Парламентарната Комисия по бюджет и финанси одобри на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет за 2027 година с 12 гласа „за“ и 10 „против“. Пред депутатите вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев защити рамката с аргумента, че тя задава нова посока за възстановяване на публичните финанси по пътя на устойчивостта, като същевременно запазва подкрепата за икономическия растеж, доходите и уязвимите групи.
Макроикономическата рамка и дългът
Законопроектът е разработен при прогнозиран икономически растеж от 2,5% през 2027 г. и средногодишна инфлация от 4%. Правителството си поставя за цел да свие дефицита по консолидираната фискална програма до 3,5% от брутния вътрешен продукт, докато на начислена основа се очаква той да бъде 4,2%. За финансиране на разходите се предлага максималният размер на новия държавен дълг догодина да достигне 8,6 млрд. евро, с което общият дълг в края на 2027 г. ще възлиза на 44,3 млрд. евро или 31,4% от БВП.
Капиталовата програма е разчетена на общо 6,0186 млрд. евро, от които над 3,62 млрд. евро са национално финансиране, а близо 2,39 млрд. евро идват от европейски фондове. За общинските инвестиционни проекти са предвидени 600 млн. евро, а разходите за отбрана са планирани на 2,23% от БВП с перспектива да достигнат 2,55% до 2029 година.
Данъчни промени, ваучери и семейни облекчения
В приходната част финансовото министерство залага на по-добра събираемост, дигитализация чрез задължително електронно фактуриране за местни доставки и редица промени в данъчното законодателство. Прагът за задължителна регистрация по ДДС се повишава на 60 000 евро през 2027 г., а базисните данъчни оценки на недвижимите имоти ще нараснат поетапно с по 30%, 35% и 35% през следващите три години. Предвиждат се още по-високи акцизи върху тютюневите изделия, нов акциз при регистрация или внос на мощни автомобили над 250 kW, по-висок алтернативен данък за хазартното оборудване, както и еднократен данък върху свръхпечалбата за определени сектори през 2027 г.
За бизнеса се въвежда ускорена данъчна амортизация за инвестиции в технологии с изкуствен интелект, суперкомпютри и сървърна инфраструктура в периода 2027–2029 г., както и възможност данъчните загуби да се пренасят до 10 години напред. Максималният размер на ваучерите за храна се вдига до 200 евро при обща годишна квота от 1,5 млрд. евро, като сумите до 102,26 евро остават необлагаеми.
Значително се увеличават данъчните облекчения за семействата с деца – до 5000 евро за едно дете, 10 000 евро за две и 15 000 евро за три и повече деца, а за дете с увреждане облекчението става 12 000 евро. Въвежда се и ново данъчно облекчение за разходи за здраве, образование и спорт на деца, което ще достига до 2000 евро за едно, 4000 евро за две и 6000 евро за три и повече деца.
Пенсии, заплати и социални плащания
В разходната част правителството залага оптимизация и целогодишно прилагане на 10-процентното съкращение на разходите за възнаграждения в администрацията, с изключение на делегираните държавни дейности, отбраната, сектор „Сигурност“ и лечебните заведения. Същевременно от 1 януари 2027 г. се предвижда 5% ръст на разходите за персонал на първостепенните бюджетни разпоредители без изборните длъжности и силовите ведомства, а за 7,5% увеличение на заплатите на педагогическите специалисти са отделени 170,5 млн. евро.
За осъвременяване на пенсиите по швейцарското правило от 1 юли 2027 г. са заложени 552,6 млн. евро. Обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст се увеличава от 398,81 евро на 450 евро, а минималното дневно обезщетение за безработица скача от 9,21 евро на 13 евро. Предвидени са и допълнителни средства за семейни помощи, за плащания по новата линия на бедност от 443 евро, както и 493 млн. евро повече за здравноосигурителни плащания и 634,9 млн. евро за енергийни компенсации.
Остри реакции от институции, бизнес и опозиция
Дебатът в комисията премина при сериозни критики от страна на социалните партньори и опозицията. От Фискалния съвет подкрепиха посоката за намаляване на дефицита, но предупредиха за забавяне на икономиката през 2028 г. и препоръчаха допълнително свиване на разходите с 1% от БВП. От Националното сдружение на общините (НСОРБ) се обявиха против проекта заради липсата на компенсации за ръста на минималната работна заплата в местните дейности, което според тях ще принуди кметовете да съкращават хора или да вдигат местни такси. Работодателските организации изразиха подкрепа с резерви, възразявайки срещу еднократния данък свръхпечалба и темпа на задлъжняване, докато синдикатите настояха консолидацията да не се извършва за сметка на доходите на работещите.
Опозиционните партии бяха категорични, че няма да подкрепят бюджета. Асен Василев от „Продължаваме промяната“ го определи като „катастрофа“ с неизпълними в реалния живот икономически хипотези. Бившият финансов министър Теменужка Петкова заяви, че ГЕРБ-СДС отхвърля проект, който води до по-високи данъци, дефицит и нов дълг. Критики за прехвърляне на тежести върху общините и бизнеса отправиха и от ДПС и „Възраждане“, като от „Възраждане“ все пак допуснаха подкрепа за отделни социални текстове на второ четене.
В края на заседанието финансовият министър Гълъб Донев и заместникът му Людмила Петкова отхвърлиха обвиненията в увеличение на данъчно-осигурителната тежест. Донев подчерта, че за разлика от други държави в процедура по свръхдефицит, българското правителство не реже социални разходи, а търси балансирани мерки, за да премине страната по-леко през фискалната консолидация.




















