В българското образование отново се надига стар, но неизговорен докрай въпрос: трябва ли учениците да получават оценка за дисциплина. Идеята, подхвърлена от просветния министър проф. Георги Вълчев, мигновено раздели две големи общности – учителите, които настояват за промяната, и родителите, които виждат в нея опасен завой към наказателна педагогика.
Дебатът е остър, емоционален и показва нещо по-дълбоко: сблъсък между две философии за възпитанието.
Учителите: Искаме да отличим добрите, не да наказваме лошите
Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ представи пакет от предложения, в който оценката за дисциплина е само един от елементите.
Председателят д-р Юлиян Петров говори за нея като за инструмент, който да върне реда в класната стая и да даде видимост на онези ученици и родители, които изпълняват своята част от възпитателната работа.
Според него образованието е загубило своята строгост и се е превърнало в „социално, либерално образование“, което често толерира нарушенията. Петров настоява, че идеята не е да се създава страх, а да се възстанови йерархията: учителят да има авторитет, правилникът да се спазва, а родителят да бъде партньор, а не арбитър.
Той посочва и тревожна статистика – до 5000 писма месечно от родители към МОН, често със спорове, обвинения и оплаквания. „Как се работи така?“, пита Петров.
За него проблемът е ясен: малка група ученици и родители диктуват поведението в училище, а учителят остава без инструменти да реагира.
"Няма нищо по-хубаво от образование, което прилича на образование. В момента то прилича на социално, на либерално образование, но не точно на истинско. Много от предложенията са стари, защото са на база на стари дефицити в системата, които можем да преодолеем", заяви Петров. И допълни: "Оценката за дисциплина е, че всъщност, ние, учителите, искаме да отбележим и да покажем добрите ученици, да наградим добрите родители, които са се справили много добре с възпитателната си функция. А на другите да им помогнем по подобаващ начин. Нека не говорим, че искаме да въведем рестрикции и наказания, да има стрес у родителите и у учениците. Животът е пълен със стрес, но след този стрес има нещо много хубаво - резултатът. Успехът идва след този стрес, а не пада от небето. Нека да помислим за възпитанието, което е много важно, а е дефицит на днешния ден."
Родителите: Оценката за дисциплина е оценка чрез страх
Асоциация „Родители“ категорично се противопоставя на идеята.
Според Ева Борисова проблемът не е в липсата на дисциплина, а в липсата на обратна връзка.
Оценките, казва тя, измерват резултати, но не помагат на децата да разберат как да се развиват.
За родителите въвеждането на дисциплинарна оценка е сигнал, че системата се отказва да мотивира чрез смисъл и започва да мотивира чрез страх.
А това, според тях, е опасно – защото страхът и амбицията са комбинация, която в историята е водила до жестокости, а не до развитие.
Борисова предупреждава: ако училището се превърне в затвор, децата няма да станат по-дисциплинирани, а по-уплашени.
„Да, можем да не вадим бебето от креватчето – това е най-безопасно. Но не е живот“, казва тя.
Две гледни точки, един общ страх: бъдещето на децата
Спорът не е просто за една оценка.
Той е за това какво училище искаме да имаме: такова, което възпитава чрез правила и респект
или– такова, което изгражда мотивация чрез диалог и участие.
Учителите виждат в оценката за дисциплина начин да върнат реда и да защитят професията си.
Родителите виждат в нея риск от наказателна култура, която ще затвори децата в страх, вместо да ги подготви за света.
Какво всъщност липсва в системата
И двете страни говорят за едно и също, макар и по различен начин: липсва работещ механизъм за възпитание.
Учителите искат правила, които да се спазват. Родителите искат демократични инструменти – обществен съвет, настоятелство, участие.
И двете страни искат училище, което да бъде спасителен пояс за децата, особено за онези, които идват от трудни семейни ситуации.
