Изключване от образователната система за системни нарушители над 16 години, общественополезен труд за по-леки провинения и по-голяма отговорност за родителите - това са част от най-твърдите предложения за борба с агресията сред учениците в Пловдив. Идеите идват от Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ след жестокото убийство на Георги Кузев на Младежкия хълм.
Училището настоява сегашното преместване на проблемни ученици от едно място на друго да престане да бъде крайното решение. Предложенията тепърва ще бъдат обобщени от обществения посредник на Пловдив и изпратени до институциите, които могат да променят правилата.
За най-тежките случаи - извън образователната система
Най-крайната идея е при тежки и системни нарушения ученик, навършил 16 години, да може да отпадне от системата на образованието. Именно възрастта от 16 години е избрана, защото по закон училищното образование в България е задължително дотогава.
Предложението е насочено към ученици, които многократно нарушават реда, упражняват физически или психически тормоз над съученици, учители или друг персонал и не се повлияват от по-леките мерки. Това би било значително по-тежка санкция от предвидените в сегашния Закон за предучилищното и училищното образование.
В момента училищата могат да налагат забележка, преместване в друга паралелка, предупреждение за преместване в друго училище, преместване в друго училище или преминаване от дневна в самостоятелна форма на обучение.
„Премества се и продължава на другото място“
Точно преместването е една от мерките, които от Хуманитарната гимназия искат да бъдат преосмислени. Според заместник-директора Илияна Гечкова то често не решава проблема със системния нарушител, а просто го прехвърля върху друго училище.
„Нарушителят просто се премества в друго училище като крайна мярка и продължава да действа на другото място“, заявява Гечкова.
Затова гимназията предлага да отпаднат санкциите „предупреждение за преместване в друго училище“ и „преместване в друго училище“ и да се търсят мерки, които носят по-пряка последица за самия ученик.
Счупил си - участваш във възстановяването
За по-леките нарушения предложението е различно. Ако ученик повреди училищно имущество или прояви по-лека форма на агресия, вместо единствената последица да бъде родителят да плати щетата, самият ученик да положи общественополезен труд.
Това може да означава участие във възстановяването на повреденото, засаждане на дървета, боядисване на пейки или друга работа в полза на училището и общността. „Хубаво е да започне да създава нещо, вместо да руши“, казва Гечкова.
Общественополезният труд не е напълно непозната мярка при непълнолетни - местните комисии за борба с противообществените прояви вече могат да го използват в определени случаи. Новото в предложението е подобна логика да бъде вкарана по-пряко и в реакцията на училището към конкретно провинение.
Затворени дворове и никакво излизане в междучасието
Другата твърда мярка е училищата и дворовете им да бъдат затваряни по време на учебния ден. Външни лица да не могат да влизат свободно без придружител, а учениците да не напускат територията на училището в междучасията.
За целта трябва да има достатъчно места за хранене и почивка вътре в училищната среда. Идеята е децата да бъдат по-трудно достъпни за външни хора и едновременно да се ограничи възможността през междучасията да купуват тютюневи изделия, енергийни напитки и други забранени или рискови продукти. По думите на Гечкова подобен модел вече е прилаган успешно в гимназия в Солун.
Удар и по телефоните
Сред предложенията влиза и ограничаване на мобилните телефони. Причината не е само разсейването в час - училището свързва достъпа до устройствата и със случаи на конфликти, заснемане, разпространяване на съдържание и други форми на агресия, които все по-често се пренасят онлайн.
Темата вече се обсъжда широко сред пловдивските педагози. Представители на училищата в града предупреждават, че част от агресивните прояви между ученици постепенно се местят именно в интернет и социалните платформи.
Родителят също да носи отговорност
Гечкова настоява и за много по-сериозно включване на семейството. Според нея основната отговорност за възпитанието остава на родителя, който трябва да знае какво прави детето му, да поставя ясни граници и да участва при поправянето на последиците от поведението му.
Това не означава родителят да определя как учителят да върши работата си. Напротив - според Гечкова една от грешките е постоянното вмешателство в професионалните решения на педагозите, докато в същото време липсва достатъчна отговорност за поведението на собственото дете.
Поводът за целия дебат е убийството на 37-годишния Георги Кузев на Младежкия хълм, след което стана ясно, че част от замесените непълнолетни са имали и други прояви на агресия. Случаят предизвика серия от срещи между полиция, училища, социални служби, психолози и местната власт за промяна на начина, по който системата реагира при системни нарушители.
„Децата трябва да знаят, че нарушаването на правилата има последствия“, подчертава Илияна Гечкова.
