Сръбският президент Александър Вучич обяви, че утре ще подпише указ за разпускане на Народната скупщина и ще насрочи извънредни парламентарни избори за 25 октомври. В интервю за Радио-телевизия Сърбия той потвърди, че вече е получил съответното предложение от правителството.
Избморите в Сърбия ще са на същата дата, както и в България.
Обръщайки се към участниците във вота, Вучич ги призова за пряк диалог с гражданите с цел по-добро разбиране на техните проблеми. Той отправи и апел към студентите да избегнат нови блокади на университетите, предупреждавайки, че това вреди на целия академичен и обществен живот. Президентът изрази увереност, че изборите ще сложат край на политическата криза в страната, като подчерта, че е готов да приеме всеки демократичен резултат и да поздрави опонентите си при евентуална тяхна победа.
Остри реакции и отговор на международните критики
Вучич коментира и вълната от международни критики към Белград във връзка с погребението на Ратко Младич. По думите му атаките са били очаквани, а той съзнателно е запазил мълчание в продължение на два дни, за да остави критиците „да излеят цялата си омраза“. Според него събитието е било използвано от редица актьори в региона като повод за атака срещу Сърбия и нейния икономически възход.
Държавният глава разкри, че за събитието е била осигурена пълна логистична подкрепа - комунални услуги, транспорт и медицински екипи, които са реагирали на над 45 сигнала. По оценки на властите през района са преминали между 120 000 и 150 000 души.
Външна политика и двойни стандарти
Вучич подчерта, че Сърбия няма да подхожда с истерия към външния натиск, но ще прилага принципа на реципрочност, когато е необходимо. Същевременно той акцентира върху необходимостта от защита на бошняшкото малцинство в страната, което не бива да се чувства застрашено.
Относно позициите на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на председателя на Европейския съвет Антониу Коща, сръбският президент заяви, че запазва доброто си отношение към тях като партньори на Сърбия. Въпреки това той посочи двойни стандарти в европейските реакции, припомняйки два исторически прецедента от Хърватия - погребението на Динко Шакич през 2008 г. в усташка униформа; почитането с минута мълчание в хърватския парламент на Слободан Праляк след самоубийството му, както и тогавашните официални оценки, определили присъдата на Хагския трибунал срещу хърватските офицери за несправедлива.
