Френският президент Еманюел Макрон приветства постигнатото между САЩ, Дания и Гренландия споразумение за сигурността на стратегическия арктически остров. Според него договореността помага за успокояване на продължилото месеци напрежение и най-важното - потвърждава датския суверенитет и принципите на международното право. В същото време сделката отваря пътя за значително разширяване на американското военно присъствие в Гренландия и трябва да ограничи възможностите Русия и Китай да установяват военно или чувствително икономическо присъствие там.
Това е, което искахме
Макрон коментира споразумението по време на посещението си във френската отвъдморска територия Сен Пиер и Микелон - малък архипелаг в Северния Атлантик край канадския остров Нюфаундленд.
„Просто отбелязвам, че датският суверенитет се зачита, че международното право се зачита и че точно това искахме. Така че това е нещо добро“, заяви френският президент, цитиран от Франс прес. По думите му договореността помага и за „успокояване на нещата“ след месеци на остри спорове около бъдещето на Гренландия.
Позицията на Макрон е последователна с тази, която Франция и други големи европейски държави заеха още в началото на годината. Тогава Париж, Берлин, Лондон, Рим, Мадрид, Варшава и Копенхаген излязоха с общо изявление, че въпросите за Гренландия могат да бъдат решавани единствено от Дания и самите гренландци и че суверенитетът и неприкосновеността на границите трябва да бъдат спазвани.
Вашингтон получава по-голямо военно присъствие
Американският президент Доналд Тръмп обяви в петък, че трите страни са постигнали договореност, която ще позволи на САЩ значително да засилят военното си присъствие в Гренландия. Според Ройтерс споразумението предвижда и механизми, които да не позволяват на противници на САЩ да разполагат военни бази на острова или да правят инвестиции в чувствителни сектори без американско одобрение.
Тръмп представи договореността като даваща на САЩ „постоянен контрол“ върху сигурността на Гренландия и заяви, че срок за действието й няма. Американската страна посочва преди всичко Русия и Китай като държави, чието военно или стратегическо присъствие Вашингтон иска да предотврати.
Формулировките на Вашингтон обаче се различават от тези на Копенхаген и Нуук. Датското и гренландското правителство подчертаха, че договорът не прехвърля суверенитет и не поставя под въпрос правото на гренландците сами да определят бъдещето си.
Червените линии са запазени
Датският премиер Мете Фредериксен заяви, че бъдещото споразумение признава „суверенитета и териториалната цялост на Кралството“, както и правото на гренландския народ на самоопределение. По думите й то едновременно укрепва сигурността в Арктика и Северния Атлантик и е в интерес на НАТО и Европа.
Външният министър Ларс Льоке Расмусен също приветства пробива, като заяви, че договореността отговаря на датските „червени линии“. „Дълъг период на несигурност“ може да бъде заменен от обвързващо споразумение за сигурността в Арктика, посочи той.
Премиерът на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен също подкрепи договореността, като подчерта, че тя признава интересите на острова и мястото му в международното сътрудничество.
Подписването предстои в Ню Йорк
Самото споразумение все още не е окончателно влязло в сила. Правителствата на САЩ, Дания и Гренландия очакват то да бъде подписано през следващата седмица в рамките на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. След това ще трябва да премине през необходимите национални парламентарни процедури.
Точният мащаб на бъдещото американско военно присъствие засега не е публично обявен. Съединените щати и сега разполагат с военно присъствие в Гренландия чрез космическата база „Питуфик“, а договорът между Вашингтон и Копенхаген от 1951 г. вече предоставя широки права за американски военни операции на острова.
Ройтерс съобщи още преди обявяването на споразумението, че сред обсъжданите варианти е било използването на гренландска територия за американската система за противоракетна отбрана „Златен купол“, както и допълнителни ограничения върху китайското влияние. Не е ясно кои от тези елементи ще присъстват в окончателния текст.
След месеци на остър спор
Договореността идва след месеци на необичайно напрежение между съюзници в НАТО. Тръмп нееднократно заявяваше, че САЩ се нуждаят от Гренландия по съображения за национална сигурност, а по-рано през годината дори не изключваше употребата на сила за придобиването на острова. Дания и Гренландия отговаряха категорично, че територията не се продава и бъдещето й може да бъде определяно само от нейните жители.
Именно затова реакцията на Макрон е показателна. За Париж важният резултат не е само допълнителното военно присъствие на САЩ в Арктика, а фактът, че то се договаря без промяна на държавните граници и без формално отстъпление от датския суверенитет.
Посещението на Макрон в Сен Пиер и Микелон също носи символика. Френският президент е там в момент, когато Париж подчертава значението на суверенитета и международните граници в Северния Атлантик. По време на визитата Макрон трябва да се срещне и с канадския премиер Марк Карни, като Франция определя сътрудничеството с Канада като част от стремежа си да засили присъствието си в региона.
