Часове преди да подаде оставка сръбският президент Александър Вучич отново изкара на дневен план отколешната си амбиция Сърбия да настигне и задмине България в икономически план.
Пред държавната телевизия РТС отиващият си държавен глава направи мащабна, макар и силно популистка равносметка, с която се опитва да циментира политическото си наследство точно преди да се впусне обратно на политическия терен като обикновен гражданин за парламентарните избори на 25 октомври.
Той обяви, че страната вече е задминала държавите от Западните Балкани по икономически показатели. А като следваща цел той постави директното съревнование с България, Словакия и Румъния.
Предизборната Висша лига
Според Вучич, Сърбия окончателно е затворила страницата на съревнование с традиционните си съседи извън ЕС.
Той припомни, че когато за първи път е станал премиер, страната е била едва четвърта в региона, изоставайки значително от Черна гора и Босна и Херцеговина по доходи.
„Днес влизаме в по-висока лига. Започваме да се състезаваме със Словакия, България и Румъния“, обяви триумфално Вучич.
Като основни козове за този икономически скок той изтъкна, че държавната хазна разполага с почти 5 милиарда евро по сметката си - сума, с която по думите му не могат да се похвалят много развити страни от ЕС.
Също така обяви, че безработицата в Сърбия е паднала до 7,2%, а страната се превръща в притегателен център за работна ръка.
Президентът каза, че новите му конкуренти - България, Румъния и Словакия, получават огромни кохезионни средства от Европейския съюз, но бе категоричен, че Сърбия трябва да поддържа тяхното темпо, а в някои сфери дори да ги изпревари.
Задната вратичка към Москва
Само ден преди прощалното си изказване и планираното оттегляне, Вучич проведе спешен телефонен разговор с руския президент Владимир Путин.
Основната му задача бе не да демонстрира европейски мускули, а да измоли ново спешно удължаване на договора за доставки на евтин руски газ.
Големият парадокс в амбицията му да задмине България е, че същата тази сръбска икономика остава изцяло зависима от синьото гориво, което тече именно през българския тръбопровод.
И докато Белград мечтае за икономическо превъзходство, неговият енергиен тил зависи от добрата воля на София и транзитните трасета.
Политическо оцеляване
Оставката на Вучич не е акт на слабост, а пресметнат ход за влизане в кампанията след близо две години на тежки протести срещу корупцията, инициирани от студентите и катализирани от трагедията на ЖП гарата в Нови Сад.
Изправен пред обществения гняв у дома, Вучич вади изпитаната карта на външното икономическо съревнование.
Дали Сърбия наистина ще влезе във висшата лига, или ще остане в газовата орбита на Москва, ще решат сръбските гласоподаватели на 25 октомври. Дотогава сравненията с България остават просто удобен параван за вътрешна употреба.
