Нов образователен модел въвежда в България кабинетът "Радев". Той подрежда системата по правилния начин - от предучилищната подготовка и задължителното езиково обучение на децата, през усвояването и осмислянето на знания, вместо механичното им наизустяване, през СТЕМ кабинетите до качественото висше образование.
В управленската програма на кабинета "Радев" до 2030 г. са заложени промени, които засягат почти всичко – от детската градина и учебните програми до заплатите на учителите, изкуствения интелект, професионалното и висшето образование.
Една от най-амбициозните цели е системата постепенно да се отдалечи от механичното заучаване на информация и да постави акцент върху уменията, критичното мислене, практическото приложение на знанията и дигиталната грамотност. Огромна държавна подкрепа за младите учели, предвижда още програмата.
ИИ влиза в класната стая
Изкуственият интелект е сред големите акценти в плана. Предвижда се учениците да придобиват ИИ грамотност, а училищата да използват изкуствен интелект и софтуер за проследяване на резултатите.
Планирани са още дигитално образователно съдържание, автоматизирани процеси, ИИ решения за образователната система и дигитализация на документацията. Сроковете за голяма част от тези мерки са до края на 2029 г. и началото на 2030 г.
Сред очакваните резултати са повече ученици, използващи дигитални ресурси и ИИ, както и внедряване на ИИ асистенти, които да поемат част от рутинните задачи на учителите и администрацията.
Нови програми и нови оценки
Промяна на държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка и на всички учебни програми с цел ориентиране на обучението към придобиване на ключови компетентности, по-голяма рамковост и междупредметна интеграция, предвижда каблинетът "Радев". В резултат на това ще се създадат условия за придобиване на основни умения и за практическо прилагане на наученото, а наред с това за възпитание в ценности и добродетели и за здравословен начин на живот. Срокът за изпълнение на мярката е декември 2029 г.
Цялостно обновяване на учебното съдържание, в т.ч. чрез оптимизиране на учебните програми за профилирана подготовка, обещава да направи МОН до декември 2029 г.
Нов модел на оценяване предвижда още ведомството на Георги Вълчев. Адаптиране на оценяването към измерване на придобитите основни умения и ключови компетентности, в т.ч. чрез акцент върху формиращото оценяване и чрез разработването и прилагането на дескриптори за нивата на постижения с цел синхронизиране на вътрешното и външното оценяване и фокус върху измерване на житейски значими умения, е голямата цел до януари 2030 г.
Ще бъде направен преглед и актуализация за въвеждане на учебни предмети и модули в областта на общообразователната подготовка с цел засилване на междупредметната интеграция.
„Добродетели и религии“ влиза задължително
Една от най-чувствителните промени е свързана с възпитанието. В програмата е записано засилване на възпитателната роля на училището и включване на учебния предмет „Добродетели и религии“ като част от задължителните учебни часове.
Посоченият срок е юни 2027 г., като е записано, че мярката е за учебната 2028/2029 година.
Паралелно с това се предвижда по-силен акцент върху българския език и литературата, историята и гражданското образование, както и върху математиката и природните науки.
Нулев клас за деца, които не владеят добре български
Друга конкретна мярка е въвеждането на подготвителен езиков клас преди първи клас за деца, които не владеят български език в достатъчна степен.
Срокът за тази промяна е септември 2027 г. Целта е да се намалят образователните неравенства и децата да започват училище с необходимата езикова подготовка.
Предвиждат се още ранно идентифициране на образователни дефицити, мерки срещу отпадането от училище и пълен обхват на подлежащите на задължително образование деца и ученици.
Всички училища на една смяна
До януари 2030 г. е заложено всички училища да преминат към едносменен режим на обучение.
За целта са планирани инвестиции в училищната инфраструктура, изграждане на нови училища, пристрояване, надстрояване, реконструкция и ремонти на съществуващи сгради. Предвиждат се и нови физкултурни салони и спортни площадки.
Учителите – 125% от средната заплата
В програмата е записана и конкретна финансова цел: възнагражденията на педагогическите специалисти да достигнат 125% от средната работна заплата до януари 2030 г.
Правителството планира също да привлече повече млади учители до 35 години – средно по 1150 нови учители годишно. Предвиждат се още квалификация, обучения за работа с ИИ и дигитални технологии, както и психологическа подкрепа, супервизия, наставничество и коучинг за превенция на професионалното прегаряне.
Повече подкрепа за децата със СОП
Предвижда се разширяване на възможностите за обучение и подкрепа на учениците със специални образователни потребности.
Сред мерките са повече ресурсни учители, логопеди, психолози и социални педагози, индивидуални учебни планове, адаптиране на учебните програми и оценяването, помощни технологии и по-достъпна физическа среда.
Заложено е и ранно откриване на обучителни затруднения, както и подкрепа още при първите признаци на проблем.
Професионалните гимназии се доближават до бизнеса
Професионалното образование също трябва да бъде променено. Предвижда се модернизация на професионалните гимназии, ново учебно съдържание със зелени и дигитални умения и по-голямо участие на специалисти от практиката.
Акцентът пада и върху дуалното обучение – повече ученици да се обучават в реална работна среда, като се разширява партньорството между училищата и бизнеса. Предвидени са нови програми за дуално обучение и повече практики в предприятия.
В програмата е заложено създаването на 28 центъра за високи постижения в професионалното образование по НПВУ.
И университетите ще се мерят по резултатите
Промените стигат и до висшето образование. Предвижда се финансирането на университетите да бъде обвързано с качеството, реализацията на завършилите и научната дейност.
Ще се насърчава обучението в стратегически за икономиката специалности, а приемът трябва да се съобразява с прогнозите за пазара на труда. Предвижда се и по-широко използване на съвременни образователни технологии и изкуствен интелект във висшите училища.
От заучаване към умения
Голямата промяна, описана в програмата, е опитът училището да се премести от модела „научи и повтори“ към модел, в който ученикът трябва да може да използва наученото.
Предвижда се цялостно обновяване на учебното съдържание, промяна на учебните програми, нов подход към оценяването и повече междупредметна интеграция. Сред целите са по-добри резултати на PISA, повече проектни дейности и развитие на критичното мислене, STEM и дигитално-медийната грамотност.
