Русия и Иран са подготвили далеч по-мащабна схема за дългосрочно икономическо и технологично обвързване, отколкото показват отделните публични сделки между двете държави. Това разкрива 44-страничен непубличен руски правителствен документ, получен и прегледан от Фокс нюз. Планът обхваща плащания извън традиционната западна финансова инфраструктура, атомна енергетика, нефт и газ, авиация, железници, технологии и дори обучение на журналисти. Част от замисленото впоследствие действително е излязло от папките и е стигнало до реални договори и проекти.
План за три години с държавата зад всяка стъпка
Документът носи заглавието „План за сътрудничество между Руската федерация и Ислямска република Иран за 2024-2026 г.“ и е одобрен от руската страна на 2 септември 2024 г. Формално той е обозначен „Само за служебно ползване“, което е по-точно определение от широко използваното „секретен“. В него не става дума за общи намерения, а за конкретни задачи - министерства, регулатори и държавни компании получават отговорности, определени са срокове, а някои от дейностите трябва да приключат до края на 2026 г.
Това е важно и заради времето, в което документът е изготвен. Той предхожда с около година и половина сегашната война, започнала на 28 февруари 2026 г. със съвместните американско-израелски удари срещу Иран. Затова планът сам по себе си не дава отговор кои негови части продължават да се изпълняват в условията на война и кои са променени или замразени. Публичните данни след 2024 г. обаче показват, че редица направления действително са били развивани.
Анализаторът Кети Коркия от програмата за Русия на Фондацията за защита на демокрациите, която е прегледала документа за Фокс нюз, предупреждава, че отделните инициативи сами по себе си не са изненада. Много от тях са известни от години. По-същественото според нея е цялостната конструкция - финанси, транспорт, енергетика и авиация да бъдат свързани така, че отношенията между Москва и Техеран да зависят по-малко от системи, контролирани или доминирани от Запада.
Парите са в центъра на схемата
Една от най-подробно разработените части е движението на парите. Планът поставя цел делът на двустранната търговия, разплащана в национални валути, да нарасне от 68% през 2024 г. до 71% през 2026 г. Предвижда се разширяване на кореспондентските сметки в рубли и риали, а централните банки на двете страни трябва да проучат и използването на цифрови валути на централните банки при трансгранични плащания.
Отделно е записано използването на независими системи за предаване на финансови съобщения и свързването на банки с канали, които не зависят от обичайната международна инфраструктура. Тук има важна подробност - в руския документ не пише директно „заобикаляне на санкциите“ и не се посочва изрично, че целта е заобикаляне на SWIFT. Москва използва формулировки като противодействие на „едностранни ограничителни мерки“. Европейски разузнавателен източник, запознат с документа, обаче заявява пред Фокс нюз, че става дума за чувствителна система, включваща и финансови трансакции, предназначени да ограничат действието на американските санкции. Американски служител от своя страна определя стремежа на двете санкционирани държави да изграждат алтернативни канали като очакван.
И точно тук има вече видими резултати. През ноември 2024 г. руската платежна система „Мир“ беше свързана с иранската „Шетаб“, като първият етап даде възможност ирански карти да се използват на банкомати в Русия. А през януари 2025 г. президентите Владимир Путин и Масуд Пезешкиан подписаха 20-годишния договор за всеобхватно стратегическо партньорство. В него вече напълно официално е записана целта за изграждане на платежна инфраструктура, независима от трети държави, разплащане в национални валути и по-тясно пряко междубанково сътрудничество. Договорът влезе в сила през октомври 2025 г.
Още по-актуален е друг факт. На 14 септември 2026 г. американското финансово министерство наложи нови санкции на руската ВТБ, като заяви, че банката е изграждала кореспондентски отношения със санкционирани ирански институции и е разширявала присъствието си в Техеран. Това е позиция на американските власти, а не независимо доказателство за изпълнението на целия руски план, но показва колко актуален остава спорът около финансовите връзки между двете държави.
„Росатом“ остава ключов играч в Бушер
Втората голяма линия е ядрената енергетика. Според пътната карта „Росатом“ трябва да продължи работата си в АЕЦ „Бушер“ - доставка на гориво и поддръжка на първи блок, както и строителството на втори и трети блок. Това не е проект, роден от документа през 2024 г. - руско-иранското ядрено сътрудничество в Бушер е много по-старо. Планът по-скоро го вкарва в общата стратегическа рамка.
И тук има последващо развитие. През август 2026 г. ръководителят на „Росатом“ Алексей Лихачов съобщи, че руски специалисти се връщат в Бушер и че броят им може да надхвърли 100 души. В началото на септември, по данни, цитирани от Фокс нюз, компанията е съобщила още, че първият блок се подготвя за планова поддръжка и частична смяна на горивото, като ново ядрено гориво вече е доставено на площадката.
Петролът и газът - още един голям пласт
Планът сочи конкретни ирански нефтени и газови полета - Шадеган, Киш и Северен Парс. От руска страна отговорността е възложена на Министерството на енергетиката и на неназовани „заинтересовани руски компании“, а при част от проектите данните за финансирането са отбелязани като поверителни.
Поне при Шадеган има публично потвърждение, че сътрудничеството е преминало към реализация. Интерфакс съобщи през февруари 2026 г., че руската държавна компания ZN-Vostok разработва находището. Ирански представители тогава заявиха, че очакват още руски вложения в нефтени и газови проекти.
Мащабът на енергийните отношения вече отива и отвъд тези три находища. Ройтерс съобщи през април 2025 г. за предварителна договореност Русия да доставя на Иран до 55 млрд. куб. метра газ годишно и за планове руски компании да участват в разработки на ирански петролни полета за милиарди долари.
Ирански части за руски самолети
Една от най-необичайните точки в документа засяга авиацията. Русия е планирала да установи кои самолетни части и възли могат да бъдат ремонтирани или произвеждани в Иран, да намери местни компании, способни да го правят, след което те да бъдат сертифицирани от „Росавиация“. Следващата стъпка е споразумение за локализирано производство. Пътната карта е поставила срок до 31 март 2026 г. за договореност и до края на годината за начало на прототипно производство.
Няма независимо потвърждение, че най-амбициозната част - реалното производство на руски самолетни компоненти в Иран - вече е заработила. Има обаче публични следи за по-тясно авиационно сътрудничество. Още през 2025 г. три ирански компании са получили одобрение за дейности по техническото обслужване и летателната годност на самолети, използвани от руски оператори, след като самолет „Еърбъс“ А330 на „Аерофлот“ премина поддръжка в Техеран.
Железен коридор към Персийския залив
Не по-малко стратегически е транспортният раздел. Планът предвижда железопътна връзка по руското междурелсие от 1520 мм, която да тръгва от иранската граница и да стига до пристанища на Персийския залив. Идеята е Русия да получи по-сигурен южен търговски маршрут и да намали зависимостта си от традиционните европейски направления.
С това е свързана и линията Решт-Астара - около 162 км липсваща железопътна отсечка в Международния транспортен коридор „Север-Юг“. По данни, цитирани от Фокс нюз, Русия и Иран започнаха инженерни проучвания през май 2025 г., макар че към края на лятото на 2026 г. пълното строителство все още не е започнало. Документът предвижда и ирански инвестиции в терминали, складове и логистична инфраструктура в руския Астрахан.
Планът стига до медиите и видеоигрите
Любопитното е, че схемата не свършва с банките, атомните реактори и петрола. В документа има и информационен раздел - обмен на съдържание, обучение на ирански журналисти и поне два съвместни медийни проекта. Руските технологични компании трябва да постигнат поне два договора в Иран в областта на информационните и комуникационните технологии, включително информационна сигурност, телекомуникации и индустрията за видеоигри.
Този детайл се вписва и в по-широкия договор за стратегическо партньорство от 2025 г., който официално предвижда сътрудничество между Москва и Техеран в областта на международната информационна сигурност.
Човек от близкия семеен кръг на Путин
Руската страна на постоянната руско-иранска комисия за търговско-икономическо сътрудничество се ръководи от министъра на енергетиката Сергей Цивилев. Това придава допълнителна политическа тежест на процеса, защото той е свързан и със семейството на Владимир Путин.
Ройтерс съобщи още през 2024 г., че съпругата му Анна Цивилева, назначена тогава за заместник-министър на отбраната, е дъщеря на покойния братовчед на руския президент. Този родствен факт сам по себе си не доказва нищо за съдържанието на руско-иранската политика, но показва колко високопоставен е човекът, който от руска страна координира икономическите отношения с Техеран.
От служебния документ към официална стратегия
Най-същественият извод от документа не е, че Москва и Техеран тайно са измислили еднократен начин да преместят една сделка или едно плащане. По-важна е системата - банки, национални валути, енергийни активи, атомни реактори, самолети, железници, технологии и държавни институции да работят като части на една по-устойчива двустранна инфраструктура.
И голяма част от това вече не е скрито. След изготвянето на пътната карта Русия и Иран подписаха 20-годишното стратегическо споразумение, в което официално записаха независима платежна инфраструктура, национални валути, енергетика, ядрено сътрудничество и транспорт. Така непубличният план от 2024 г. изглежда не като изолиран документ, а като една от работните рамки на по-дълбоко сближаване, което по-късно получи и формален междудържавен характер.
Как войната от 2026 г. ще промени тази архитектура, остава отделен въпрос. Самият документ не дава отговор. Но една негова особеност вече е ясна - Москва и Техеран са започнали да изграждат тези механизми много преди сегашната военна конфронтация, а някои от тях вече могат да бъдат проследени в официални договори, банкови връзки и реални инфраструктурни и енергийни проекти.
