Сепаратистката Партия на Квебек се върна на власт след повече от десетилетие извън управлението, но не успя да спечели абсолютно мнозинство. Формацията на Пол Сен-Пиер Пламондон е на път да вземе близо 60 места в 127-членното Национално събрание, при необходими 64 за самостоятелно управление. Така новото правителство ще трябва да търси подкрепа от опозицията по ключови закони и при важни гласувания, съобщава Асошиейтед прес.
Независимостта отново влиза в дневния ред
Победата на Партията на Квебек връща на преден план един от най-чувствителните политически въпроси в Канада - възможността френскоговорящата провинция да се отдели от федерацията. Пламондон не крие, че иска нов референдум за независимост, но изборният резултат сам по себе си не означава, че мнозинството от жителите подкрепят подобен ход.
Подкрепата за отделяне остава около 30%, а анализатори отбелязват, че голяма част от вота е била наказателен за досегашното управление на Коалиция „Бъдеще за Квебек“. Партията претърпя драматичен срив и остана без нито едно място в парламента.
Това означава, че сепаратистите печелят изборите, но не получават автоматично обществен мандат за разцепване на Канада. Именно затова следващите години ще бъдат решаващи за това дали темата за независимостта ще се превърне отново в реална политическа битка.
Тръмп се оказа неочакван фактор
САЩ е намесена косвено, но доста осезаемо. Пламондон вече заяви, че няма да организира референдум, докато Доналд Тръмп е президент. По думите му толкова важен исторически избор трябва да бъде направен в по-спокойна международна обстановка.
На практика това означава, че евентуално допитване за независимост няма да бъде проведено преди края на настоящия президентски мандат на Тръмп през януари 2029 г.
Американската политика към Канада също се оказва фактор за настроенията вътре в Квебек. Наложените мита и повтаряните от Тръмп изказвания, че Канада би могла да стане „51-вият щат“ на САЩ, не засилиха сепаратизма така, както някои очакваха.
Напротив - при част от жителите на Квебек те укрепиха чувството за принадлежност към Канада. Натискът отвън доведе до по-силен канадски патриотизъм и направи идеята за отделяне по-малко привлекателна за част от франкофонското население.
Споменът от двата референдума още тежи
Квебек вече два пъти е гласувал по въпроса за независимостта. Първият референдум през 1980 г. завършва с убедителна победа на привържениците на оставането в Канада.
Вторият през 1995 г. обаче разтърсва страната. Тогава лагерът срещу отделянето печели с изключително малка преднина - малко над 50% от гласовете. Именно този почти равен резултат превръща въпроса за независимостта на Квебек в една от най-дълбоките политически травми в съвременната история на Канада.
Оттогава темата периодично се връща, но в продължение на години подкрепата за ново допитване остава ограничена.
Новото правителство няма да има лесен живот
Пламондон влиза във властта без абсолютно мнозинство и това силно ограничава свободата му на действие. За приемането на бюджети, закони и ключови реформи той ще трябва да търси подкрепа от други политически сили.
Това важи с особена сила за всякакви стъпки към нов референдум. Дори ако правителството настоява за подобен вот, политическата и обществената подкрепа ще бъдат решаващи.
Премиерът на Канада Марк Карни поздрави Пламондон и даде знак, че федералното правителство в Отава е готово да работи с новата власт в провинцията.
И Алберта разклаща федерацията
Политическото напрежение около националното единство обаче не идва само от Квебек. Само две седмици след изборите там жителите на Алберта трябва да гласуват дали да бъде започнат процес към собствен референдум за отделяне.
Така Канада се оказва изправена пред два различни регионални центъра на недоволство. В Квебек основният двигател е френскоезичната идентичност и дългогодишното движение за суверенитет, докато в Алберта недоволството е по-силно свързано с икономиката, енергетиката и отношенията с федералната власт.
Победата на сепаратистите в Квебек следователно не означава, че Канада е пред непосредствено разпадане, но връща националното единство сред най-важните политически теми в страната. А парадоксът е, че един от факторите, които засега забавят новия поход към независимост, идва не от Отава, а от Вашингтон и политиката на Доналд Тръмп.
