Изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и напредъкът по петото плащане в размер на 1,8 млрд. евро са сред основните акценти, на които обърна внимание председателят на парламентарната група на „Прогресивна България“ Петър Витанов в интервю за БНР. Като автор на рамката по механизма за възстановяване в Европейския парламент, той подчерта, че постигането дори на 90% от заложеното би било изключителен успех.
Наред с европейските средства обаче, управлението е изправено пред сериозни финансови и социално-икономически предизвикателства на вътрешния фронт.
Бюджетен дефицит, социален щит и финансова дисциплина
Относно прогнозите за нарастване на бюджетния дефицит от 2,8% до 5,7% към края на годината, Витанов обясни, че това се дължи на естествената сезонност в финансите - основната част от приходите постъпват в началото на годината, докато разходите се реализират в нейния край. Той допълни, че с общи усилия на политическите партии е договорено развързването на минималната работна заплата около горната ѝ граница, а първоначалната прогноза за дефицит от 7,4% е била успешно пречупена до 5,7%.
Витанов разкри още, че финансовият министър Гълъб Донев е изправен пред сериозни затруднения поради разкриването на несертифицирани проекти по линия на АПИ. В отговор на инфлационния натиск правителството подготвя „социален щит“ за най-уязвимите групи чрез размразяване на плащания, включително такива, които са били блокирани още по времето на Асен Василев.
Целта за бюджета за 2027 г. остава пълно покриване на Маастрихтските критерии и сближаване до 3% дефицит (без военните разходи), като основни приоритети са подкрепата за бизнеса и защитата на бедните.
Овладяване на цените, инфлация и енергийна криза
Витанов бе категоричен, че целта на правителството никога не е била пълно понижение на цените, а овладяване на техния ръст за основните хранителни стоки. Според данните на НСИ, след пика през февруари 2025 г., цените на храните са се стабилизирали през последните четири месеца благодарение на административен контрол и споразумения с търговските вериги, въпреки че при услугите и транспорта се наблюдава увеличение.
Очаква се инфлацията да достигне между 5,6% и 5,9% до края на годината. Външнополитически фактори допълнително усложняват ситуацията:
Геополитическо напрежение: Затварянето на Ормузкия проток и неизползваемостта на Черно море за превоз на петрол повишават цените на горивата в световен мащаб.
Мерки за горивата: България успява да поддържа едни от най-ниските цени чрез премахване на акциза върху пропан-бутана (за което е уведомен ЕС).
Подкрепа за земеделието: Пренасочват се 170 млн. евро към 15 000 земеделски производители с цел ограничаване на крайните цени.
За засилване на контрола се подготвят и промени в закона за Комисията за защита на потребителите (КЗП), която да получи пълномощия да санкционира веригите по нова методика.
Реформи в хазарта, екотаксите и международно признание
Като друг ключов успех Витанов изтъкна факта, че в годишната си реч председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен е посочила България като позитивен пример, припознавайки българските приоритети за износа и стокообмена на европейско ниво.
На вътрешно ниво той посочи решителните стъпки срещу сивата икономика и порочните практики:
Затягане на режима в хазартния сектор: Премахване на рекламите, увеличаване на таксите и задължителна интеграция със системите на НАП.
Реформа в екотаксите: Пренасочване на средствата от непрозрачни бизнеси към държавния бюджет.
„Бръкнахме там, където никога досега никой не е смеел“, обобщи Витанов, призовавайки за обективна оценка на постигнатото от правителството.
