Украинската армия принуждава западните си партньори да преосмислят не само как се води съвременна война, но и колко бързо трябва да се променят армиите по време на конфликт. Военни от НАТО, участващи в обучението на украински войници в Полша, признават, че разликата в темпото е огромна - Киев се нуждае от ново решение за дни или седмици, докато западните структури често работят с хоризонт от месеци и години. Това разказва Бизнес инсайдър след посещение в лагер „Йомсборг“ в Източна Полша, където украински и съюзнически военни обменят опит от фронта.
Лагер между войната и мирното време
„Йомсборг“ е центърът на операция „Легио“ - многонационална инициатива под норвежко ръководство, в която участват още Дания, Естония, Финландия, Исландия, Латвия, Литва, Полша, Швеция и Украйна. Лагерът беше официално открит през октомври 2025 г., а норвежките въоръжени сили посочват, че операцията е част от по-широката им подкрепа за Украйна.
Офицерът, който координира част от обучението и е представен от Бизнес инсайдър като майор Джон, описва лагера като място между две напълно различни реалности - войната на Изток и мирновременния ритъм на Запада.
Именно там разликата се вижда най-ясно. Украинските войници пристигат с уроци, научени буквално седмици или дни по-рано на фронта, а програмата се променя според тях. Окопи се преустройват, тренировъчни сценарии се актуализират и нови тактики влизат в подготовката почти веднага. Изданието отбелязва, че традиционните западни учебни ръководства трудно могат да следват бойно поле, което се променя толкова бързо.
Украйна се нуждае от резултати сега
Според западните инструктори основният сблъсък е със скоростта. Армиите на страните от НАТО традиционно планират придобиването на техника, обучението и модернизацията в дългосрочни цикли. Украйна няма този лукс.
„Западът е свикнал с дългосрочни хоризонти на планиране. Украйна се нуждае от резултати сега“, казва майор Джон.
В същото време самият „Йомсборг“ показва, че ускорението е възможно. Лагерът е изграден за броени месеци, а програмата непрекъснато се променя според информацията, която пристига от бойното поле.
Този обмен не е еднопосочен. Украинците получават от западните армии по-структурирана подготовка по командване, планиране и основни бойни умения, докато съюзниците изучават украинската способност за импровизация, използване на нови технологии и бързо адаптиране към противника.
Дроновете показват разликата най-добре
Командващият операция „Легио“ норвежки бригаден генерал Атле Молде посочва като един от най-ясните примери безпилотните системи. На фронта софтуерът, тактиката или конструкцията на дрон може да бъдат променени за няколко дни или седмици, защото противникът непрекъснато разработва нови средства за противодействие.
В традиционната западна система подобна промяна може да премине през значително по-дълъг процес на изпитване, одобрение и снабдяване. Според Молде именно мирновременните правила за поръчки и модернизация създават ежедневни трудности, когато армията трябва да реагира със скоростта на реална война.
Украинският опит с наземни роботи също вече се изучава от съюзниците. Украинските военни показват не само къде тези системи могат да спасяват човешки живот - например при снабдяване или евакуация - но и къде технологиите не работят според очакванията. НАТО обаче не копира автоматично всеки украински подход, защото различните армии разполагат с различни ресурси, въздушна мощ и условия за действие.
НАТО иска по-малко бюрокрация
Урокът вече е стигнал и до политическото ръководство на Алианса. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте открито настоява за намаляване на бюрократичните бариери при отбранителните поръчки и трансграничното сътрудничество.
На форума на отбранителната индустрия през юли той призова за своеобразен „огън срещу бюрокрацията“ при обществените поръчки и регулациите между държавите. НАТО паралелно създава нови механизми, които трябва да улеснят контактите с индустрията, съвместното производство и по-бързото превръщане на военните нужди в реални поръчки.
Алиансът вече създава и международни коалиции за общо придобиване на системи за противовъздушна отбрана и ударни способности, като официалната цел е оборудването да достига по-бързо както до съюзническите армии, така и до Украйна.
Западните военни обаче правят и важно уточнение - украинската скорост е породена от необходимостта. Армия, която води ежедневни бойни действия, няма избор дали да се адаптира. За държавите в мирно време предизвикателството е да постигнат поне част от тази гъвкавост, без да изоставят стандартите за безопасност, контрол и надеждност.
Именно това изглежда е един от големите уроци от „Йомсборг“ - НАТО не просто обучава украинските войници. В много отношения украинският боен опит вече обучава и самия Алианс как изглежда война, в която технология, тактика и противодействие могат да се променят за броени седмици.
