Ресторантьорският бранш отново поиска да бъде третиран като специален случай, но този път срещу него застават числа, които трудно могат да бъдат сервирани с удобна гарнитура. Представители на сектора влязоха в остър спор с държавата заради високите цени и данъчното облагане, след като вицепремиерът Атанас Пеканов директно заяви, че заведенията са получили достатъчно отстъпки и трябва да започнат да свалят цените.
Икономистът Стоян Панчев добави пред Нова телевизия още по-неприятна за бранша статистика - от пандемията насам общественото хранене е поскъпнало с около 90 процента при обща натрупана инфлация от приблизително 45 процента.
Пеканов бръкна в болезнена тема
Вицепремиерът предизвика гнева на ресторантьорите с прост въпрос - нормално ли е цените в български заведения да се доближават до тези във Виена или Рим, когато доходите в България остават значително по-ниски. Пеканов вече заяви, че по-ниска ставка на ДДС за сектора няма да има и припомни помощта и облекченията, които браншът получи по време на пандемията и след нея. Според него през годината на въвеждането на еврото част от сектора се е възползвала от ситуацията, за да повиши цените прекомерно.
Отговорът не закъсня. Заместник-председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Веселин Налбантов обяви критиките на Пеканов за „откровени лъжи“ и „некомпетентност“. Според него България остава изключително евтина туристическа дестинация, а по Черноморието цените дори били с 50 процента по-ниски спрямо миналата година.
Готвач за 3000 евро, миячка за 2000 - статистиката казва друго
Налбантов защити сектора и с впечатляващи примери за възнаграждения. По думите му готвач в неговия бизнес получава 3000 евро, а миячка - 2000 евро. „Някой да ми каже кой дава по-добри заплати“, заяви той.
Само че официалните данни рисуват доста по-различна картина. Според НСИ през второто тримесечие на 2026 г. „Хотелиерство и ресторантьорство“ е най-нископлатената икономическа дейност в страната със средна брутна месечна заплата от 918 евро. Средната за цялата икономика през същия период е 1444 евро. През юни заплатата в ресторантьорството и хотелиерството дори пада до 896 евро.
Затова примерите с готвачи на 3000 евро и миячки на 2000 евро могат да са напълно реални за конкретен работодател, но очевидно не описват бранша като цяло. Ако тези възнаграждения бяха масовата картина, секторът трудно би стоял на последно място в националната статистика.
Цените нагоре с 90 процента, инфлацията - наполовина
Още по-неудобният въпрос постави икономистът Стоян Панчев. Според посочените от него статистически данни цените в общественото хранене са се увеличили с около 90 процента от началото на пандемията, докато общата кумулативна инфлация за същия период е приблизително 45 процента.
Именно тук защитата на бранша започва да скърца. Ако разходите са единствената причина за поскъпването, трудно се обяснява защо цените на ресторантьорските услуги растат с приблизително двойно по-високо темпо от общото ценово равнище. А когато към това се добавят официално най-ниските заплати в икономиката, неизбежно възниква въпросът къде отива значителната разлика.
Панчев стигна още по-далеч и определи сектора като силно изложен на сивата икономика. Според него комбинацията от високи цени, ниско декларирани заплати, чуждестранна работна ръка и настояване за данъчни облекчения представлява привилегировано положение, което останалите бизнеси не получават.
Евтина работна ръка, но скъпа сметка за клиента
Особено остра е критиката му към масовото наемане на служители от държави извън ЕС. Ресторантьорският и туристическият бизнес през последните години все по-често разчита на десетки хиляди сезонни работници от чужбина, за да запълни недостига на кадри.
Панчев поставя въпроса защо по-евтината работна сила не води до по-ниски цени за потребителя. Според него работодателите едновременно печелят от възможността да наемат по-евтини кадри и искат данъчни облекчения, докато крайните цени продължават да растат. Той дори предложи специално допълнително облагане за определена категория заведения, които разчитат на внесена работна ръка.
Официалните данни показват поне едно безспорно обстоятелство - през второто тримесечие на 2026 г. именно в хотелиерството и ресторантьорството има най-голям сезонен ръст на наетите в цялата икономика - 23,9 процента спрямо първото тримесечие.
ДДС пак стои на масата
Браншът реагира особено остро и срещу отказа на държавата да върне преференциалната ставка на ДДС. Организациите на заведенията вече публично обвързаха евентуално намаляване на цените именно с по-ниско облагане и заявиха, че при 20 процента ДДС държавата не може просто да нарежда на ресторантите да продават по-евтино.
Тук обаче възниква неудобният въпрос за потребителите - защо данъчната отстъпка трябва отново да бъде платена от всички данъкоплатци, ако няма гаранция, че тя действително ще стигне до тях под формата на по-ниски цени. Точно върху това стъпва и позицията на Пеканов - секторът вече е получил продължителна подкрепа и държавата не е длъжна безкрайно да субсидира бизнес модел, при който сметката в ресторанта расте значително по-бързо от общата инфлация.
Ресторантьорите искат „кръгла маса“, но числата вече са на нея
Налбантов настоява спорът да бъде решен експертно и страните да седнат на една маса с конкретни данни. Това със сигурност е разумно предложение. Само че част от цифрите вече са известни и не са особено приятни за бранша.
Средната заплата в сектора е най-ниската в икономиката - 918 евро. Цените на услугите според Панчев са нараснали приблизително двойно повече от общата инфлация. Държавата вече предоставяше данъчни преференции на бизнеса, а сега представителите му отново настояват, че по-ниското ДДС е част от решението.
Ресторантьорите имат пълното право да защитават бизнеса си, високите разходи и нуждата си от печалба. Но потребителят също има право да попита защо трябва да плаща все по-солена сметка, докато секторът едновременно се представя като евтин, социално отговорен и нуждаещ се от поредна държавна отстъпка. А когато сметката стане прекалено дълга, аргументът „трудно ни е“ вече не е достатъчен.
