Кремъл остро предупреди, че новите американски „адски санкции“ срещу Русия могат да ударят точно онзи процес, който Вашингтон твърди, че иска да ускори - търсенето на мирно споразумение за Украйна. Москва определи законопроекта като „недружелюбна“ стъпка и заяви, че допълнителният икономически натиск ще усложни и без това трудните преговори. Реакцията идва само ден след като Камарата на представителите одобри един от най-мащабните американски санкционни пакети срещу Русия от началото на войната и го изпрати на президента Доналд Тръмп за подпис.
Това определено ще усложни търсенето на мир
„Разбира се, следим движението на този документ. Това се отнася към недружелюбните действия и, разбира се, въвеждането на каквито и да било допълнителни санкции от страна на САЩ определено ще усложни усилията за търсене на мирно уреждане в Украйна“, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
Думите му бяха разпространени от руската агенция Интерфакс, която постави реакцията на Москва именно в контекста на т.нар. „адски санкции“. Кремъл засега не обявява конкретен ответен ход, но дава ясно да се разбере, че разглежда решението на американския Конгрес като ново влошаване на отношенията с Вашингтон.
Само преди дни тонът между двете страни изглеждаше по-различен. Песков заявяваше, че Русия остава в контакт със САЩ и подкрепя търсенето на мирни решения, а Москва приветстваше идеята на Тръмп за ограничаване на ударите по енергийната инфраструктура. ТАСС цитира Кремъл да определя американското предложение като „много добра идея“.
Това е „дипломация на тарифите“
Още по-остро прозвуча руският външен министър Сергей Лавров. В същия ден той заяви, че от контактите с Вашингтон засега не се очертава „материален ефект“ за възстановяването на руско-американските отношения.
Лавров определи подхода на Вашингтон като „дипломация на тарифите“ - когато друга държава не следва желаната от САЩ линия, според него американският отговор е заплаха или въвеждане на мита. В същото време руският външен министър призна, че сегашната американска администрация има едно важно различие спрямо европейските лидери според Москва - готовността да разговаря дори при коренно противоположни позиции.
Това прави сегашния момент особено чувствителен. От едната страна вървят опити за възстановяване на дипломатическия диалог, а от другата Вашингтон поставя на масата икономически оръжия, които могат да засегнат не само самата Русия, но и най-големите й търговски партньори.
Какво има в „адските санкции“
Законопроектът, носещ името на покойния сенатор Линдзи Греъм, беше одобрен от Камарата на представителите с 262 срещу 159 гласа. Преди това Сенатът го прие с 86 срещу 11 гласа. След гласуването в долната камара документът отива при Доналд Тръмп, чиято администрация вече официално е заявила подкрепа за пакета.
Мерките са насочени към руските енергийни и отбранителни отрасли, банки, официални лица и структури, които помагат за заобикаляне на действащите ограничения. Под удар попада и т.нар. сенчест флот от танкери, използван за превоз на руски енергийни суровини въпреки западните санкции.
Най-взривоопасната част обаче е извън самата Русия. Законът дава възможност на Тръмп да налага мита до 100% върху стоки от държави, които остават сред най-големите купувачи на руски петрол и природен газ. Това поставя под директен натиск Китай и Индия, които са ключови пазари за руските енергийни ресурси.
Руската Интерфакс обръща внимание и на друга твърда разпоредба - възможност митата върху определен внос от Русия да достигат до 500%, както и ограничения срещу съдове, превозващи руски петрол, уран, въглища и други суровини.
Вашингтон твърди точно обратното на Кремъл
Тук се появява основният политически сблъсък. Кремъл казва, че санкциите ще затруднят мира. Белият дом официално твърди обратното.
В становището си за законопроекта администрацията на Тръмп заявява, че той подкрепя усилията на президента за постигане на мир, защото увеличава инструментите, с които Русия може да бъде насърчена да приеме условия за споразумение. Според Белия дом по-високата икономическа цена трябва да създаде стимул Москва да направи крачка към договорено прекратяване на войната. Законът оставя на президента и широки възможности за освобождаване от част от санкциите, както и за тяхното прекратяване след постигане на мирно споразумение.
Подобна е и позицията на Киев. Украинският президент Володимир Зеленски подкрепи законопроекта и настояваше американският Конгрес да го приеме, като украинската страна вижда в допълнителния натиск начин за ограничаване на руските приходи за войната и за връщане на Москва на масата за преговори.
Така едни и същи санкции вече се описват от двете страни по диаметрално противоположен начин - Вашингтон и Киев ги представят като лост към преговори, а Москва като пречка пред тях.
А преговорите тъкмо започнаха отново да помръдват
Това е и причината реакцията на Кремъл да звучи толкова остро. Американските усилия за прекратяване на войната бяха в застой месеци наред, но в началото на септември пратениците на Тръмп Стив Уиткоф и Джаред Къшнър отново посетиха Москва и Киев. Това бяха първите подобни визити от февруари насам.
След разговорите Киев обяви, че се подготвя за възможно възобновяване на тристранните преговори между Украйна, Русия и САЩ през октомври. Зеленски заяви, че американските представители са донесли „много достойни, стойностни идеи“, а като възможни домакини на нов кръг бяха споменати Турция, Обединените арабски емирства и Швейцария. Москва също не изключи възобновяване на разговорите, макар Песков да подчерта, че е рано да се определят дата и място.
Само седмица по-рано Кремъл заявяваше пред ТАСС, че мирното уреждане е въпрос номер едно и че темата за санкциите, макар Москва да ги определя като незаконни и неприемливи, е вторична спрямо постигането на споразумение.
Сега обаче новият пакет влиза точно между тези два процеса - опита за съживяване на разговорите и стремежа на Вашингтон рязко да повиши икономическата цена за Москва.
