Сблъсъкът между САЩ и Иран навлезе в една от най-опасните си фази, след като американските сили удариха пет ирански петролни танкера, а Техеран отвърна с балистични ракети срещу американски военни цели в Йордания. Американската операция дойде след два ирански опита за атака срещу военен кораб на САЩ само за два дни, при които плавателният съд успя да избегне ракетите. Иран вече отправи и директна заплаха към танкери в пристанища на Кувейт и Бахрейн - две държави, в които има американско военно присъствие.
Така конфликтът опасно се разпространява отвъд непосредствения сблъсък между Вашингтон и Техеран и заплашва да въвлече още държави от Персийския залив.
Пет танкера попаднаха под американския удар
Централното командване на САЩ - СЕНТКОМ - съобщи, че на 8 септември американските сили са ударили четири ирански танкера в Оманския залив - M/T Kaviz, M/T Charminar, M/T Horizon 1 и M/T Riesco. Пети кораб - M/T Derya - е бил поразен край остров Харг, ключов център за иранския петролен износ. Според СЕНТКОМ плавателните съдове са били извадени от строя, а екипажите предварително са получили нареждане да ги напуснат.
На кадри, разпространени от американските военни, един от корабите се вижда обхванат от пламъци и потъващ. Ирански медии също потвърдиха удари край остров Харг и край пристанището Джаск, като съобщиха, че моряците са били евакуирани с лодки. Американското командване твърди, че танкерите са част от многомилиардна мрежа за финансиране на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция и неговите регионални съюзници.
Само три дни по-рано САЩ удари още три ирански петролни кораба, след като Революционната гвардия се опита да атакува американски самолетоносач и разрушител с управляеми ракети. Така броят на поразените ирански танкери достигна осем само за четири дни.
Ракети срещу американски кораб отприщиха отговора
Последната серия удари е пряк отговор на два опита на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция да порази американски военен кораб с балистични ракети в рамките на два дни. Според СЕНТКОМ плавателният съд е успял да избегне атаките и е продължил патрула си в регионалните води.
„Няма пострадали американски военнослужещи“, съобщи командването. Реакцията на Вашингтон обаче показва, че всяка атака срещу американския флот вече може да бъде последвана от удар по икономическите артерии на Иран.
Това е опасна промяна в логиката на конфликта. Американската стратегия все по-отчетливо съчетава военен натиск с опит да бъде задушен петролният износ на Техеран, докато американски кораби поддържат ограничен маршрут за търговското корабоплаване през Ормузкия проток и Вашингтон засилва икономическата блокада срещу Иран.
Иран отвърна с ракети по Йордания
Техеран не остави удара без отговор. Иран изстреля балистични ракети срещу базата „Муафак Салти“ край Азрак в Йордания - ключово военно съоръжение, използвано и от американските сили. Иранската страна обяви, че именно американското военно присъствие е било целта.
Йорданската армия съобщи, че противовъздушната отбрана е реагирала срещу 20 балистични ракети. Осемнадесет са били унищожени, а две са паднали в ненаселени райони. Няма съобщения за жертви.
Самият факт, че ирански балистични ракети вече летят към територията на Йордания, показва колко бързо бойното поле може да се разшири. Всеки следващ удар по американски бази в съседни държави увеличава риска те да бъдат въвлечени още по-дълбоко във войната.
Техеран отправи още по-опасна заплаха
Корпусът на гвардейците на Ислямската революция предупреди екипажите на петролни танкери около пристанища в Кувейт и Бахрейн незабавно да напуснат корабите си. Иран директно заяви, че плавателните съдове могат да бъдат атакувани, тъй като според Техеран тези държави подпомагат американските военни действия.
Заплахата е особено сериозна, защото евентуални удари срещу търговски кораби в тези пристанища биха пренесли войната върху още по-голяма част от енергийната инфраструктура на Персийския залив. Само една погрешно насочена ракета, потопен кораб под чужд флаг или атака със загинали може да отвори нов фронт и да въвлече държава, която досега се опитва да ограничи участието си в конфликта.
Удряте корабите ни - губите танкери
Американският държавен секретар Марко Рубио отправи необичайно директно предупреждение към Техеран по време на посещението си в колумбийския град Баранкиля. Той заяви, че всеки нов опит на Иран да атакува американски военен кораб ще има пряка цена.
„Иран продължава да се опитва да удря американски военноморски кораби и всеки път, когато го направи или се опита да го направи, ще губи танкери“, каза Рубио.
Посланието практически очертава ново правило на войната - американският флот няма просто да отблъсква иранските атаки, а Вашингтон е готов да отговаря чрез системни удари по петролни кораби, които свързва с финансирането на режима и Революционната гвардия.
Ормуз се превръща в сърцето на войната
Ормузкият проток все по-ясно се превръща в една от най-опасните точки на конфликта - критична морска артерия за световната търговия с петрол, в която военни кораби, танкери и търговски съдове вече се движат сред постоянна заплаха от нови удари.
Трафикът през протока остава силно ограничен. На 8 септември през Ормуз са преминали само шест товарни кораба при средно около 12 за предишните десет дни, показват данни на Kpler, цитирани от Ройтерс. Пет са влизали в Залива и само един го е напускал.
Иран от своя страна заплашва с нова зона за изключване в района, докато САЩ продължава да държи военни сили около стратегическия морски път. Точно тази комбинация - ракетни атаки, петролни танкери, бойни кораби и огромен търговски поток в едно от най-тесните и стратегически места на планетата - превръща всяка следваща размяна на удари в потенциален детонатор за много по-голяма война.
Петролът вече усеща опасността
Ескалацията веднага се прехвърли и върху енергийните пазари. Цената на петрола сорт Брент се изкачи до около 99 долара за барел и се приближи опасно до границата от 100 долара, докато пазарите оценяват риска от продължителни проблеми с доставките от Близкия изток.
Опасността вече не идва само от Иран. Подкрепяните от Техеран хути нанесоха удари по саудитски градове и енергийни обекти, което допълнително разширява географията на конфликта и поставя под натиск опитите на Саудитска Арабия да поддържа петролния износ.
Вашингтон затяга примката и във въздуха
Военният удар беше придружен от нова мащабна икономическа атака срещу Иран. Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на 27 ирански авиокомпании като част от кампанията за изолиране на авиационния сектор на страната.
Допълнително под удар попаднаха структури и лица, свързани с прехвърлянето на самолети и обслужването на Mahan Air - включително компании от Турция, Обединените арабски емирства, Великобритания, Малайзия и Казахстан. Четири компании са санкционирани конкретно като доставчици на карго услуги и генерални търговски агенти на Mahan Air, а още пет лица и компании са свързани от американските власти със схеми за придобиване и прехвърляне на самолети.
Mahan Air е под американски санкции от 2011 г., като Вашингтон я обвинява, че оказва финансова, материална и технологична подкрепа на силите „Ал Кудс“ на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция.
Следващият удар може да отвори много по-голяма война
Опасността вече не е само в броя на унищожените танкери или изстреляните ракети. Вашингтон и Техеран все по-ясно показват, че са готови автоматично да отговарят на всеки удар с нов и по-тежък удар - механизъм, който оставя все по-малко пространство за отстъпление.
САЩ предупреди, че новите атаки срещу нейния флот ще струват на Иран още танкери. Иран отговори, че американските бази в региона и корабите край държави, които помагат на Вашингтон, могат да се превърнат в цели. Между тези две заплахи стоят Йордания, Кувейт, Бахрейн, Ормузкият проток и огромна част от световния енергиен трафик.
След осем поразени ирански танкера за четири дни и балистични ракети над Йордания конфликтът вече е във фаза, в която следващата размяна може да не остане двустранна. Атака с много жертви, потопен чужд търговски кораб или тежък удар по база на територията на съседна държава може рязко да разшири войната из целия Персийски залив.
