Ел Ниньо е установен и ще се развие до много силно събитие, съобщава Световната метеорологична организация.
Прогнозите показват почти 100% вероятност явлението да се задържи поне до февруари 2027 г. Пикът се очаква към края на тази година, но температурните и валежните отклонения ще продължат да влияят върху времето и през следващата, предава "Метео Балканс".
Според WMO това ще бъде един от най-силните епизоди на Ел Ниньо в съвременната история на наблюденията.
В централната и източната част на екваториалния Тихи океан температурите на морската повърхност вече са значително над нормата.
Индексът Niño 3.4, който се използва за проследяване на явлението, е достигнал между 2,2 и 2,6°C над средните стойности в седмичните измервания между края на юли и средата на август.
Още по-сериозно е затоплянето под повърхността. В някои части на океана температурите на дълбочина са били с над 8°C над нормата през юли и началото на август.
Това е огромен запас от топлина, който може да се прехвърли към атмосферата и да промени въздушната циркулация на хиляди километри от Тихия океан.
Самият Ел Ниньо е естествено явление и не е причинен от климатичните промени. Глобалното затопляне обаче означава, че той започва от вече нагрята атмосфера и океан.
Комбинацията между дългосрочното затопляне и силния Ел Ниньо може да изведе средната глобална температура през 2027 г. над досегашния рекорд.
Това е прогноза, а не окончателно измерен факт. Резултатът ще зависи от развитието на океанските температури, облачността, ветровете и други климатични фактори. Въпреки това съвпадението между моделите е необичайно силно.
Силният Ел Ниньо не носи еднакво време навсякъде. Неговото влияние зависи от сезона, географското положение и взаимодействието с други процеси в океаните.
Очакванията включват:
засилване на сушата в части от Централна Америка;
по-висок риск от горски пожари в Австралия и Индонезия;
по-слаби мусонни валежи в някои части на Азия;
повече наводнения в части от Южна Америка;
напрежение върху земеделието, водните ресурси и енергетиката.
WMO изрично подчертава, че силата на Ел Ниньо сама по себе си не определя последствията във всяка отделна държава. Регионалните резултати могат да бъдат променени от условията в Индийския и Атлантическия океан.
Ел Ниньо вече се превръща в проблем за земеделието. В Централна Америка се очакват по-слаби валежи, които могат да засегнат царевицата, фасула и други основни култури.
Международният спасителен комитет предупреждава, че сушата може да увеличи нуждата от спешна помощ в Салвадор и да задълбочи проблемите с храните и водата в региона.
По-силните климатични колебания могат да повлияят и върху цените на захарта, растителните масла, зърното и фуражите. Когато няколко големи производителни региона бъдат засегнати едновременно, пазарът реагира много по-бързо от земеделските производители.
Ел Ниньо не означава автоматично конкретен сценарий за България. Влиянието му върху Балканите се пречупва през атмосферната циркулация над Европа, Северния Атлантик, Средиземноморието и Арктика.
Затова не може отсега да се каже, че България ще има определена зима или конкретен валежен режим само заради явлението.
Възможно е обаче силният Ел Ниньо да промени вероятностите за температурни и валежни отклонения в различни части на Европа. За страната ни решаващи ще останат регионалните прогнози и развитието на атмосферните процеси през всеки отделен сезон.
WMO вече призовава метеорологичните и хидроложките служби да засилят ранните предупреждения.
Причината е проста: въздействието на Ел Ниньо може да се усети едновременно в селското стопанство, водоснабдяването, енергетиката, здравеопазването и управлението на бедствия.
Пикът на явлението се очаква в края на 2026 г., но голяма част от последствията ще се развиват през 2027 г. Именно тогава ще стане ясно дали прогнозите за нов температурен рекорд ще се превърнат в официален факт.
