години е направено много за развитие на иновациите в системата – в преподаването, в създаването на нови учебни предмети, включващи няколко области на науката, но има нужда да надградим натрупания опит и той реално да се усети в класните стаи. Тук разчитаме и на изградената STEM среда във всички български училища. Тук е мястото учениците, с помощта на техните учители, да превръщат своите идеи в практически проекти. Първите резултати са знак, че в тази среда образованието се променя.
- Планирате амбициозната цел за назначаване на нови учители, които да са предимно млади хора – средно по 1150 учители годишно на възраст до 35 г. Как ще стимулирате младите хора да изберат педагогически специалности и реализация в българското училище?
- Подобряването на качеството и на достъпа до училищно образование е сред основните приоритети в дейността на Министерството на образованието и науката, а една от мерките за реализирането на този приоритет е в българското училище да работят подготвени и добре мотивирани учители. В годините е направено много в посока на издигане на учителската професия и виждаме първите резултати – тези на възраст до 35 години вече са 17 146, което е 18% от общия брой. Друга радваща тенденция е, че все повече се вдига балът за вход в педагогическите специалности, а кандидатите се увеличават. Един от добрите примери в тази насока са промените в държавния план-прием за висшите училища – не просто да привличаме студенти във всички педагогически специалности, а да насърчаваме тези направления, от които училищата изпитват най-голям недостиг – бъдещи учители по математика, информатика, информационни технологии, природни науки, български език и литература, история, география. Затова тези специалности ще продължат да се ползват от различни стимули, поради критичното им значение за развитието на бъдещи поколения учени и инженери.
Друг важен приоритет е да освободим повече време на учителите за същинската им работа в класната стая. Защото през годините те постепенно са превръщани в администратори на редица бюрократични процедури и изисквания. И това също е мярка, която ще ни помогне да имаме не само вдъхновени учители, но и повече млади хора, които искат да влязат в професията.
- Предвиждате възнагражденията на педагогическите специалисти да достигнат 125% от средната работна заплата до януари 2030 г. Заплатите ли са единственият стимул за развитието на качествени преподаватели в България?
- В системата сме убедени, че заплатите не са единствен стимул, но те са абсолютно необходимо условие за качествено образование. Преходът на практика ни показа колко важни са възнагражденията в образованието. Защото през 90-те години нивата на заплатите оставаха неприемливо ниски. И от една от исторически най-престижните професии в нашето общество, професията на учителя, започна да се превръща в една от специалностите с най-нисък бал за вход във висшите училища. Разбира се, винаги сме имали истински учители – тези, за които работата е призвание. Но в системата влизаха и хора, които са попаднали случайно, без желание и без да са положили нужните усилия.
Затова поемаме ангажимент за нивата на учителските заплати. И по този въпрос имаме нужда от широк обществен консенсус – защото това са хората, които подготвят и възпитават нашето бъдеще.
Изминалата година бе трудна за цялата държава – поехме управлението в ситуация с неприет държавен бюджет и на практика изпразнена хазна за публични разходи. Все пак със законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. за системата на предучилищното и училищното образование бяха разчетени допълнителни средства над осигурените за 2025 г. за увеличение на възнагражденията на персонала, в т.ч. на педагогическите специалисти с 5 на сто от 1 януари 2026 г. Зная, че това не е достатъчно и се надявам да видим промяната още през следващата година.
- Преодоляването на тежките социални и икономически неравенства между регионите у нас започва с образованието. Достъпно и качествено образование във всяка точка на страната е Ваш основен приоритет. Какви са стъпките за реализация?
- Най-важната цел е всяко дете, независимо дали живее в голям град, малко населено място или уязвима общност, да има реален достъп до качествено образование и възможност да постигне своя потенциал. Именно така образованието може да бъде най-сигурният път за намаляване на социалните и икономическите неравенства между регионите. Защото образователните неравенства много бързо се превръщат в социални и икономически неравенства.
Тук няма една мярка, която сама по себе си да реши проблема. Необходими са комплексни действия, много повече работа на терен и насочване на подкрепата там, където потребностите са най-големи.
Именно затова като една от основните цели за следващите години сме заложили пълен обхват на децата и учениците, подлежащи на задължително образование, със специален фокус върху тези в риск от отпадане. Това означава не само да върнем детето в училище, а да създадем условия то да остане там, да участва пълноценно в учебния процес. Но и да премахнем формализма и това избутване, което системата е започнала да мултиплицира. Ние нямаме нужда от зрелостници, които не умеят да четат и пишат. И това е ясно послание, което трябва да дадем към цялата система и дори към най-трудните региони.
Особено важна е езиковата подкрепа за децата и учениците, които не владеят български език в достатъчна степен. Тук са много важни и законодателните промени, които вече инициира парламентарната група на „Прогресивна България“. Те дават реално решение за един от големите проблеми в системата – недостатъчно доброто владеене на български език от някои първокласници. Истината е, че е нужно да започнем целенасочена работа още от детската градина и да следим как тези деца се развиват и наистина готови ли са за първи клас. Защото ако едно дете постъпи в училище без достатъчно владеене на български език, не можем да очакваме от него да усвоява пълноценно материала по математика, човекът и природата или който и да е друг предмет. Така още в самото начало се натрупват дефицити, които с всяка следваща година стават все по-трудни за преодоляване и увеличават риска от отпадане.
- Предвиждате нови учебни програми. Каква ще бъде тяхната философия. Предвиждате ли промяна в учебниците и кои са основните приоритети в средното образование?
- До момента в министерството вече е свършена немалко работа. Създадени са експертни групи и има формирани становища. Работи се и по предложения за оптимизиране на програмите за профилирана подготовка по предметите, изучавани като профилиращи в 11. и 12. клас – включително чрез олекотяване на съдържанието и обединяване на модули. Правим внимателен преглед на всичко направено до момента и задължително ще потърсим обратната връзка на учителите, защото подобна промяна не може да бъде успешна, ако не стъпва върху опита на хората, които всеки ден са в класната стая.
Философията, която се стремим да заложим е по-малко наизустяване и повече разбиране, мислене и прилагане на знанията. За мен голямото предизвикателство е да намерим правилния баланс – да олекотим учебното съдържание, без да ощетим подготовката на учениците и без да правим компромис с основните знания, които те трябва да получат.
Основната посока е да преодолеем претоварването със съдържание. Често децата учат, за да възпроизведат информация, след което бързо я забравят. А когато един ученик е постоянно претоварен, постепенно губи и интереса си към ученето. Затова е важно много по-силно да заложим на междупредметните връзки. Знанията по математика, природни науки, история, български език или останалите предмети не трябва да съществуват изолирани едно от друго. Ученикът трябва да може да прави връзки между тях, да анализира информация, да разсъждава и да използва наученото в нова ситуация. В крайна сметка целта ни е не просто да подготвяме ученици, които знаят много факти, а знаещи, можещи и компетентни млади хора със самочувствието, че могат да се справят в една динамично променяща се среда.
Разбира се, трябва да сме наясно, че става дума за дълъг и сложен процес, който изисква не само много сериозна експертна работа, но и обществено доверие и значителен човешки ресурс. Прогнозите, които заварихме, предвиждат този процес да продължи до 2029 г., но според мен това е прекалено дълъг период и ще направим всичко възможно да съкратим срока.
Промяната в учебните програми естествено поставя и въпроса за учебниците – друга област, в която ни трябва истинска и категорична промяна.
Не можем да подминем и темата за изкуствения интелект и новите технологии в образованието. Въпросът вече не е дали изкуственият интелект ще присъства в образованието, а как да го използваме разумно и отговорно като технология, която подпомага ученето и учителя и развива уменията на учениците.
И бих добавил още един приоритет, който не е пряко свързан с учебните програми, но е решаващ за успеха на всяка промяна – възстановяването на доверието в образователната система. Много искам семейството да спре да се възприема като клиент на системата, а да се превърне в неин съюзник. Ако учителите нямат подкрепата на родителите и на обществото, и най-добре написаните програми трудно ще доведат до резултата, който очакваме.
Затова за мен промяната не се свежда просто до това да махнем няколко урока или да напишем нови учебници. Трябва да променим фокуса – от количество знания към качество на разбирането, от наизустяване към мислене и от отделни предмети към способност знанията да се свързват и използват.
- Много от учителите и родителите са настроени срещу матурите в 4-ти и 10-ти клас. Мотивът е, че от тях не зависи прием в по-висока образователна степен. Защо външното оценяване е важно? Ще има ли промени?
- Националните външни оценявания имат диагностичен характер – целта им не е просто да поставят оценка на отделния ученик или непременно да бъдат обвързани с прием в следващ етап на образование. Чрез тях виждаме какво знаят и могат учениците, кои знания и умения са устойчиво усвоени, къде има дефицити и съответно къде са необходими промени в преподаването и оценяването. Не са избрано случайно и класовете, в които се правят: в края на 10. клас, когато е краят на първия гимназиален етап. Неслучайно и международното изследване PISA е ориентирано към сходна възраст. Четвърти клас пък е краят на началния етап.
Това обаче не означава, че не трябва да търсим варианти да направим тези оценявания по-малко стресиращи за учениците, по-обективни и по-ефикасни за системата. Тази година продължаваме по-скоро посоката следвана и до сега, най-вече за 10. клас. Тази година десетокласниците за първи път решаваха интегрален тест по математика, в който наред с математическите знания се проверяваше способността те да бъдат прилагани в задачи, свързани с природните науки.
През учебната 2026/2027 година следващата стъпка в интегралния подход да бъде направена и при НВО по български език и литература в 10. клас. Заложили сме в него да бъдат включени четири задачи, свързани с история и цивилизации и философия, а времето за работа да се увеличи от 90 на 120 минути. Мотивът не е механично да добавяме съдържание от още учебни предмети, а да проверяваме доколко учениците могат да използват знанията си комплексно – да работят с текст и информация, да анализират, да правят връзки, да избират стратегия за решаване на проблем и да прилагат наученото в различен контекст. Това е и посоката, в която искаме постепенно да се развива оценяването – от възпроизвеждане на знания към измерване на функционална грамотност и практически приложими умения.
Но сме наясно, че едно оценяване не трябва да се превръща в източник на прекомерен стрес – особено за девет-десетгодишни деца и техните семейства в 4. клас. Или този толкова ключов изпит в 7. клас. Така че въпросът за мен не е просто „да има или да няма НВО“, а как да имаме надеждна информация за знанията и уменията на учениците, без оценяването да се превръща в самоцел. НВО трябва да бъде механизъм, който ни показва къде системата се справя и къде трябва да се намесим, а самият модел на оценяване трябва да се развива така, че да измерва все по-добре уменията, които действително са необходими на младите хора.
Затова правим цялостен анализ на НВО – както на неговата роля, така и на формата, под която се провежда.
- Учители споделят, че в резултат на непрекъснатия престой пред екраните от една страна и широкото навлизане на тестовата система за оценяване и проектите под форма на презентации по всички предмети – от друга, учениците са с беден речников запас и нямат богата комуникационна култура. Как може да се реши подобен фундаментален проблем, който създава трудности и след това – във висшето образование?
- Безспорно е, че новата дигитална среда предлага изключителни възможности за учене, общуване и развитие, но едновременно с това поставя пред обществото ни нови и все по-сериозни предизвикателства.
Дигиталната среда влияе и върху психичното здраве и благополучието на децата. В голяма степен тя определя начина, по който се чувстват, предлага им примери, чрез които израстват – формира техното мислене, поведение и умения.
Това го показват както различни европейски проучвания, така и наблюденията на българските учители. Факт е, че някои страни, които бяха въвели в образователните си системи широкото използване на дигиталния подход вече започват да го преосмислят.
Българските училища разпознават и осъзнават негативните ефекти и училищните общности търсят различни решения за осигуряване на спокойна среда за учене, която насърчава мисленето и активността на учениците.
За съжаление предизвикателствата в дигиталната среда са толкова разнопосочни, че не могат да бъдат решени с една мярка, от една институция или една кампания. Те изискват комплексен подход, който обхваща всички участници в живота на детето – с информирания родител, който познава рисковете и разговаря с детето си за тях, през училището, където ученикът трябва не само да придобие дигитални умения, но и способност да разпознава манипулации, дезинформация, онлайн заплахи и рисково поведение.
Знаете, че правителството обсъжда комплекс от мерки. Но трябва да сме наясно, че със забрани няма да реши проблема. Виждаме и от опита на други държави, че подобни ограничения могат да бъдат заобикаляни.
Затова за мен по-важният въпрос е - ако искаме децата да прекарват по-малко време в социални мрежи, какво им предлагаме в замяна? Не можем просто да отнемем телефона и да очакваме, че свободното време автоматично ще се запълни със смислени занимания.
Трябва да създадем повече възможности за спорт, изкуства, култура, занимания по интереси, ученически клубове, доброволчество и дейности, които създават реални социални контакти. И тези възможности трябва да бъдат достъпни не само в големите градове, а и в малките населени места.
- Българското образование понесе тежки щети от навлизането на крайно либерални фондации в училищата, които откъснаха децата от традиционните семейни и християнски ценности. Поехте смелото решение да разпишете в управленската програма задължителното изучаване на предмета „Добродетели и религии“. Какво в училищното възпитание на децата трябва още да се промени, за да се намалят случаите на агресия и насилие?
- Днес училището учи децата на знания, но все по-трудно успява да ги възпитава в ценности. Виждаме повече агресия, липса на уважение, език на омразата, зависимости, липса на емпатия. Имаме две хипотези пред себе си – да не правим нищо и да очакваме от само себе си нещата да се променят. Или да въведем промяна в образователната система и да анализираме резултатите от нея. Затова и ПГ на „Прогресивна България“ предложи законови промени, с които да се въведе нов предмет, в който да се говори за формиране на ценности с алтернативни учебни програми, от които родителите и учениците да могат да избират самостоятелно.
Алтернативните учебни програми ще преследват една и съща цел – изграждането на едни и същи универсални човешки ценности и познания. Разликата няма да бъде в това какви качества възпитават, а в примерите, историите и културния контекст, чрез които те ще бъдат представени. В програмите по религия тези ценности ще бъдат представяни и чрез примери и разкази от съответната религиозна традиция, а в програмата по добродетели – чрез исторически събития, литература, философия, гражданско образование и други общочовешки примери.
Много важно е да подчертаем – не говорим за задължително изучаване на религия, а за право на избор. На първо място: нито едно дете и нито едно семейство няма да бъде принудено да изучава религия. Има изцяло граждански предмет, който ще се изучава във всички български училища. Само там, където има желаещи, ще се даде възможност да се изучава религия и то отново с фокус върху добродетели.
- Как ще приобщите родителите да са по-ангажирани и съпричастни с живота на детето им в училище? Как родителят може да стане партньор на учителя?
- Този път трябва да се извърви с много разговори, с формиране на нова култура във взаимоотношенията между учители и родители, като центърът на всички усилия трябва да е доброто на всяко дете. Ще търсим форми на взаимодействие и по-силно ангажиране на семейството в училищните дейности, в заниманията по интереси, в междуучилищните прояви. С помощта на психолози и други специалисти ще търсим да осигурим подкрепа за семейството, да се чувстват добре децата в училище и да се развиват с ценности, които ще ги направят добри хора. Целта ни е ако щете – самите деца да помагат на родителите си да живеят по-добре. Но тази тема – това е ключов приоритет не само за образователната система, а за обществото ни. Ако се обърнем назад ще видим, че ние сме се съхранили като нация и сме изградили свободна държава в голяма степен благодарение на това, че обществото е стояло зад учителите и най-важният приоритет за всяко семейство е било образованието, а най-уважаваният човек – даскалът. Ние днес не можем да върнем миналото и не е нужно. Но можем да извлечем поуки и опит от него и да сравним ценностите ни от онова време и какви са те днес.
- Развивате дуалното обучение и професионалните гимназии. Как бизнесът може да влезе по-широко в българското средно образование, за да получи подготвените кадри, от които има крещяща нужда?
- МОН последователно работи за по-тясно обвързване на образованието и потребностите на икономиката и моят екип ще положи усилия това да се разгърне много по-ефективно. Партньорството с работодателите е решаващо както за ефективното планиране в професионалното образование, така и за развитие на дуалното обучение – както в средното, така и във висшето образование.
Убеден съм, че устойчивите решения могат да бъдат постигнати чрез добронамерен, открит и регулярен диалог между държавата, бизнеса и образователните институции.
Професионалното обучение дава много възможности на младите хора, защото освен средно образование им осигурява и професионална квалификация. А младите хора с техническо образование могат да продължат и във висшето образование, като се реализират на важни за индустриите ни позиции.
В момента се изпълнява програмата „Домино 2“, която е за ориентиране на обучението към нуждите на местната икономика, качествена подготовка на учениците, активно участие на работодателите, но и достатъчно време за обучение в реалната работна среда. Към момента в дуална форма на обучение са включени около 11 000 ученици и над 720 фирми.
Трябва да включим дуалното обучение и във висшето образование. В университетите е необходимо да се намери баланс между добрата фундаментална подготовка и практическите умения, за да могат младите хора да се реализират успешно и да се адаптират по-бързо към променящия се пазар на труда. Ние водим разговори с работодателски организации и търсим съдействие за по-активно включване на бизнеса в проекта „От висше образование към заетост“, който МОН изпълнява. Чрез него над 40 000 студенти ще проведат практики в реална работна среда. Целта е да се подобри връзката на висшето образование с потребностите на пазара на труда и да бъде осигурена допълнителна практическа подготовка за студентите и по-добри възможности за професионална реализация на завършващите.
И пак ще подчертая, подготовката на кадри за икономиката е споделена отговорност между държавата, образователните институции и работодателите.
- Обмисляте ли промяна в модела на финансиране на висшето образование?
- Ежегодно се правят анализи на приложимата нормативна уредба по отношение на финансирането на висшето образование. В резултат от тези анализи почти всяка година се правят промени. Така че ние постоянно подобряваме и надграждаме. Но заедно с това трябва да сме наясно, че висшето образование е една от най-реформираните сфери и вероятно единствената в публичния сектор, която се финансира на база оценка за качеството. Така че не бива само да критикуваме – имаме много неща, от които можем да се гордеем в нашите висши училища. И нещо, което не спирам да повтарям на студентите си – днес в България може и се получава образование на конкурентно европейско ниво. И много млади хора се убеждават в това, а всяка година все повече от най-добрите ни ученици избират да останат в родината си и да продължат висшето си образование тук.
- Връзката бизнес – наука е фундаментална за развитието на висшето образование. Като доскорошен ректор на най-стария и авторитетен университет у нас – Софийският, каква е визията Ви висшето образование?
- Посоката е висше образование – едновременно силно в науката, ориентирано към студента и тясно свързано с потребностите на обществото и икономиката.
Тясната обвързаност наука – бизнес означава и по-силна връзка между висшето образование и икономическите субекти, която не се свежда само до реализацията на завършилите (която ние проследяваме), но и при определянето на потребностите от придобити компетентности и параметрите на практическото обучение, на научните изследвания, на създаването и трансфера на ноу-хау и иновации.
Въпреки това, трябва да подчертая, че университетът не бива да се схваща като доставчик на кадри за бизнеса. Неговата мисия и принос към обществото са далеч по-широки – качествено обучение, гъвкави образователни пътеки, учене през целия живот и образование за справяне с предизвикателствата, което развива не само професионални, но и умения за бъдещето.
- И тази година най-желаните специалности ва СУ „Св. Климент Охридски“, а и в другите университети в страната, бяха отново право и психология, при положение, че страната и професиите на бъдещето имат крещяща нужда от инженери, физици, химици, биолози, геолози. Има ли нужда от обръщане на парадигмата и как може да се случи това?
- Промяна е необходима, но не бих определил прибързано като смяна на парадигмата, ако имате предвид, че държавата трябва да казва на младите хора в какви специалности и професионални направления да се обучават. Това, че имаме нужда от повече инженери, физици, химици, биолози, не означава, че не ни трябват философи, психолози, юристи или филолози. Или поети... Съвременните предизвикателства изискват комбинации от знания, палитра от ключови познания и нагласи, формирани върху ценностни ориентири.
