Франция влиза в пореден важен политически ден, но този път гражданите като цяло няма да отидат до урните. Днес се подновяват 178 от общо 348 места във френския Сенат, а зад привидно сложния непряк вот стои един силно политически въпрос - ще успее ли „Национален сбор“ на Марин Льо Пен за първи път да изгради собствена парламентарна група в горната камара. За това са необходими най-малко 10 сенатори и точно около тази граница се концентрира вниманието.
Не французите, а местната власт решава
Сенаторите във Франция не се избират пряко от населението. Решението е в ръцете на голяма колегия от избрани представители, в която доминират кметове, заместник-кметове и общински съветници. Около 95% от избирателната колегия е съставена именно от представители на местната власт, което традиционно прави изборите за Сенат значително по-различни от президентските и парламентарните.
Мандатът на сенаторите е шестгодишен, но съставът на горната камара се обновява на части през три години. Тази година се разпределят 178 места в 58 департамента в континентална Франция, както и в няколко отвъдморски територии и сред представителите на французите зад граница.
Десницата държи Сената, но напрежението е другаде
Не се очаква днешният вот да преобърне изцяло баланса на силите. Традиционната десница и центърът запазват силните си позиции, а „Републиканците“ влизат в изборите като най-голямата група в Сената със 131 представители. Политическият лагер, свързан с президента Еманюел Макрон, разполага с 19 сенатори.
По-голямата неизвестна е дали вътре в това дясно пространство няма да настъпи преразпределение. „Републиканците“ могат да загубят част от позициите си, докато „Национален сбор“ се опитва да използва резултатите от местните избори и нарасналото си присъствие в общините, за да превърне политическото влияние в сенаторски мандати.
Числото 10 се превърна в големия залог
В момента „Национален сбор“ има само ограничено присъствие в Сената и няма собствена парламентарна група. Правилникът изисква минимум 10 сенатори, за да бъде създадена такава. Ако партията достигне този праг, промяната няма да бъде само символична.
Собствената група носи повече възможности за участие в парламентарния живот - места в ръководни органи и комисии, повече време за изказвания, административен ресурс и по-силно присъствие при подготовката на законодателната работа. Затова за партията на Марин Льо Пен днешният вот е възможност да превърне Сената от институция, в която досега е била периферна сила, в още една национална политическа трибуна.
Пробивът би имал силен символичен ефект
Сенатът традиционно е трудна територия за партии, чиито успехи се основават главно на национален протестен вот. Причината е самата система - сенаторите се избират предимно от хора, дълбоко вкоренени в местното управление. Затова силното представяне там обикновено показва, че една партия вече е успяла да изгради позиции не само сред избирателите, но и в общините и регионите.
Точно това прави евентуалното създаване на група на „Национален сбор“ политически значимо. То няма автоматично да даде на партията контрол върху горната камара, нито ще промени мнозинството за една нощ, но ще покаже, че влиянието й се разширява и в институция, която дълго време остана сравнително затворена за нея.
Последната дума все пак е на Националното събрание
Френският Сенат има важно място в законодателния процес, разглежда законопроекти, предлага изменения и контролира правителството. Но политическата му тежест има граници - ако двете камари не успеят да постигнат съгласие по даден закон, в повечето случаи последната дума остава за Националното събрание.
Затова днешните избори няма да пренаредят моментално управлението на Франция. Те обаче могат да дадат силен сигнал накъде се движи политическата система - особено ако партията на Марин Льо Пен премине бариерата от 10 сенатори и за първи път установи самостоятелно присъствие зад стените на Люксембургския дворец.
