Всяко българско дете на възраст между 6 и 18 години ще получи личен „Национален културен паспорт“. Това е една от най-атрактивните мерки в новата 10-годишна стратегия за културата (2027–2037 г.), предложена в програмата за управление на правителството. Документът ще въведе „минимален национален стандарт“, който да гарантира, че всяко дете у нас ще има ежегоден и равен достъп до театър, кино, музеи, библиотеки, концерти и обекти на културното наследство.
Културната раница
Успоредно с това в образователната система стартира и друга иновация – Националната програма „Културна раница“. Нейната основна цел е буквално да вкара изкуството в класните стаи чрез организирането на специализирани творчески ателиета, гостуващи театрални спектакли на място в училищата, срещи с популярни автори и групови посещения в големите културни институции.
Изкуство за живот
Мащабният проект на кабинета предвижда още специална програма „Изкуство за живот“ за развиване на културна дейност в болници и социални домове за възрастни хора. За творците пък се подготвя нов закон за статута на артиста, който ще бъде приет до декември 2029 г. с цел осигуряване на по-добра социална защита на творческия труд. В плана е заложено и мащабно финансиране за реставрация на ключови исторически обекти, сред които паметникът „Шипка“, църквите в Несебър, Боянската църква и Родопската теснолинейка.
Първи професионален шанс
Освен образователните и социалните инициативи, кабинетът залага изключително силно на ключови законодателни промени, дигитализация и мащабни откупки на изкуство. В стратегията е предвидено създаването на изцяло нов закон за сценичните изкуства, който ще влезе в сила веднага след този за статута на артиста. Подготвя се и старт на Национална програма „Първи професионален шанс“, която ще помага на младите творци при старта на кариерата им. Държавата ще разработи и специална кадрова политика за привличане и задържане на дефицитни професии в бранша, сред които оркестранти, балетни артисти, реставратори, музейни експерти и библиотекари.
Национална колекция ХХI век
Паралелно с това ще се задейства постоянна програма „Национална колекция ХХI век“, чрез която държавните, общинските и художествените музеи ще правят мащабни покупки на значими съвременни произведения. Завършването на пълната цифровизация на културното ни наследство и архивите по Националния план за възстановяване и устойчивост също е изведено като основен приоритет. Целта е да се създаде широк дигитален достъп до изложби и ресурси чрез нови технологии, които да ангажират младата публика. В сферата на туризма се предвижда въвеждането на общи механизми за контрол и закрила на обектите под егидата на ЮНЕСКО, както и сериозна финансова подкрепа за читалищата и нематериалното ни наследство.
Медийният закон
Извън сектор „Култура“, правителството планира промени в медийния закон, с които финансирането на БНТ и БНР да спре да зависи от управляващите в момента. Външната политика на кабинета пък залага сериозно на помощ за българската диаспора в Украйна, без обаче в нея да се споменава самата Русия.
