Сърбия поиска помощ от Европейския съюз за борбата с тежките горски пожари, след като само ден по-рано Брюксел разкритикува Белград, че първо се е обърнал към Русия. Обратът постави страната кандидат за членство в познатото й неудобно положение между Москва и ЕС - този път на фона на реална извънредна ситуация. Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Ивица Дачич потвърди, че Сърбия вече се е обърнала към Механизма за гражданска защита на ЕС. В същото време той защити решението руският противопожарен Ил-76 да бъде повикан първи с аргумента, че самолет с подобен капацитет не е бил наличен от европейска страна.
Брюксел посочи неудобния факт
Само ден по-рано Европейската комисия заяви пред сръбската телевизия N1, че Белград изобщо не е активирал европейския механизъм за международна помощ при пожарите, преди руският Ил-76 да пристигне в Сърбия. От Брюксел подчертаха, че ако страната отправи искане, ЕС е готов незабавно да координира помощ според нуждите на място.
Критиката обаче не остана само на техническо ниво. „Когато става дума за помощ, получена от Русия, повтаряме, че ЕС иска да може да разчита на Сърбия като на надежден партньор“, заяви говорител на Европейската комисия. От Брюксел добавиха, че отношенията с Русия и режима на Владимир Путин не могат да продължават като „нещо обичайно“, докато Москва води войната си срещу Украйна.
Така един противопожарен самолет се превърна и в поредния тест за външнополитическото балансиране на Белград. Сърбия води преговори за членство в ЕС, но не се присъедини към европейските санкции срещу Москва след руската инвазия в Украйна. Ройтерс отбелязва, че пристигането на самолета е нов пример за опита на Белград да съхрани едновременно историческите си връзки с Русия и европейския си курс.
Дачич отвърна с 42 тона вода
Сръбското обяснение е далеч по-практично. Дачич заяви, че решението за руския Ил-76 е взето след оценка на Щаба за извънредни ситуации и е било продиктувано от възможностите на машината.
„Като се има предвид, че превозва около 42 тона вода и може да работи няколко пъти на ден, по това време нямаше по-добро решение“, каза той. Ръководителят на сръбския сектор за извънредни ситуации Лука Чаушич също заяви, че в европейския механизъм не е имало наличен противопожарен самолет с подобен капацитет.
Руският Ил-76 пристигна в Ниш на 19 август и на следващия ден се включи в гасенето на пожара в природния резерват „Делиблатски пясъци“. Самолетът премина и през българското въздушно пространство, като София разреши полета по изключение заради хуманитарния характер на мисията. Руските самолети иначе са обхванати от забраната за полети над ЕС, въведена след началото на войната в Украйна.
После Белград все пак почука на европейската врата
След реакцията от Брюксел Дачич съобщи, че Сърбия вече е поискала съдействие чрез европейския механизъм и чака отговор дали могат да бъдат осигурени по-големи летателни средства.
„Свързахме се с Европейския механизъм за гражданска защита, за да проверим дали разполагат с летателни апарати с товароносимост над десет тона вода и очакваме отговор. Ако има по-големи самолети, те биха могли да помогнат значително“, заяви той, цитиран от ТАНЮГ.
Има и още един детайл, който прави ситуацията по-показателна - Сърбия отлично познава европейския механизъм. Това лято самата тя изпрати противопожарен хеликоптер и екип в помощ на Испания именно чрез него. ЕС вече е предоставил на сръбските власти и сателитни изображения от системата „Коперник“ за проследяване на пожарите.
Пожарът не оставя място за политически лукс
Най-тежка остава ситуацията в „Делиблатски пясъци“, където всеки ден работят над 400 души. Теренът е толкова труднодостъпен, че тежката техника затъва в пясъка, а силният вятър постоянно разпалва огъня, каза Дачич.
„Всяка помощ, независимо дали става дума за тежки самолети, хеликоптери или механизация, е ценна. Благодарим на всички, които са предложили съдействие и искат да помогнат в борбата с пожарите“, заяви сръбският вицепремиер.
Така Белград вече търси едновременно руски и европейски ресурси, докато пожарът остава неовладян. А спорът около това към кого Сърбия се обърна първо показа колко бързо дори една спасителна операция може да се превърне в политически въпрос за държава, която продължава да стои между Москва и Брюксел.
