Свят

Непредвидима страна стана златен съюзник на Путин във войната

Черноморският износ е под обстрел, Дунав пресъхва, а жегата вече създава проблеми от Одеса до ядрените централи в Румъния и Унгария

Непредвидима страна стана златен съюзник на Путин във войната

Русия получи неочакван съюзник във войната срещу Украйна - европейската жега. Сушата свали нивото на Дунав точно когато Киев разчита на реката като спасителен маршрут за износ на зърно, а Москва едновременно засилва ударите срещу черноморските пристанища и корабите. Проблемът вече излиза извън границите на Украйна. Ниските води създават трудности за атомни и водноелектрически централи в съседни държави. Владимир Путин не може да командва времето, но „Нюзуик“ отбелязва, че Русия може да се възползва от последиците му.

Дунав вече не е сигурният резервен път

След началото на пълномащабната руска инвазия Украйна беше принудена да изгради няколко алтернативни маршрута за своя земеделски износ. Когато движението през Черно море стана опасно, милиони тонове зърно започнаха да се транспортират с влакове, камиони и баржи, включително през дунавските пристанища Измаил и Рени.

Това превърна Дунав в жизненоважна транспортна артерия. През това лято обаче природата удари точно тази резервна система. Продължителната горещина и липсата на достатъчно валежи свалиха нивата на реката и започнаха да създават сериозни затруднения за корабоплаването в Румъния и други държави по течението.

При ниски води товарните съдове не могат да се движат с обичайния си товар. За да не заседнат, те трябва да превозват по-малки количества, което автоматично намалява капацитета на целия маршрут и увеличава разходите.

И точно докато природата затруднява движението по реката, Русия увеличи натиска по море. Само през юли според данните, цитирани от „Нюзуик“, са регистрирани 35 атаки срещу кораби в украински пристанища, 22 срещу плавателни съдове в морето и 67 удара по пристанищната инфраструктура.

На 9 август руските сили удариха и моста край Маяки в Одеска област, който има значение за сухопътната връзка към Молдова и Румъния. Институтът за изследване на войната допусна, че една от целите на атаката е била именно нарушаване на маршрутите, използвани като алтернатива на морския транспорт.

Така Киев се оказва между два проблема - морските пристанища са под руски огън, а речният резервен маршрут е отслабен от сушата.

Москва вижда възможност в кризата със зърното

Украйна вече няколко пъти доказа, че може сравнително бързо да пренасочва износа си. Но сегашната ситуация показва и слабостта на тази стратегия - всички резервни пътища имат ограничения.

Железопътният и автомобилният транспорт не могат напълно да заменят корабите. Дунавските пристанища зависят от нивото на реката, а инфраструктурата в Южна Украйна остава в обсега на руски ракети и дронове.

Според оценки, цитирани през последните седмици, сухопътните и речните маршрути могат да поемат само част от количествата, които обичайно се изнасят през черноморските пристанища. Това означава, че всяко едновременно затруднение по море и по Дунав може да има пряк ефект върху украинските приходи.

В Москва следят ситуацията внимателно. На 10 август Анатолий Тихонов, директор на Центъра за международен агробизнес и продоволствена сигурност към Руската президентска академия за национално стопанство, прогнозира увеличение на европейското търсене на украинско зърно, но едновременно с това и намаляване на възможностите на Киев да го изнася.

Според цитираната от „Нюзуик“ публикация Тихонов заявява, че Русия трябва „да се възползва от момента“.

Зад тази фраза стои проста икономическа сметка. Ако украинското зърно по-трудно достига международните пазари, Русия получава повече пространство за собствения си аграрен износ и може да използва недостига или по-високите цени в своя полза.

Сушата вече удря и атомните централи

Дунав не е само транспортен коридор. Реката е жизненоважна и за енергетиката на няколко европейски държави.

Това прави настоящата суша особено опасна за Украйна, защото руските атаки през последните години унищожиха или повредиха голяма част от украинските мощности за производство на електроенергия. Киев все по-често разчита на внос от съседни европейски държави.

Но и техните системи започват да изпитват проблеми. Унгарската АЕЦ „Пакш“, която осигурява огромна част от електроенергията на страната, беше принудена да намали производството си заради ниското ниво на Дунав и проблемите с охлаждането.

Подобно предупреждение дойде и от Румъния. АЕЦ „Чернавода“ използва вода от Дунав за охлаждане на реакторите си. След проблеми с единия блок операторът Nuclearelectrica предупреди на 11 август, че при допълнително спадане на водата може да се наложи спиране и на последния действащ реактор.

Това би било сериозен удар за Румъния, защото двата блока на „Чернавода“ обичайно осигуряват около една пета от електричеството в страната.

Проблеми има и при водноелектрическото производство. Когато дебитът на Дунав пада, намалява и количеството електричество, което могат да произвеждат централите по реката.

Така един и същ природен фактор започва да действа върху няколко системи наведнъж - корабоплаване, износ, атомна енергетика и хидроенергетика.

Жегата прави войната още по-тежка

Самата Украйна също е сред най-силно засегнатите от сушата и пожарите. През 2024 г. в страната са изгорели приблизително 965 000 хектара земя - площ, надхвърляща повече от два пъти изгорялото в целия Европейски съюз през същата година.

Причината не е само времето. Войната умножава опасността. Ракетни и артилерийски удари предизвикват пожари, а високите температури и сухата растителност позволяват на огъня да се разпространява много по-бързо. Минните полета, невзривените боеприпаси и разрушените пътища допълнително затрудняват пожарникарите и спасителните екипи.

Това е и същината на предупреждението в анализа на „Нюзуик“. Русия от години се опитва да натрупва колкото може повече едновременни проблеми пред Украйна - разрушена енергийна инфраструктура, натиск върху износа, удари по транспортните коридори и постоянна необходимост от огромни средства за отбрана.

Екстремното време добавя още един проблем, без Москва да трябва да изстреля нито една допълнителна ракета.

Както отбелязва изданието, Путин не може да контролира сушата, горещините или нивото на Дунав. Но когато природните условия отслабват точно системите, срещу които Русия вече води военна и икономическа кампания, Кремъл може да се възползва от резултата.

Коментирай